Wish I Was Here

Колкото повече използвам думата тежък за филм, толкова повече си се дразня, че подходяща не намирам. Обаче точно това е перфектното описание за лентата. Животът на героите е изключително труден за описване, да не говоря за живеене. Съпругата на главния герой е тормозена в работата си, децата трябва да напуснат училище, защото дядо им не плаща вноските, а той не плаща, защото ракът се е върнал… Ужас… Все пак няма как да не добавя, че има за какво да се замисли човек гледайки този филм. Няма да си позволя да го оценя.

Разходка под слънцето

Опит да се създаде копие на „Мама мия”, при това не особено успешен, да не кажа пълен провал. Диалогът и историята са слаби и недоразвити. Две сестри. Блондинката е влюбена в забивката си за уикенда преди три години, а когато го вижда отново се оказва, че той е настоящият годеник на сестра й. Схемата е толкова изтъркана и калпава, че няма как да не се подразниш в първите 30 секунди. Музиката я бива, но не всичката, а спирането по средата на летището, за да пеят тия хахавелници направо убива всякакво желание за гледане. Оценка 0 от 10.

The One I Love

Двойка ходи на терапия. До тук нищо особено, нали? Терапевтът ги праща в къща, която е помогнала на много хора да оправят отношенията си. Дали отдалечеността или дистанцията от другите хора – фокусирането на двойката върху тях двамата е положително. Докато… Оказва се, че къщата генерира копия на присъстващите – те са в основната къща и в къщата за гости. Да, знам. Няма никаква логика. На същото мнение съм. Различни преживявания, уж по между им, а всъщност с копията. Вместо да отпрашат в обратна посока те остават и разузнават. Какво предстои? Изследване на тези копия. Дават си време, установяват правила и търсят сходства. А те дали са просто копия, или това, което трябва да представлява половинката им всъщност? Става, но не препоръчвам.

Костенурките нинджа

Дочаках ги тия костенурки! Симпатични бяха, очарователни по един странен начин. Всички знаем имената им и историята им, но никога не съм предполагала, че като тийнейджъри са още по-откачени. Коментарите и шегите им бяха приятни. Мегън се представи на ниво. Хареса ми и Упи Голдбърг. Изобщо нямам за какво да мрънкам освен оставената вратичка за продължение. Гледайте!

Психиатрията Стоунхърст

Лудница и новопристигащ лекар. Това, което заварва човечецът е потресаващо. Като изключа Майкъл Кейн и Бен Кингсли не съм впечатлена нито от сюжет, нито от история. Това е екранизация по Едгар Алан По, което в никакъв случай не го прави стойностно. Лошото е, че е толкова тежко и трудно за асимилиране, че е болезнено почти. Не ми хареса изпълнението на Кейт Бекинсейл. Изобщо не съм доволна. Ако трябва да кажа от какво точно ще ми е трудно, но не ми хареса. Оценка 2 от 10.

Ритъмът на греха

2014-та година, това е сигурно 100 опит да се създаде Step Up като номер 1, уви, неуспешен. Ако някой се опита да ме убеди, че този напън минава просто за продължение и не цели успехът на първата лента – давам му правата за блога. Този път действието се развива в Лос Анжелис и е не по-различно от всички останали пъти. Момче, много искащо да танцува, някак все не успява. Групата му го разочарова и напуска. Той остава сам. Обаче намира друга, барабар с лосчо. Кандидатират се за Вортекс, някакво странно предаване, с което се печели три годишен договор в Лас Вегас и участват. Мадамата от Step Up 2 – доста понаедряла и тромава, е с главния ни герой рамо до рамо. И така… Лентата не е лоша, но не ми остави прекрасния вкус като от №1 за всички времена. Оценка 4 от 10.