вторник, 30 април 2013 г.

Самоличност на аванта


Леле... На какви глупости са способни хората за пари – и не говоря за героите в лентата, а за тъпаците, които правят този род филми и ги промотират до толкова, че да му се прииска на всеки един да види за какво иде реч. Пълна скръб – точното изречение, сякаш правено за лентата. Някаква шишкавелка открадва самоличността на напълно обикновен счетоводител и започва да пилее парите му, забърква се в купища каши с полицията и я преследват твърде много хора, на които също е свила приходите. Така... Какво имаме до тук? Невероятна глупост. Някак този Санди Патерсън намира сили в себе си да я намери, за да свали всички обвинения от името си и от там се започва. Слабо, слабо и пак слабо. Идеята е чудесна и без през цялото време да ги преследват латино американци, без да търчи безсмъртен дядка по дирите им и някакъв от затвора да дърпа конците на половината операция. Бавно, гротескно бавно се движат двата часа филм, които уж са напоени с твърде много действие, а всъщност нищо не се случва – или по-скоро отказва да се случи наистина. Катастрофи, отвратителен език, едно голямо пътуване и нищо друго не ни предлага двучасовата лента. Все се надяваш, че ще му видиш края, но тъпаците продължават да затъват главоломно. Не си го причинявайте.

Няма коментари: