събота, 27 април 2013 г.

Убежище


Никълъс Спаркс е доста продуктивен. Това ми е ясно, но защо се напъват да правят филми по вече отдавна залязващите интриги в книгите му? Няма човек, който да не е пленен от историите в „Тетрадката”, „Незабравима” и „С дъх на канела”. Истината е, че не съм чела книгата по този филм, но това не оправдава нескопосано направената лента и липсата на каквато и да е приятна/истинска/интересна история. Напомня „Нощи в Роданте” и опитът на недоносчето Хана Монтана в „Последната песен”. Не, читатели. Не си го причинявайте. От филма няма да можете да извлечете нищо, защото не представлява нищо. Интригата е ясна още през първите 10 минути, а разплитането й не доставя удоволствие, заради мудния си предвидим характер. Актьорите определено не са правилно подбрани, което още повече дразни и унищожава желанието ми да дам положителна оценка. Не си го причинявайте.

Няма коментари: