Думи и изображения

Клайв Оуен и Жулиет Бинош определено са добра комбинация. Историята – на пръв поглед нищо особено. Учител по английски и учителка по изкуствата. Той е алкохолик, а тя страда от заболяване, от което крайниците й не сътрудничат. Някак между войната на думите и снимките и играта, която Оуен ни представя, те се превръщат в двойка. Диалогът върви леко, сценарият е приятен и всичко си е на мястото. Музиката е очарователна. Филмът ни представя различна гледна точка към живота на педагозите, което лично на мен ми направи удоволствие да видя. Оценка 5 от 10.

Принцът

Кой е този принц? Не става ясно в началото, докато животът на един обикновен автомонтьор не се преобръща, или поне ние смятаме така. Дъщеря му учи в университет далеч от вкъщи, явно се чуват редовно, докато тя изчезва. Твърде много наркотици… Таткото хуква да я търси и сценарият се заплита. Откровено – не е най-оригиналното от света на киното. Дори не мога да го нарека приятно. За да не ви убивам историята няма да ви давам повече детайли. Оценката ми е 1 от 10, въпреки безсмъртният Брус Уилис.

Скитникът

Нещо ще се случи… Нещо ще се случи… Изчакай… Може да има логика… Нещо предстои… Всеки момент… Всеки момент… Финални надписи. Сериозно? Да! Не гледайте! Видите ли Робърт Патинсън – бягайте с всички сили. Оценка 0 от 10.

Кенау

За тези като мен, които си мислеха, че Кенау е мъж, при това азиатец – найн, жена е, при това мощна и силна по всички известни на човечеството начини. Волята й за живот е несломима. За съжаление, колкото и да й се възхищавам, езикът в лентата е противен. Тези дори когато си говореха мило, ме звучеше, че се псуват. Не усетих емоцията им, което приемам, че е моя грешка. Действието се развива около 1570 година, обсадата на Харлем. Трудно е да се гледа подобен филм. Умрели, избити, осакатени, обсадени – нищо не им е наред на тия хора, но Кенау намира сили в себе си да ги води. Оценка 3 от 10.

Бог не е мъртъв

Интересна тема, дори повече от интересна. Още в първия ден на главния ни герой в университета е заръчано да напише на лист “God is dead”. Той обаче не успява. За него това е лъжа. Професорът му му дава шанс да говори три поредни седмици пред аудиторията, опитвайки да докаже тезата си, а колегите му ще са съдии. Историята се заплита като се въвеждат сюжетните линии на твърде много хора, които вярват или не в съществуването на висша сила – свещенници, домакини, че дори и жена с деменция. Всеки търси отговор за себе си. Тук няма пламъци, полуголи мадами и експлозии, но това не прави лентата слаба. Заради повдигнатите въпроси моята оценка е 4 от 10.