Самоличност на аванта

Леле... На какви глупости са способни хората за пари – и не говоря за героите в лентата, а за тъпаците, които правят този род филми и ги промотират до толкова, че да му се прииска на всеки един да види за какво иде реч. Пълна скръб – точното изречение, сякаш правено за лентата. Някаква шишкавелка открадва самоличността на напълно обикновен счетоводител и започва да пилее парите му, забърква се в купища каши с полицията и я преследват твърде много хора, на които също е свила приходите. Така... Какво имаме до тук? Невероятна глупост. Някак този Санди Патерсън намира сили в себе си да я намери, за да свали всички обвинения от името си и от там се започва. Слабо, слабо и пак слабо. Идеята е чудесна и без през цялото време да ги преследват латино американци, без да търчи безсмъртен дядка по дирите им и някакъв от затвора да дърпа конците на половината операция. Бавно, гротескно бавно се движат двата часа филм, които уж са напоени с твърде много действие, а всъщност нищо не се случва – или по-скоро отказва да се случи наистина. Катастрофи, отвратителен език, едно голямо пътуване и нищо друго не ни предлага двучасовата лента. Все се надяваш, че ще му видиш края, но тъпаците продължават да затъват главоломно. Не си го причинявайте.

Пощоряване

Не започвайте да откачате заради заглавието, което очевидно е сбъркано нарочно. Лентата е направена по книга на Тери Пратчет, който аз лично не харесвам особено. За моя изненада филмът ми хареса. Направен е в две части, което го прави ужасяващо бавен, но все пак е наистина приятен. Възобновяването на пощите като начин на комуникация – е, темата не е от най-свежите, но определено си заслужава да се види. Някои от персонажите са така изкустно изградени, че е грехота да не се види. Препоръчвам ви с две вдигнати ръце, но не забравяйте, че е лентата е с жанр приключенски. Т.е. тези, които търсят всякакви други силни усещания – няма да ги намерят и след милион години. Заповядайте.

Цвят по течението

Ако някой от вас успее да ми обясни логиката, идеята или каквато и да била адекватна причина за направата на този филм – ще го направя съавтор тук. Това е лента, чиято схема е толкова дълбоко скрита (ако изобщо има нещо подобно), че за всички нас – аудиторията на съответния продукт, е невъзможно да разберем за какво иде реч. Не гледайте, а ако вече сте – моля, обяснете на простосмъртните.

От 21 нагоре

Ами да. То си пише на постера, че лентата е направена от създателите на „Последният ергенски запой”, не знам защо си направих труда да я изгледам. Този тип филми ужасно много ме изнервят, защото отговорът стои пред очите на героите, без и за секунда да успят да го видят. Главната простотия тук е, че двамата тъпаци, трябва да намерят адреса на пияното азиатче, а преди броени часове отидоха до там с такси. WTF?! Т.е. режисьори и сценаристи ни мислят за олигофрени, които очевидно не могат да съберат две и две. Естествено на героите им предстоят тонове перипетии преди да успеят да подредят всичко повече от перфектно – пичът от Станфорд получава зеещата мадама, високият бабаит влиза в университет, а азиатчето започва да преследва мечтите си, а не да се занимава с медицина, както му е писано преди още пет поколения. Не гледайте поредната комедия за навършването на пълнолетие в Щатите, което е придружено от толкова много простотии, че е трудно да повярва човек...

Вижте, момичето бяга

В торент сайта е изрично упоменато единствено, че лентата е драма. Пфу. Естествено, че ще си отнема два астрономически часа от живота, за да се потопя в нещо подобно, колкото и незначително да ми се вижда. Сбърках, естествено... В началото леко откачената героиня се лута между съпруга си и детската си любов, с която се оказва, че не са скъсали. Последва недоумение от моя страна, разбира се. Същата тази фльорца се запокитва в родния си град, при семейството си, което се състои от пълни ненормалници – баба й си има гадже, брат й е с гигантски проблем с алкохола, а родителите й не зная къде да се дянат. На зрителите ясно ни е намекнато, че тя иска да приключи бракът си с Брандън и да продължи връзката си с детската си любов Джейсън. Да, ама не точно. Кри се седмица, за да не я видят, че е отново натикана в дупката, от която е изпълзяла и после противно на всякаква логика се размина с романтичното преживяване с Джейсън. Ами, да ви кажа – не си струва усилието да изгледате лентата и като мен да останете разочаровани. Недейте!

Пълен т*шак

Леле... Истината е, че не знам от къде да започна. Гледайки постера си представям нещо като „Ню Йорк, обичам те”. Разбира се, че не съм права. Лентата започва като треторазрядно кино с някакави хлапета, които искат да направят първоаприлска шега на братчето на едното, карайки го да търси “Movie 43” в интернет. Детето се заема и доближавайки се до търсеното открива доста и различни филми, които ние имаме удоволствието да видим. Не отричам, че има на какво да се накефи човек тук. Доста е дебелашки хумора на места, историите са така преиначени, че ми беше доста трудно да позная какво предстои. Актьорите са ни известни. Чакаме появяването им със затаен дъх и в един миг на екрана става нещо почти трагично... Явно съм достатъчно цинична, за да ви предложа да опитате. Особено за любителите на комедиите – не пропускайте.

Убежище

Никълъс Спаркс е доста продуктивен. Това ми е ясно, но защо се напъват да правят филми по вече отдавна залязващите интриги в книгите му? Няма човек, който да не е пленен от историите в „Тетрадката”, „Незабравима” и „С дъх на канела”. Истината е, че не съм чела книгата по този филм, но това не оправдава нескопосано направената лента и липсата на каквато и да е приятна/истинска/интересна история. Напомня „Нощи в Роданте” и опитът на недоносчето Хана Монтана в „Последната песен”. Не, читатели. Не си го причинявайте. От филма няма да можете да извлечете нищо, защото не представлява нищо. Интригата е ясна още през първите 10 минути, а разплитането й не доставя удоволствие, заради мудния си предвидим характер. Актьорите определено не са правилно подбрани, което още повече дразни и унищожава желанието ми да дам положителна оценка. Не си го причинявайте.

Странични ефекти

Започва страхотно – мъж излиза от затвора, жена му го посреща и се опитват да влязат в коловоза, в който са си били. Да, ама принцесата я тресе депресия, дори самата тя не знае защо. Филмът проследява историята й, докато пие различни хапчета и докато се старае да се съвземе от глупостите, които сама е набутала в главата си. Тъй като убиха фаворита ми в лентата – няма да дам мнението си. Сами преценете дали да гледате.

ПараНорман

Анимация? Да, ама не за деца. Брутални кадри, ужасяваща музика и наистина плашещ сценарий. Не знам кой ще допусне това да стигне до отрочето му, ама трябва да не е с всичкия си. Естествено, че като всяка анимация си има твърде логично обяснение и на финала всичко е ясно, обосновано и завършило повече от успешно, но това едва ли дава право някому да изтезава жадните за приключения детски мозъчета с това. От гледна точка на възрастните – да, заслужава си, особено за любителите на анимации, но отново натъртвам, че не е особено светло и приятно филмче. Иначе – заповядайте.

Моята детегледачка е вампир

От къде им идват идеите на тези хора? Хлапета, които не могат да се грижат за сестричката си, получават вампирка за детегледачка. Ама това е ясно още от заглавието – не оставят нищо на въображението. Имах усещането, че тънко се подиграват на „Здрач”. След кратко проучване, установих, че по темата с вампирската детегледачка има цял сериал. Може би точно затова имах усещането, че този филм няма край – дълги паузи, неразкрити „мистерии”, докато не дойдат следващите 10 минути от лентата... Не препоръчвам.

