Всеки път, когато гледам подобна лента, правена стотици пъти и по любима приказка/книжка от детството на всички ни, се запитвам: каква е наистина целта на създадателите й? Няма как това да не е поредното извращение, заради оливането на всички със специалните ефекти. Следователно какво се търси като усещане? Всички сме на ясно какво точно се случва с Джак, как получава бобените зърна и последвалото приключение. Тогава какво може да ни накара да поискаме да оценим лентата положително? Реално тук няма нещо, което да е сериозно обмислено. Разликите са (ще дам за пример екранизацията на
Hallmark, която след кратко проучване сред приятелите ми е най-добрата и наистина класическа), че тук имаме принцеса. Доста лигава, пословично дразнеща и далеч извън всякакви рамки на каквито и да било истински приказки. Джак е лекенцето, което в последно време гледаме на доста места, като последното в блога с него е
„Горещи тела”. До тук как ви звучи? Имаме принцеса, която иска да докаже на себе си и света, че е силна и независима, а всъщност е пълна скръб и странно зализан полу-идиот, който продава коня си за шепа бобови зърна. Няма магия, няма дявол. Разбира се, че великаните са страшни и грозни, но те още са далеч. Ако не беше Юън Макрегър лентата моментално щеше да бъде оценена от мен 1 от 10. Сериозна съм. Не видях нищо забележително, нищо интересно, а само изкривяване на класиката, за да може да се запълнят два астрономически часа време. Легендата не е разгърната и дълбока, както в историята на Hallmark, а е просто пльосната и зрителите да се спасяват. Филмът е живото доказателство, че дори и представено с 3D технология не си заслужава, ако не е помислено преди това поне малко. Извода ми е, че може да си го причините, ако искате да имате за какво да говорите с приятелите си като седнете да обсъждате последното от света на киното. При всички други положения – не гледайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар