Том Харди? Ама разбира се! Изобщо не се замислям, да не говоря да стигна до четене на резюме. Преди години излезе една лента с Раян Рейнолдс „Погребан жив”. Там той беше натикан в ковчег, погребан под земята и на разположение имаше един телефон. Кошмарно. Идеята тук е сходна. Героят на Харди пътува към болницата, за да присъства на раждането на детето на любовницата си. Докато пътува провежда тонове разговори. Звъни на съпругата си, която го чака заедно със сина им да се прибере и да гледат мача. Върши си работата, въпреки че по средата на филма го уволняват, той продължава да прави възможното, само и само бетонната сграда да е факт на следващия ден. С подчинените си говори, с любовницата, която е на път да превърти, обяснява на съпругата си за детето, което е направил на друга и го виждаме как говори на баща си, починалият си баща, как няма да остави копелето си. Тежък филм, муден и истински неприятен на моменти. Мога да кажа, че Харди е създал красив образ, но това е всичко. Оценката ми е 2 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар