Магьосникът и бялата змия

Ако трябва да бъда честна има няколко факта, които ми понамирисаха във филма. Първо - да, много харесвам азиатски продукции, но тази беше леко сбъркана. В началото надписите нетактично ни обясняват, че лентата е правена по мит, който напомнял на Ромео и Жулиета. Естествено е всеки да си извади заключенията. Второто - съжетът беше претупан, не достатъчно разгърнат. Да имаше си ефектите и магическите създания, но като цяло не ви препоръчвам да гледате за почти нищо на света. 

Да кажа или да не кажа

Не се подлъгвайте по приемливо изглеждащият постер. Филмът е скучен и подобаващо объркан, което дразни до такава степен, че се наложи да го гледам на два пъти. Резюме няма да правя. Ще отбележа главните точки: изневяра и "Да кажа или да не кажа". Не го гледайте.

Размяната

Някой от вас да е гледал "Шантав петък" от 1993 г.? Разликата се състои във факта, че този филм е около 10 години по-късно и се играе от мъже. Всеки от вас, ако е гледал и двата ще намери още разлики, но кажете ми генералната идея не е ли една и съща? Всеки режисьор и сценарист ще се опита да изклинчи от безумно познатото, но взимайки същата идея няма как нещата сами да започнат да стоя по различен начин. Така, вече знаете за сюжета. Въпросът за лентата още стои. Моето мнение е, че притежава всички предпоставки, за да си позволите да убиете час и половина.

Спящата красавица

"Спящата красавица". Меко казано странен филм. Подозирам, че основната идея е толкова дълбоко внедрена в лентата, че лаици като мен нямат право дори да я зърнат. Всичко вървеше нормално, докато краят стопи илюзиите ми, че ще мога да кажа как стоят нещата. Сякаш са снимали дни и седмици, за да объркат зрителите. Аз не мога да дам адекватна оценка, ако някой може ще се радвам да я прочета в коментарите.

Жива стомана

"Жива стомана". Както бях предупредена, лентата си заслужава да се види единствено на кино. Внушителните кадри доставят удоволствие, когато се гледат на гигантски екран. Като цяло филмът си има история, при това не особено дразнещо позната. Да, всички знаехме какво ще се случи с детенцето и мадамата, но се надявахме все от някъде нещата да бъдат променени. Е, не получихме изненада. Интересното е историята на роботите. Не са взаимствани от "Трансформърс". Не са повлияни от стотиците боклуци, които бълва кино индустрията. Още един важен фактор - музиката е от Danny Elfman. Не мога да ви опиша какво удоволствие е да слушаш подходящият звук на правилното място. Генералният извод е - филмът е идеален, ако е на кино.

Оглупели от любов

"Оглупели от любов". Нещата прогресивно загрубяват. Почти всяка нова холивудска комедия вече се опитва да засечни простотията натрупана от предишната, отмивайки я с двойна доза. Този филм има 2-3 бисера, но като цяло е ужасяващо скучен и пословично познат като сюжет.

Арена

"Арена". Поредното отроче на "Здрач" се вихри на екрана и се мъчи да докаже, че има причина да е известно, не единствено заради безкрайната поредица за блестящи вампири. В началото лентата се развива безумно бързо. Сякаш за секунди животът на главният герой се променя. Последва завихряне на странно алогични решения и появата на нова мадама. И всичко се превръща в безкрайни мелета, преплетени с невъзможността нещата да се променят в положителна насока. Краят на лентата съвсем нежно се опита да ми пропомни, че може и да има смисъл филмът да е бил заснет. Дали е така оставям на всеки сам да си прецени.

Отвлечен

"Отвлечен". Трудно е да не започна да се заяждам с поредният актьор, който "Здрач" направи известен и пусна сред останалата актьорска гилдия. Та, за да не сипя "суперлативи" ще се опитам да дам адекватна преценка за филма. В интернет коментарите за лентата са само отрицателни, което е леко дразнещо. Сядам, за да видя има ли причина да надам вой и да опровергая всички и всичко. Така... Лентата не блести. Има си дозата екшън подходяща за всички, които нямат достатъчно естроген. Има си и нежната, лигава и превъзнасяна любовна част достойна единствено за дамите. Т.е. филмът притежава всичко - от безмозъчно стреляне, до нежни прегръдки в следствие на смела постъпка. Не залагйте много, всъщност нищо. Нещата стоят объркано, не на място и дори леко глуповато. Фустата с вежди като на Йети направо убива с перманентното си пищене, а Лаутнър, който залага единствено на плочките си дразни с типичното поведение на супер герой.

Роден да се състезава

"Роден да се състезава". Много зле, ужасяващо та чак трагично... Това е поредният опит на кино идустрията да създаде блок бъстър. Още по-страшното е, че това е едва ли не еквивалент на "Бързи и яростни" (добър шофьор, на когото му е невъзможно да не се забърка в каша и да не свие нечия мадама) в комбинация с още няколко филма. Лентата не представлява нищо интересно не само от гледна точка на сценарии. Нещата се усложняват още повече, когато актьорската игра е поверена в ръцете на напълно неизвестни дечица. Леко дебилното поведение и липсата на каквато и да е новаторска идея могат единствено да доведат до пълен провал.

Мухоловката

"Мухоловката". Поредната комедия? Не точно. Поредният екшън? Не съвсем. Тогава какво е този филм? Хмм, труден въпрос. Това е всичко, което не харесвам в дадена лента - мудност, неясност (поне в началото), развитие на едно и също място през цялото време. Това е и всичко, което ми доставя удоволствие в даден филм - неочакван край и развити, но сбъркани персонажи. Има си своите недостатъци разбира се. Но като цяло е нещо, на което може да се насладите след дълъг ден, или в събота следобед с приятели. Не е комерсиално и дъвкано до безумие.

Пингвините на мистър Попър

"Пингвините на мистър Попър". Джим Кери отново се мъчи да ни забавлява с идиотските си физиономии, но нещата остават на ниво мъки. Като начало филмът изглеждаше поносим - има си история, която за съжаление се размива в последствие. Основното се забравя заради пингвините, които шумят, изхождат се навсякъде и трошат всичко с финес. Има ли нещо - бих попитала аз, когато чуя заглавие на филм с Кери. Не - бих отговорила, след като съм го изгледала. Да, има си своите лафове и откачени персонажи, но всеки филм ги притежава.

Смърфовете

"Смърфовете". Хммм. В детските ми спомени съвсем бледо се синеят тези същества. За това реших да си припомня поне нещо. 3D историята не остстъпва по нищо на колосално скучните и предвидими детски филмчета. Тъжното е, че всеки би се опитал да върне част от детството си посредством лентата, а тя не притежава тези качества. Дразнещ е периодът на адаптация (това съм го казвала и преди), който се проточва, защото Харис го удължава до безкрайност. Сетне в един момент всичко се нарежда, сините човечета са на път да оправят цялата каша и блондинът гигант се впуска да им помага. Някак станахме твърде големи за всичко това...