Объркано, та чак сбъркано. В животът на тази Имоджийн както всичко си е на мястото така и със скоростта на светлината нещата поемат обратна посока. Докато си има приятел, прекрасен апартамент в Ню Йорк и е далеч от ужасяващото си семейство – изведнъж се озовава без гадже, с опит за самоубийство в болницата, загубила апартамента си и уволнена от престижната си работа в списанието. На къде потегля Имоджийн? При семейството си. Майка й, с голям проблем с хазарта, я взима от болницата и я довлачва (разбира се не без перипетии) в семейното гнездо, при леко хахавият й брат, наемател, живеещ в стаята на Имоджийн и новото гадже на майка си, нинжа/таен агент на ЦРУ и още куп други измишльотини. Ако това не ви се струва достатъчно, имайте предвид, че починалият баща на главната ни героиня е жив, въобще не е умирал и се е крил през всичките тези години, защото имал търкания с майката на хахавелниците. Сериозно? Това би ли могло да се превърне в наистина стойностен филм? Музиката е ужас, сценарият е написан от две годишно с книга на Нора Робъртс в ръцете, а идеята е покъртителна. Оценка 1 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар