Мисията невъзможна 4:Режим "Фантом

В детството ми "Мисията невъзможна" беше интересна част от съботната вечер със семейството ми. Сега вече това е филм, за който не съм особено убедена, че си струва да платя, за да го гледам на голям екран. Хубавото са технологиите - интересувам се от тях. Останалото е пълна скръб. Смешна и доста претупана история, някаква странна мацка и недорасляк, който едва ли не е създал World War III... Ама, моля ви се! И супер овладените реакции на Итън, в комбинация с идиотизмът на една от водещите фигури... Нямам думи. Отчайващо...

Ловец на глави

След "Анатомията на Грей" Катрин Хейгъл упорито ни доказва, че й е втръснало от филми, в които играе уравновесена жена. Всичко след сериала, в което съм я гледала са треторазрядни комедийки, който жестоко ще увредят кариерата й. Няма едно запомнящо се заглавие. Но, в крайна сметка това си е нейна работа, а моето мнение е - можете и да пропуснете, без да се тревожите, че е голяма загуба.

Бавачката

"Бавачката". Поредната бавачка. Поредните идиотски ситуации. Нищо ново. Нищо интересно. Нищо смешно. За да не се повтарям повече - не го гледайте.

Сватбен обет

Трудно е да не започна да говоря за негативното в този филм, но ще изневеря на себе си и този път ще подходя оптимистично. Интересното е, че е правен по истински случай. Приятното е, че не завършва по начина, по който бях решила, че ще се случи. Останалото, вярвам, ви е ясно. Бозичка, приятна, не особено разочароваща и тривиална.

Феята на зъбките 2

"Феята на зъбките 2". Като се има предвид първата част на този филм е повече от ясно какво точно се случва във втората с разликата, че продължението е още по-отчайващо и трагично. Напълно безпредметен опит на Холивуд да създаде нещо поне приемливо завършил с пълен провал. Абсолютен кошмар. Трагедия.

Младите възрастни

Нещо ново поднесено от Чалийз Терон. Не особено добро и някак странно изкривено, в комплект с доста безвкусни сцени и нелогични действия, но все пак ново. Не го препоръчвам на любителите на комедии, въпреки подвеждащият постер. Всъщност не знам за кого е предназначена тази лента. Опитвам се да реша на кого мога да кажа, че задължително трябва да я види, но не се сещам за такава личност. Филмът не блести, дори напротив - неприятен е до невероятни висоти. Задължително пропуснете...

Момичето с драконовата татуировка

Наистина чудесен филм. От онези исторически базирани продукции, които няма как да не запомниш поне визуално. Нов поглед върху личността на Шекспир, съчетан с актьорска игра, която не ме остави безразлична, съчетани с изпипани костюми, точно подбрани локации и силна режисура. А актьорът в главната роля ме разби с очите си, рядко съм виждала такъв интензивен поглед на екран.

От Невестулка

Момичето, което си играеше с огъня

Този филм е от онези средни продукции, които са хубави, но нищо особено. Може да се каже, че основното му качество е, че не те кара да се изнервяш от скука докато го гледаш. Но няма и да останеш зашеметен от историята. Не знам до колко е исторически акуратна, но пък няма да те приспи.


От Невестулка

Момичето, което ритна гнездото на стършела

Ще говоря направо за трилогията Милениум - "Момичето с драконовата татуировка", "Момичето, което си играеше с огъня" и "Момичето, което ритна гнездото на стършела". Да сигурна съм, че шведския език е сериозна бариера, за всеки, който не може да се концентрира върху историята, но ако оставим това ще се сблъска с три филма за Лисбет Саландър - същество, което още след първата лента исках да познавам и от книгите, а след последната с ужас разбрах, че авторът им е починал, а ръкописите за следваща книга са плод на войни за наследство. Но стига предварителна информация, конкретно: брутален, мрачен, феминистки по един не досаден начин и най-важното - чудесен крими трилър с повече изненади и от зрънчо. Изгледах трите двучасови и отгоре части на един дъх. Не го препоръчвам на хора със слаби нерви, нежни души и проблеми със задържането на вниманието върху един обект за повече от 15 минути. Обаче е чудесен, за всеки, който иска да си разчовърка ума.

От Невестулка

Чудовище в Париж

"Чудовище в Париж". Изумително добра музика - това е единственото преимущество на филма. Приятна, направена като част от лентата, а не пльосната самостоятелно. Нежна, изпълваща те с очакване да видиш развитието на самият филм. Тук точно идва и моето възмущение. Беше скучно, постно и предвидимо. Може би пораснах за анимации, не знам, но каквато и да е причината вярвам, че и самата лента може да поеме част от вината. Имаше идея, но нещо не й се получи развиването. После стана мудно и трудно за търпене... Основното е музиката. Ако вярвате на преценката ми си струва да се гледа единствено заради нея.

Призрачен ездач 2: Духът на отмъщението

Хммм, вярвам, че всеки седнал да гледа подобна лента, не е очаквал особено дълбок замисъл. Те просто не притежават такъв, което ги прави приятни и разтоварващи. Бегло помня първата част, но в съзнанието ми е запазено, че ми хареса. Двойката не е кой знае какво, но е приятна и неангажираща. Не дразни и не те кара да искаш да превъртиш. Прекрасно безмозъчно филмче. Препоръчвам.

Хюго

Ако не греша точно този филм взе Оскар за специални ефекти. Точно тук му е силата. Останалото ми се видя пресилено и съшито с бели конци. Историята прозираше, все едно беше на големи дупки и ти няма как да не прозреш плиткоумният замисъл. Скалъпено е точната дума. Всеки човек с коефициент на интелигентност над нулата ще загуби интерес още на 10-тата минута. Ясно е като бял ден какво са се опитали да постигнат и не са успели. Моето мнение е отрицателно.

Джак и Джил

Откровено дразнещ филм. Близнаци - нищо не стои по този начин, готова съм да застана зад думите си. Останалото е тук-таме малко смях и боза между събитията. Ама то какви събития?! Нищо, драги читатели - нищичко. Най-плачевното е появата на Ал Пачино... Такъв бележит актьор и такава издънка... Думи - нямам. Ако някой има какво да добави да се чувства поканен да го стори.

Артистът

"Артистът". Подходих скептично и бях приятно изненадана. Лентата ни пренася в ерата на нямото кино. Разгръща се под съпровода на главният герой, чиито инат и упоритост дори успяват да подразнят зрителите. Сетне имаме възможността да наблюдаваме възходите и паденията, да ги оценим и съпреживеем. Вижте го, няма да съжалявате.

Сивият

Винаги съм толерирала подбора на филми, който Лиам Нийсън прави за себе си. Обикновено са с дълбок подтекст и са добре разгърнати. Уви, всяко правило си има изключение. В конкретният случай тази лента уби садистично поддържането на тази ми теория. Дори нямах сили да я изгледам до края. То не бяха черва и някакви червени очи в тъмнината (хахаха!). Пълна скръб, драги читатели. Не си го причинявайте!