Гузен негонен

На какво ми намирисва, докато гледам постера не особено съсредоточено? На една от типичните комедийки, които направо ми лазят по нервите, като различното тук е присъствието на Барбара Стрейзънт. Естествено, Сет Роугън няма как да ни предложи нещо по-различно от досегашните си роли – просто не е способен на подобно геройство. За сметка на актьорите – сценарият има честта да е причината да ви препоръчам лентата. Започва неприятно и наистина дразнещо, докато героинята на Стрейзънт лази по нервите на сина си. Бавничко, но съвсем предвидимо, филмът се заплита, докато става ясно, че Андрю е кръстен на името на стара любов от юношеските години на майка си. Сложничко, но факт. Той кани жената дала му живот на пътешествие, в което ще издирят този мъж и в което определено и двамата ще претърпят метаморфози. Препоръчвам ви, не защото е комедия, а защото има смисъл в лентата, подчертана от леки шегички и вечната битка между деца и родители.

Welcome to the Punch

Пак ченге сас стара травма. Пак супер слаба конспирация, която и три годишни детенце би могло без проблем да разгадае за части от секундата. Отново престрелки в промишлени количества и нищо друго. Това е екшън, от онези дразнещите и познатите ни до болка. Хубаво си помислете преди да седнете да гледате. 

До чудото

Интересен режисьор и сценарист – това е първото нещо, което трябва да кажа за тази лента. От тук на сетне започвам с актьорите, които не особено успешно успяват да покрият паузите на музиката (на места блестеше). Бен Афлек довлачва от Франция героинята на Олга Куриленко, която знаем единствено от малоумните й роли в екшън филмите като "Хитмен" и един от хилядите Бонд екранизации. На екрана за кратко стои и Рейчъл Макадамс, любима ми от "Тетрадката", както и Хавиер Бардем, който тук е без грам от сексапилното си излъчване и леко отблъсква. Какво се получава на практика? Пълна каша. Лентата може да мине под мотото "Царят е гол" - всички искаме да видим нещо в нея, но няма почти никакъв смисъл. Твърде много и твърде малко неща се случват едновременно. Провлачен и наистина неприятно бавен филм, чиято единствена цел е да закърни мозъците ни до небивали нива. Винаги съм била фенка на този тип ленти, но когато нещо не е като хората - не мога да си изкривя душата. Не гледайте, освен ако твърдо не сте решили да ме оборите.

Забвение

Един от доста чаканите филми на 2013 доказва за пореден път, че Том Круз не е изгубил връзката си с научно фантастичния жанр. Действието на филма се развива през далечната 2077 в едно постапокалиптично бъдеще. Земята е разрушена и единствената надежда за оцеляването на хората се намира на една от луните на Сатурн. Круз е в ролята на Джак Харпър, инжинер отговорен за поддръжката на роботи, пазители на колосални океански сонди. Атмосферата на лентата заедно с музиката създават точно чувството за носталгия по отминалите времена. Ролята на Морган Фрийман, маркар и малка, е доста значима. Любов, отвъд границите на времето, силата на човешкия дух да оцелее и още много ви предлага лентата. Гледайте го.

Петият Елемент

През далечната 1997-а година излезе на големия екран култовият научно фантастичен екшън "Петият Елемент", под режисурата на Люк Бесон. Гари Олдман, Брус Уилис и Мила Йoвович в 23-ти век. История толкова смахната колкото и пленителна. Един човек изправен срещу могъща древна сила, която на всеки 5000 години се появява за да сее разруха из галактиката. Лентата ни предоставя едно незабравимо научно фантастично приключение, в чиито център е силата на любовта. Безспорно филмът е една от най-запомнящите се роли на Мила Йовович, много преди да стане известна в "Заразно Зло". За времето си визуалните ефектни са страхотни, историята пленителна и развлекателна. Струва си - гледайте го.

Черни небеса

Ах, тази така благодатна тема за извънземните. След всеки изгледан филм за тях се надявам искрено това да е бил последния опит да задържат вниманието ми и отново оставам разочарована. Някак разчитах новоизлюпеното име в киното Дакота Гойо да не е пълен провал и да подбира лентите си спрямо нулевите си актьорски умения. Уви. Истината е, че нямах представа, че лентата ще се върти около нашественици. Още първите 10 секунди режисьорът стопи всякакви илюзии за нещо различно и цитира Артър Кларк - “Two possibilities exist: either we are alone in the Universe or we are not. Both are equally terrifying.” Което естествено няма как да не ме наведе на мисълта, че не съм попаднала на филм. Та... Започва с най-обикновени кадри на предградия в Америка. Нищо интересно. Въвеждат ни в света на едно семейство, в чиято къща започват да се случват странни неща всяка вечер – влизане с взлом, интересна подредба на всички предмети от кухнята, едновременно проникване в къщата през всички врати и прозорци, птици се разбиват в постройката. Разбира се, с течението на минутите всичко се разкрива, но става твърде бавно, ако питате мен. Интересно е, защото представлява идея за извънземните, която до сега не е филмирана. Ако сте любопитни като мен – заповядайте. При всички други обстоятелства - не си го причинявайте. 

Умиротворителят

Пет деца и тюлен? Как ви звучи? Вин Дизел забърква невероятна каша, която сякаш дава началото на кариерата му с доста по-сериозни филми. В лентата се разказва за някаква програма, която бащата на тези пет изчадия създава. От тук започват и проблемите. Бащата е отвлечен, а майката на чудовищата заминава, за да даде на ФБР програмата, заключена в банка в Швейцария. На мястото на изпарилите се родители се появява Дизел, който какно винаги е пестелив на физиономии, но пък раздава команди като никой друг. В къщата няма грам дисциплина, но това не е най-страшното. Децата наистина имат нужда от силна ръка, която да ги наставлява кротко по пътя към израстването им. Плешкото не се свени да размаже всякаки представи на петте същества, че ще им се размине леко и то без усилие. Лентата може да ви хареса по две причини: а) харесвате Дизел и б) обичате комедии. При всички останали случаи - не гледайте!

Съкровището 2: Книгата на тайните

Три години по-късно излиза продължението за съкровището. Не е същото, разбира се. В първата част видяхме всичко и лентата завърши подобаващо с щастлив край. Вече героите ни са на съвсем друго ниво, с малки изключения, и Кейдж, пардон – Гейтс, отново ни повежда по следите на поредното съкровище, като този път не се ограничава само до Америка, ами и си позволява да стъпи във Франция, за да търси дамата на Лабулае. Интересно ли ви звучи? Тогава си позволете да се насладите на втората лента, като знайте, че съм ви загатнала само началото.

Съкровището

Първата част от епичната история за намирането на две съкровища, тясно свързани с Америка. Ако обичате приключенски филми – това е точно за вас. Никълъс Кейдж старателно ни въвежда в света на полу-истини и купища въпроси, като през цялото време бяга от „лошите”. Напрегнат и наистина приятен филм. Освен русата фуста, която в началото е твърдо против какъвто и да било допир до декларацията за независимост, всички останали актьори са на ниво. Музиката е напрегната, типични за сладникавите и леки филмчета. Кейдж успява да се превъплъти без капка усилие, като ни поднася час и половина забавление, без да му мигне окото. Не пропускайте.

Скитница

Поредната екранизация на роман и то отново (за мой ужас) на Стефани Майър – създателката на сагата „Здрач”. За сведение четох книгата, когато излезе. Беше близо 800 страници, от които в 300 от тях нищо не се случваше. За разлика от четивото филмът е малко по-енергичен, но също така дълъг. Пропуснали са купища неща, което се отразява на лентата по пагубен начин. НО! Разбира се историята е хубава. Извънземни са нахлули на земята и тъй като сме агресивна раса, буквално ни изтриват от лицето на света, вкарвайки чужди души в телата ни. Странно, нали? Лошото е, че битката между извънземната и момичето, чието тяло е „заето”, не е достатъчно застъпена. Тя е по-скоро вътрешна борба заради мъже, а не заради голямото благото на човечеството. Естествено е да не се получи лентата точно като самата книга, но като премахнем този факт отново се изправяме пред истината – не гледайте.

