четвъртък, 14 март 2013 г.

Последната песен


 Винаги съм била фенка на Никълъс Спаркс. Харесвам книгите му, те са чисто човешки, без излишната помпозност на останалите автори. Тук авторът отново събира двама души, по най-нормалният начин, като ги кара да проумеят дали искат да се променят за да са заедно, или не. Плейбойчето на града и аутсайдерката намират начин да останат един до друг, въпреки дразнещата й ревност и отдадеността му на връзката им. А бе, познато до болка, ама този път от любим автор и за това си го причиних. Майли Сайръс (дано така се пише) изби рибата с отворената си уста и детското си мислене. Иначе от 1 до 6 бих дала четворка на филма. 

Няма коментари: