Зимна приказка в Ню Йорк

Внушителен актьорски състав, впечатляващо съзвездие от умения и качества, но… Да, ще се запитате какво пак намерих да се размрънкам. Е, как какво? Какво ли не! Историята като начало. Наистина звучи интересно особено в първите няколко минути, докато гласът зад кадър я преплита с Колин Фарел и появата му на монитора ми. Докато Ръсел Кроу дебне и раздава команди да бъде заловен този никаквец. Докато бебенцето отплава с миниатюрната лодчица. И после? Ам, после… Нищо. Лентата не грабва, въобще. Логиката й изчезва заедно с гласът зад кадър. Уил Смит така сладко се представи за Луцифер, че ми е неудобно да обясня как отрицателните герои не са неговата сила… Някакви летящи коне, мадами, които топят снега и всичко се завърта. Кой умрял, защо умрял – мистерия. Пауза и Колин Фарел се разхожда като разлепен афиш. Среща го Дженифър Конъли – моята любимка, с отчайващо малко реплики. Сериозно? Не… Това не е лента, която носи удоволствие. Оценката ми ще е висока заради музиката написана от Hans Zimmer, но толкова. 3 от 10.

Sex After Kids

Трагедията на това да имаш деца и да се мъчиш да запазиш половинката, въпреки трудностите, които изскачат на всеки завой. Да, никой никога не е говорил за този проблем, но да се превърне в лента този отчаян опит за съхраняване на семейството е направо смешно. Представено ни е уж от комедийната страна. Лесбийки и нуждата да се определи коя е майката на детето. Отдавна женената двойка и опитите да се установи сексуален контакт отново. Самотната майка и ходенето по срещи, както и самотния татко с хилядите изисквания. Не на последно място супермоделът и чичко-паричко с доста странни проблеми и т.н. Какво повече да обяснявам? Това лента, която с удоволствие бих ви препоръчала да гледате ли е? Ами, не точно. Мудно, блудкаво и с твърде много щастлив край… Оценка 1 от 10.

Клиентски лист

Безкрайно бавно и разтеглено, което няма как да не наведе на усещането, че това е сериал и е сбъркана цялата схема. За какво иде реч? Дженифър Лъв Хюит и съпругът й са изпаднали в невероятно финансово затруднение. Наистина няма изход. Докато нашата масажистка не намира работа, свързана изцяло с масаж, но не точно. Ам – секс услуги под формата на масаж. Красота, а? В началото й е трудно, като всяко едно начало. Сетне започва да се отпуска и сякаш искрено да се наслаждава на усещането да ги притежава тези мъже по точно този определен начин. Парите буквално прииждат и Дженифър, трите й деца и съпругът й продължават напред с живота си, финансово обезпечени. Главната ни героиня не смее да сподели със съпруга си, дори след като се пристрастява към наркотиците, които уж я карат да не се отпуска, а да работи на максимални обороти. Както аз, така и вие вече сте се усетили на къде върви. Ама, разбира се! Не е особено сложна схемата, което прави лентата не особено непредвидима. Оценката ми е 2 от 10.

Действай

Как се зарадвах щом видях филм с танци, който съм пропуснала. Но танците се оказаха степ. Да приемем, че има какво още да се види, та не спирам лентата, а напротив – изгледах я до самият й край. Един час и 48 минути. Непоносимо. Този бяга от пробацията си, онзи има клуб. До тук нищо ново. Всъщност до самият край няма нищо ново. Влюбени гълъбчета, които ги дели враждата между братята им (да, този път не е между бащите им). Те обаче се залюбват и нищо не може да попречи на щастието им, въпреки, че нея ще я депортират след три седмици, а блонди ще го върнат в затвора, за нарушаване на пробацията. Въпреки всичко танцуват като луди, като за последно. Организират събития, правят каквото и както си искат. Музиката ми хареса, беше почти на място. Танците – е, не съвсем на ниво, но имаше какво да се види. Ако позволите да обобщя – няма да видите нищо ново тук, няма да ви се изпълни душичката като на стойностните филми с танци, няма да треперите в очакване какво ще се случи. Всичко е едно и също с предните ленти. Оценка 3 от 10, заради музиката.

Мистър Пибоди и Шърман

Анимация, уважаеми читатели! Обичам ги! И така… Мистър Пийбоди е куче, което не само говори, но и има ен докторски степени, гениални постижения в сферата на науката и е отдаден на човечеството. Някак, от самосебе си, решава да осинови сирачето Шърман, за да е сигурен, че то няма да преживее ада на отхвърлянето, през който е минал самият мистър. Сварваме ги да обикалят времевото пространство с машината „Way back”, като виждаме Мария Антоанета и любовта й към тортите, докато французите нямат пари за хляб. Интересен поглед над историята. Но това е само увертюрата за този филм. Следва първият учебен ден за Шърман и първото му сбиване, при което ухапва една руса фръцла и бива наказан. Ам, не знам от къде да продължа. Не искам да разказвам развитието на лентата и да ви скапя удоволствието. Айнщайн, интересен процент от президентите на Америка, посещение в Троя, в древен Египет при един непроизносим фараон – този филм няма ограничения. В следствие на машината за връщане във времето и изричното предупреждение да не се ходи в пространство, в което съществуваш, нещата се подреждат по не особено непредвидим начин и все пак такъв, който си заслужава да се види. Имената зад анимацията не са особено известни, но музиката е написана от Дани Елфман. Оценка 5 от 10.

Имоджийн

Объркано, та чак сбъркано. В животът на тази Имоджийн както всичко си е на мястото така и със скоростта на светлината нещата поемат обратна посока. Докато си има приятел, прекрасен апартамент в Ню Йорк и е далеч от ужасяващото си семейство – изведнъж се озовава без гадже, с опит за самоубийство в болницата, загубила апартамента си и уволнена от престижната си работа в списанието. На къде потегля Имоджийн? При семейството си. Майка й, с голям проблем с хазарта, я взима от болницата и я довлачва (разбира се не без перипетии) в семейното гнездо, при леко хахавият й брат, наемател, живеещ в стаята на Имоджийн и новото гадже на майка си, нинжа/таен агент на ЦРУ и още куп други измишльотини. Ако това не ви се струва достатъчно, имайте предвид, че починалият баща на главната ни героиня е жив, въобще не е умирал и се е крил през всичките тези години, защото имал търкания с майката на хахавелниците. Сериозно? Това би ли могло да се превърне в наистина стойностен филм? Музиката е ужас, сценарият е написан от две годишно с книга на Нора Робъртс в ръцете, а идеята е покъртителна. Оценка 1 от 10.