Пионка

Интересна идея, много при това. Филмът ни грабва още в самото начало, оставяйки ни с твърде много въпроси без отговор. Като всичко свързано с киното, този ни ентусиазъм се стопява в рамките на 15 минути. Трагично, нали? Как успяват такава хубава идея да я размажат и съсипят с размах? Както и да е. Лентата си заслужава да се види заради многото обрати и наистина изненадващия край (не съвсем, но все пак бива). Актьорският състав е повече от впечатляващ – Форест Уитакър, Рей Лиота и Шон Фарис, които за мен са предпоставка за нещо наистина хубаво. Само, че останах разочарована. И така – извода ми е кратичък и ясен – гледайте, ако няма нищо друго за съзерцаване и ако сте на ясно с кошмарът, който ще ви спретне Холивуд, просто от любов към спорта.

Моят единствен

Как да кажа...? Както сами забелязвате Крис Нот е на постера, което неминуемо ме наведе на мисълта, че непременно трябва да видя този филм. Само, че... Беше на екран малко повече от шест минути и това е всичко. Кажете ми как да не остана разочарована?! Та... Относно самата лента – слаба ракия. Не съм фенка на Рене Зелуегер, съответно този филм не ми помогна да се превърна в такава. През цялото време стоеше ухилена и не усетих почти никаква емоция, която би следвало да тресе нон-стоп героинята й. Лерман докарваше положението, не мога да му го отрека. Друго – хм, като цяло сюжетът също не е от най-впечатляващите. Музиката ужасяваща, но е приемливо, защото става дума за 50-те години на миналия век. Като цяло не ви препоръчвам, освен ако твърдо не сте решили да се потопите в крайно мудна и стряскащо еднообразна атмосфера.

G.I. Joe: Ответен удар

Пълна скръб. Втората част е наистина зле. Никой не е в състояние да предвиди погрома, който е заложен тук и който сме принудени да съзерцаваме два астрономически часа. Дюк умира на десетата минута от лентата. Ама защо, по дяволите?! Момчето изнесе първия филм на раменете си, а във втората част са му отредили идиотски край. Толкова нагло и долно е да заменят Тейтъм с тъпанара с вдигнатата вежда – Скалата, че съм разочарована до мозъка на костите си. Сценарият е изсмукан от пръстите им. Единственото, което сравнително и на място са ефектите, но това не оправдава направата на продължение. Героите са сменени до такава степен, че почти сме забравили присъствието на истинския екип G. I. Joe. Абсолютна смешка. Гледайте, ако сте любопитни като мен, но не очаквайте нищо и Брус Уилис ще ви разкаже играта с дебилната си мутра.

Обявявам ви за законни Чък и Лари

Старо, но добро – това мога да кажа от раз. Класика в жанра. Няма идиотски и наистина вулгарни шеги, което за мен е огромен бонус. Разбира се, че има пиперливи такива, но това не означава непременно, че лентата е слаба. Напротив. Филма засяга доста сериозна тема за еднополовите бракове и за гей двойките в обществото. Разбира се, че ще се посмеем от сърце с Адам Сандлър, но в никакъв случай не трябва да не обърнем внимание на основното. И без това сега темата е безумно актуална. Не пропускайте, читатели. Заслужава си.

