Stag

Ергенския купон преди официално да се премине към брак е темата на лентата. Кевин винаги е обърквал и съсипвал партитата на най-добрите си приятели, докато не идва неговия ред. Започва да се тревожи да не му натикат ананас в дупето и някакви такива простотии, типично в негов стил, докато не става ясно, че бандата хахавелници не планират нищо подобно. Толкова са били увлечени в планове за отмъщение, че забравят наистина да направят каквито и да било стойностни. За сметка на цялата тази простотия, една стриптийзьорка се старае да допише блога си за „кризата на средната възраст” и ползва нашите позастарели олигофрени като опитни зайчета. Дали трябва да гледате? При никакви обстоятелства. Оценка 1 от 10.

10 Rules for Sleeping Around

Кой с кого спи, кой с кого се прави, че спи, но иска да преспи и кой изневерява в очите на околните, но е най-ревнивото копеле? Ето това са идиотските въпроси, на които отговаря тази лента. Трагична и слаба, въпреки това набълбакана с детайли и уморително дълга, не може да ни предложи час и половина забавление, или някакъв вид удоволствие, а просто ни дразни, че всичко е така объркано и живота на героите отказва да се подреди, докато не завърши филма. През цялото време притичва един гол идиот, на когото не сме сигурни дали трябва да симпатизираме, или да съжаляваме. Една испанка с гореща кръв псува на родния си език, две напушени кифли оцвъкват работата допълнително, а основните герои не са обстойно разгърнати. Нищо от изброеното не може да ме накара да ви кажа да гледате. Пропуснете, моля. Оценка 1 от 10.

Шаферът

Старо, но златно. След небивалия си успех в „Анатомията на Грей” Патрик Демпси се насочи към киното и изостави ситкомите, които направиха името му известно. Във филма става дума за мъж, който приема жената на живота си за даденост. Буквално не я вижда. Тя е била влюбена в него, но с времето е подтиснала чувствата си и е намерила сили в себе си да продължи напред. Съответно намира някакъв льольо (отново лекар от „Анатомията на Грей”), за когото се жени месец след запознаството. Том се сеща, че Хана е женаТА, чак след като установява, че ще я загуби заради безцветния херцог шотландец. Разбира се, това не е най-добрия сценарий правен някога, но не е и толкова зле. За всички любители на романтични комедии – това ще се стори почти перфектно. Не пропускайте. Оценка 4 от 10.

Леденият

Измъчено филмче. Бавно и неприятно. Историята е досадна и всички възвишения и спадове само утежняват и без това положението. Уинона Райдър не е пораснала и грам от времето на „Едуард ножиците”, затова и мястото й не беше във филма. Крис Евънс уби всякакво удоволствие да го гледам, а за капак по едно време цъфна недоносчето Рос от „Приятели”, което не разбрах какво търсеше след 20 години на екран. Не препоръчвам за нищо на света да гледате. Оценка 1 от 10.

Европа

Странен филм. Sci-fi уж. Е, не съм голяма фенка, затова и не смея да дам неадекватната си преценка за лентата. Само ще ви кажа, че не съм никак впечатлена. Оценка 2 от 10.

БСП - Бесни Страшни Пенсии 2

Три години по-късно имаме удоволствието да гледаме и продължение за тези пенсионери. За мое щастие героят на Малкович е разгърнат и е още по-приятен за гледане. Хелън Мирън продължава авантюрата си с голямата си любов Иван, който все някак успява да изпълзи и да спаси всичко и всички, заедно с любимата. Уилис е безсмътрен, но това ни е ясно. Колкото до новите попълнения – е, постарали са се хората. Катрин Зита Джоунс играе знойната рускиня Катрина и мели подред. Изненадата е Антъни Хопкинс, който отдавна не съм виждала и не бяха особено впечатлена. Позагубил е форма чичката. Историята на лентата е още по-скалъпена, но това не е толкова неприятно, заради актьорите и малките вербални схватки, които си спретват. Оценка 5 от 10.

