Невероятният Спайдър-мен

„Невероятният Спадър-мен”. Нищо не очаквах. Може би дори бях негативно настроена, защото не може да направиш трилогия по комикс, после да смениш актьора и отново да започнеш изграждането на същата тази трилогия. Леко идиотско звучи, не мислите ли? Оообаче бях приятно изненадана. Смяната на актьрите е в голяма степен положителна. Изграждането на ново, не означава копиране, както си мислех, а доста са променили нещата. Приятно съм изненадана. Моля, оборете ме, ако не смятате лентата за достойна четвърта и самостоятелна част на трилогията.

Максимална присъда

„Максимална присъда”. Ужас! Напън на Сегал да направи нещо, което никога не му се е отдавало, но поради някакви си причини отново си позволява да спами света на киното. Не гледайте.

Върколак: Звярът сред нас

„Върколак: Звярът сред нас”. Олеле, отново същата схема. Никаква идея, освен до безкрайност разчепкваната за върколаците, но... Хаха! Този път се появяват и вампири – напълно ненадейно! Ей, така. Изскачат, за да има цвят, а не защото лентата може да бъде размазана още повече. Не, не, не. Не го гледайте, дори и да умирате от скука.

Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири

„Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири”. Какво мога да кажа? До такава степен всички се стремят към пари, че разтеглиха и размиха темата за вампирите до невъобразими нива. Какво имаме тук? Ейбрахам Линкълн е бил убиец на вампири?! Невероятно глупаво! Да не говорим за самата лента. Ужасяващо отегчаваща и с адски дразнещо изпълнение. Нищо не се научава, няма ефекти... Няма причина да ви кажа да гледате. Не си го причинявайте, моля!

Уил

„Уил”. Един от бележитите мачове в историята на Милан и Ливърпул е основата история, около която се върти лентата. Тъй като през съответната година не съм била още фенка на футбола, ми беше безкрайно интересно да проследя развитието. За съжаление това не се случи. Представената ни гледна точка беше на едно дете, чийто живот подхваща различен обрат след смъртта на баща му. Също така не намерих и един кадър, в който Милан да бяха злепоставени. Реално мачът не присъства в лентата. Целта на детето е да стигне до заветния стадион. Красив филм от гледна точка на историята. Останалото ви е ясно ако следите тези два отбора, а и да не го правите – това е бележита среща, за която няма как да не сте чували. Лентата няма да представлява интерес за хора, които очакват нещо с много спорт, но силно препоръчвам да опитате.

Изгнаникът

Приятен, интересен и учудващо добър филм. Чак съм озадачена. Естествено здраво го размиха и поразвалиха на края, но им е простено. Имаше си от всичко, което би могло да достави удоволствие на почти всеки зрител. И все пак – хубаво си помислете дали ви се занимава с интригите на ЦРУ и малката, дразнеща, пищяща дъщеря на Екхарт.

Опасна плячка

Харесвам Никълъс Кейдж, но подборът на филмите му е ужасяващ в последно време. Още имам гадни спомени от „Капан”... Конкретно тази лента не е нищо особено, не заслужава внимание и не бих ви я предложила дори за убиване на времето. Това е пример за филмите, които хората правят, просто за да излизат нови и нови боклуци по кината, чиято стойност уж се определя от наетите актьори.

Червени светлини

„Червени светлини”. Вероятно подходих неправилно към точно тази лента и затова останах така приятно изненадана. До самият край, бях готова да повярвам, че нещата стоят по определен начин, естествено напълно осланяйки се на зададените параметри. Сетне нещата приеха съвсем различен курс и филма не заприлича на всички останали дразнещи лентички, които пълнят интернет пространството. Опитайте и може да не съжалявате.

Браво, момчето ми

„Браво, момчето ми”. Ужасяващ погром за кариерата на Сандлър. За пореден път ни доказва, че не може само с голата идея и кофа с псувни да се получи нещо наистина хубаво. Отново играе полу-идиот пълен с добри намерения, но този път тормози собственото си отроче. Апокалиптичен крах, както и предвидих от грижливо направения трейлър. Моля любителите на дебилни комедии да не спамят, защото двата милиона псувни не правят лентата стойностна!

Главен готвач

„Главен готвач”. Никога не съм харесвала френското кино, може би точно заради такива ленти. Слаби, посредствени и безобразно еднакви. На прима виста се сещам за четири заглавия с напълно идентичен сюжет. Изненадата тук е саможертвата, която прави главния готвач в края на лентата. Е, не мисля, че това заслужава да се види и по никакъв начин не ме обогати. Само на моменти се засмях, но бяха толкова трагично редки и кратки проблясъци, че ви гарантирам – не си струва да го гледате.

На мушка

„На мушка”. Ужасен ужас! Поредният динозавър в киното, чиито жалки опити да спечели някакви пари го правят за смях, дори пред верните му фенове като мен. Не го гледайте.

Как да си направим бебе

„Как да си направим бебе”. Учудващо интересен замисъл. Напълно логично и пословично глупаво развитие. Още докато четете резюмето се откажете. Моля ви!

Четиримата

„Четиримата”. Не знам кой одобрява подобни петоразрядни филми да се леят от екраните. Може би тази лента има някаква капчица замисъл за хората, в чията държава е направена. Може би те биха открили смисъл да се снима подобно нещо. Истината е, че простосмъртните, които едва различаваме хората и имената им, не можем да достигнем до смисъла на подобно нещо. Бавно и безкрайно дразнещо развитие съсипва вероятното ни удоволствие, а точно в края на лентата ни ослепяват с някакви прозрение в стил Конфуций, които не само не са разгърнати, но и дразнят с внезапното си появяване. Невъзможно е да се проследи каквата и да била логика в действията на недоразвитите герои. Слаба работа, не си го причинявайте.