Оз: Великият и могъщият

Какво имаме тук – повече от впечатляващ актьорски състав, почти гениална идея (това като се има предвид количеството на приказки, които в последните две години бяха подложени на изпитанието наречено Холивуд) и не на последно място – Дисни. Вярвам, че всички сме имали удоволствието да видим трейлъра на тази лента, чиито колосални размери заплашваха да прелеят в нещо невиждано. Уви... Цялата работа е така разкисната и провалена, че се запитвам дали плащат достатъчно на хората, които сътворяват тези боклуци, че да имат стимула отново да предизвикат сетивата ни по този твърде неприятен начин. Така – филма започна като черно-бяла лента, смалена до толкова, че беше удивително как разбрах за какво иде реч. Оз е непрокопсаник, пълно дърво, което още в началото на лентата е способно да ни откаже от по-нататъчни напъни да догледаме всичко. Приятната усмивка на Джеймс Франко определено не оправдава очакванията ни за какъвто и да било талант у фокусника. За изненада на аудиторията лентата прелива в очарователния свят на Оз, пълен с наистина красиво направени и цветни ефекти и прочие (тук си личи ръката на Дисни с пълна сила), но това не оправдава последвалият провал. Изведнъж се включва Мила Кунис и докато се усетим Рейчъл Уайз вече се перчи на екрана с прекрасна черна рокля, която за Дисни е недвусмислен показател за зло. Та... На кратко – много очаквания, доста е вложено в лентата, но не струва пукната пара. Гледайте, ако сте твърде любопитни, но не очаквайте нищичко и отново няма да сте удовлетворени въобще.

Феноменалният Бърт Уондърстоун

Интересен подбор на актьори – все запомнящи се имена от комедиите, които се бълват с тонове. Лошото е, че точно този филм с нищо не се опита да привлече вниманието ми и да го задържи за повече от 30 секунди. Идея определено присъстваше – удивително, но са измислили нещо ново. Лошото е реализацията. Джим Кери не се постара да изклинчи от добре познатата ни схема с дебилните физиономии. №13 от знаменития „Доктор Хаус” в началото се представи поносимо, но сетне направо размаза положението. Стив Карел не ни показа нищо повече от обикновеното си слабоумно поведение. В общи линии – лентата не струва. Да, не отричам наличието на 2-3 бисера, но е толкова трудно да се отсеят от плявата, че е почти безпредметно. Не гледайте.

Круд

Прекрасно. Може би светът на киното, и в частност този на анимациите, не е съвсем загубен от към идеи. Естествено, че има причини да надам неистов женски вой и да скърцам до безобразие за недомислиците тук, но ще пропусна тази част в чест на приятната анимационна лента. Във филма се разказва за семейство от каменната ера (леко прилича на Флинстоун), чийто татко твърдо отказва да живее извън рамките, на които е научен. Скучновато, нали? Е, не е съвсем така. Разбира се не е най-брилянтната идея, която може да бъде родена от „великите” умове в кино индустрията, но определено не е за изпускане. Няма дете, което в да не бъде пленено от прекрасните ефекти, хилядите цветове и първичните герои. Няма възрастен, който да не пукне от скука през първите 20 минути, а сетне да не оцени историята като част от живота, а не като смешки. Не пропускайте, любители на анимациите.

Франкенуини

Как е възможно Петя да пропусне микса от Тим Бъртън и Уолт Дисни? Няма такава вероятност! Само, че... Не знам. Нещо не беше наред. Дали Дисни са се постарали яко да обезобразят идеята на Бъртън, или режисьорът не е имал възможността да се разгърне в целия си блясък? За мен ще остане мистерия. Лошото е, че определено не се е получило почти нищо. Дали аз не можах да схвана твърде тънкия намек, или наистина беше откачено – не е ясно. Като цяло в лентата се разказва за дете аутсайдер (типично за Бъртън), което възкресява кучето си Спарки от мъртвите. Това как ви звучи? Като анимация? Не. Сетне всичко се превръща в една голяма каша, от която всички се оттървават на косъм. Поука не видях. Смисъл не съзрях. Идеята успя да се скрие от погледа ми. Като възрастен определено не ми се получи с извличането на каквато и да било логика. За деца филма не става, защото му липсват всичките предпоставки за такава аудитория. Не знам. Преценете си.