БСП - Бесни Страшни Пенсии

Какво имаме тук? Лента излязла през 2010-та година пълна със звезди. За пример давам Хелън Мирън, Джон Малкович и Морган Фрийман. Като дадем стъпка назад установяваме, че този състав е пълен с хора от старата гвардия. Само такива, които наистина могат да играят и такива, чиито имена дълго са звучали от големия и малкия екран. Сценарият не е особено впечатляващ, но за сметка на това играта е бележита. Малкович ме разсипа от смях – героят му е бил тъпкан с LSD в продължение на 11 години, което прави настоящето му аз пълно хахо. Хелън Мирън е на ниво до такава степен, че искрено ми се искаше да й повярвам, че е родена с пистолет в ръцете. Фрийман беше симпатична 80 годишна дядка перверзник, чиято основна задача бе да се заглежда по дупета. Как ви звучи? Естествено, че имаме тонове изхабени патрони и нечовешки каскади, но това е в кръвта на Брус Уилис, на когото са поверили главната роля. Този филм не е най-доброто от света на киното, но ви предлагам да не пропускате. Оценка 5 от 10.

Емпайър Стейт

Дуейн Джонсън направо се оля. В последните приблизително две години изкара толкова много и некачествени филми, че се удивявам на собствения си стоицизъм да продължава да следя развитието на „кариерата” му. Тук като бонус имаме недоносчето от „Последната песен” Лиам Хемсуърт, братчето на Тор. Около него се върти лентата, както и около калпавите му планове. Нищо добро не мога да кажа за филма. Сценарият бе осакатен. „Звездите”, които трябваше да го облагородят са го унищожили, а дъщерята на Ерик Робъртс отново я виждаме в посредствена роличка без грам шанс да изпъкне. Оценка 1 от 10.

Двете майки

Някакъв болен мозък е създал този филм, всъщност книгата, но друг идиот е пляснал това на екран. Толкова тежка и мудна лента рядко срещам. Неприятна и измъчена, заради пословично слабата игра на Наоми Уотс и заради сценария. Какво имам тук? Две майки, приятелки от деца, и синовете им, също първи дружки. Какво може да се обърка до толкова, че да размаже лентата? Всъщност нямам намерение да ви обяснявам нищо повече. Лентата е два часа, кошмарна е и отвратителна. Не ви препоръчвам за нищо на света!

27 сватби

Поредната несериозна роля на Катрин Хейгъл, за сметка на този факт това е един от най-добрите й филми, романтична комедия. Жена, която е ходила на цели 27 сватби и винаги е била шаферка. Как ви звучи? Наистина откачено... За сметка на всичките й посещения да види чуждото щастие, героинята на Хейгъл е нещастно влюбена в шефа си, докато не се появява сестра й на гости и не го отмъква под носа й с купища лъжи. Предполагам сте на ясно как би приключила подобна лента, точно затова и Холивуд няма да ви разочарова, а ви предлага типичния сладък край. Трябва да видите 27-те рокли натикани в гардероба й заедно с всичките му екстри – чантички, обувки, чадърчета, ръкавици и прочие. Джейн се наема да организира и сватбата на сестра си, като се принуждава да изпълнява всичките й прищявки. Докато... Препоръчвам ви да се насладите. Оценка 5 от 10.

Капан за Пепеляшка

Доминика и Мики са в една къща и някак тя е подпалена. Едното момиче изгаря, а другото остава живо. До тук добре, но не се знае коя е живата половина от дуото. Правят се пластични операции, за да се възстанови човешкия облик на лицето. Живата твърди, че е Мики – богата наследници и в мига, в който напуска болницата тръгва по следите на собствената си самоличност. Разглежда снимки, търси хората, за да може да се докосне до себе си чрез тях. Попада на дневника на До и го чете, докато не започва да се асоциира с нея. Какво става? Лентата е низ от спомени и настоящи събития, доста е трудна за гледане, заради дебилната мутра на главната героиня, чиято самоличност не ни е известна. В спомените До подражава на Мики по всички възможни й начини, дори заживяват заедно. В общи линии са се опитали да изградят лента, която не върви само направо, а има доста разклонения, като ни оставят да повярваме, че всяко едно от тях е верния път. За съжаление трябва да кажа, че това не е най-доброто, но което хората са способни. Оценка 4 от 10.

Короната и драконът

За около 15 минути от началото на лентата се запознаваме с лигавата наследница Елен, с леля й, която за нула време убиват, с драконите, които как са прокудени не става ясно, с отрицателния герой (който ми напомня на Едуард Нортън, но ошишкан) и със смелия войн, който ще преведе разглезената принцеса през гората. Ейдън на моменти вади завидно чувство за хумор, като се има предвид с какво лайнце се налага да общува по време на похода. Историята е доста скучна и обрана, няма истинско развитие, няма интрига, някакъв специален обрат – нищичко. Хората измират като мухи, ефектите аз бих ги направила по-добре и ако се налага да изведа едно изречение от всичко бих казала – нищо тук не е като хората. Просто поредната пословично скучна и постна продукция, която някой се е опитал да сложи в графа приключенски филми. Оценка 1 от 10.

Man of Tai Chi

Очаквах повече. Киану Рийвс и пред и зад камера – добре звучи. На всичкото отгоре играе и злодей. Брей. Ама нещо куцаше. Търсеха невинен, когото да покварят и се спряха на Тигър, чиято сила беше Тай Чи. Рийвс дърпаше конците и въпреки, че всичко бе изпипано почти до последния детайл – не бях въодушевена. По мое мнение историята трябваше да е далеч по-задълбочена и напрегната. Звучеше като смешка на места, необясними действия ни дебнеха от половината кадри и като цяло не оставя истинско впечатление. Оценка 3 от 10.

Принц Лавина

Доста странна лента. Имайки предвид в какво сме свикнали да гледаме Пол Ръд, някакви безумно скучни и еднакви комедийки, то това е нещо ново. Явно е неговият начин да направи преход от глупостите в сериозното кино. А дали? Лентата е тежка, мудна и почти не съдържа нещо, което да категоризирам като стойностно. Краят е очакван, защото отношенията между героите тръгват по добре утъпканата пътечка, позната ни от тонове други заглавия. Но как се развива всичко би трябвало да е интересната част и до някъде й се получава. Героят на Ръд е затворен в себе си, скучен и спокоен човек. Другата личност я пере хормонът и това дразни. Как успяват да се сработят и как намират общ език – по едно време се гонят с чукове, но това явно е отделен въпрос. Дали си струва да гледате? При никакви обстоятелства, особено ако сте любители на друг тип кино. Оценка 3 от 10.

Полунощ в Париж

Уди Алън стои зад лентата. Поради този факт прочетох толкова различни мнения в интернет, че чак се наложи да видя за какво иде реч и да сложа още една гледна точка в мрежата. Дали ми хареса? Определено не. Париж беше жив герой, стоеше плътно до Оуен Уилсън и оцвъкваше работата му. Рейчъл МакАдамс е позагубила форма, което няма как да не се отрази на лентата. Като махнем актьорската игра, която беше по-скоро като забавление за актьорите, а не сериозна работа – минавам на историята. Аммм... Вярвам, че няма човек, който да може да ми обясни това как се получава схемата, освен с клишираното”Париж е пълен с магия”. Нескопосана и съшита с бели конци ми се стори идеята за Хемингуей, който се разхожда из града, заедно с Франсис Скот Фицджералд, придружавани от Дали и Пикасо. Really? Това научна фантастика ли е, или лента за големи хора? Твърдо не препоръчвам. Оценка 2 от 10 заради Марион Котилиард.

Хрониките на една заложна къща

Небивала простотия. На толкова пъти се опитах да изгледам лентата, че е плачевно. Не съм убедена дали трябва да се разскърцам против Пол Уокър и героя му, или да ръкопляскам на превъплъщението, което е успял да направи. Филмът е тежък, досаден и истински неприятен. Наркотиците са в основата, а това може единствено да ме отблъсне. Не си го причинявайте. Оценка 1 от 10.

Железният гигант

Блестяща 2D анимация от 1999-та година. Музиката, историята и начина, по който се разгръща я прави истинско удоволствие да се види. Няма нещо, което тук да не е наред. Въпреки годините си, тази лента може да ви подари час и половина приятно прекарване, без да ви натовари излишно и без да ви подразни с мудността си. Във филма се разказва за момче, което открива огромен железен робот, хранещ се с метал, едва ли не в задния си двор. Дали се сприятеляват? И питате! Толкова е приятно да се наблюдават развиващите им се отношения, че чак е удивителна липсата на популярност на лентата. Силно ви препоръчвам да гледате.

Тайната на горските пазители

Невероятна анимация! Не мога точно да си спомня коя от всичките в последно време вдигна до такава степен нивото, но подобрение е чувствително. Първото, което държа да отбележа е присъствието на Дани Елфман, което непременно прави лентата истинско удоволствие. Доказателството е на лице – непременно ще пожелаете да си свалите саундтрака (говоря за любителите на анимации). Продължавам с гласовете зад кадър – Кристоф Уолтц („Джанго без окови"), Аманда Сийфрайд („Пиши на Жулиета") и Колин Фърт („Дориан Грей”). Зашеметяващо постижение и то не само защото са ни известни имената им, но и защото са вложили себе си. На трето, но не на последно място слагам лентата като цяло – като самостоятелна анимация и история. Прекрасно? Не... Далеч повече. Анимацията е невероятно красива, а историята е толкова взимаща дъха, че няма как да не допадне дори и на възрастните. Кралица Тара и Ронин, досадната и дразнеща фуста, която по щастливо стечение на обстоятелствата смалиха, младият бунтар, чийто баща е загинал в битка – всички те получават част в изграждането на историята, която не ни се струва скалъпена, а помислена. Силно препоръчвам на всички любители на анимациите! Оценка 8 от 10.

Смърфовете 2

Втора част. Втори опит да се върне детството на хората, които НЯМА да седнат да гледат смърфовете. Излишно е да ви казвам, че повторението на същата грешка тук, не е дало възможност на създателите на лентата да се поучат. Напротив. Със замах са унищожили и последните ми надежди за хубав филм, въпреки че е анимация (знаете колко много ги обичам). Нийл Патрик Харис отново е в центъра на събитията, като не ми оставя възможност да не го оплюя и да не кажа, че подборът му на роли е неуместен. Историята тук се върти около Смърфиета, която лично на мен винаги ми е била напълно излишна. Гаргамел се е прицелил в нея, защото само тя не е истински смърф и татко Смърф едно време я е превърнал от изобретение на лошия магьосник, в прекрасна русокоса кокона. Откровено – това ли успяха да измислят? Не е достатъчно в никакъв случай, поне не за мен. Децата искрено биха се зарадвали на сините идиотчета, но всеки уважаващ себе си любител на анимациите няма да е доволен. Оценка 2 от 10.

Каньоните

Линдзи Лоън? Сериозно?! Тази не беше ли надрусаната и провалена „актриса” от една безумно стара лента със сестри близначки? Ако е тя, а съм почни убедена, майко мила – колко имам да ви казвам за тази лента... Първо червенокосата и луничава главна героиня има глас на 90 годишна пушачка, което за възрастта й е направо втрещяващо. Продължаваме с неубедителните й опити да ни демонстрира емоциите на Тара и количеството секс сцени, в които е благоволила да ни покаже тялото си. Е, има какво да се види, разбира се, ако оставя на страна муцуната й, която е толкова състарена, че чак е готова да направи лента с ужаси без грам реквизит и капка грим. Историята е „заплетена” – никой нищо не знае, но всички са на ясно, че всеки един е спал или спи с останалите. Умопомрачително! Интересната част... Ам, не. Вероятно трябва да кажа – по-малко скучната част от филма и приемливо досадната сцена, която уж осмисля всичко се случва 20 минути преди финалът. Не си заслужава! Оценка 1 от 10.

28 Хотелски стаи

В интернет имаше един коментар, че двама души пред една камера може да означава единствено порно. Дали е така? Ето това е точният въпрос. Естествено, че си го зададох и нямаше как да не проверя лично дали така стоят нещата. Лентата започва точно като филм, който дават след 00:00 по кабеларките. Някак обаче всичко ще превръща в низ от събития. Отношенията им не са просто секс. С всяка следваща хотелска стая те търпят развитие. С всяко ново легло те се обвръзват по малко, научават за другия нещо ново и болезнено се привързват към него. Интересното е, че и двамата са женени, но определено имат нужда от тези отношения. Не гледах сама лентата, а с другия админ, който въобще не е доволен от филма. За да не влизам в пререкания (въпреки, че той винаги отстъпва) ще ви съобщя, че от двама души, единият е положително настроен, а другия е негативно. Следователно си преценете дали ще седнете да видите историята на двамата герои. Моята оценка е 4 от 10.