четвъртък, 27 декември 2012 г.

Паралелен свят





„Паралелен свят”. Тези, които точно като мен ще се подлъжат по интересното резюме и ще очакват кой знае какво – моля ви, недейте. В основата на лентата стои любовната история на Кирстен Дънст. Интересното във филма е начина, по който е изграден. Всичко е адски ново дори за зрител като мен, който е изгледал всичкото фентъзи на света. Двата свята, които сякаш са на път да се целунат, танцуват в космоса по един напълно нов начин. Безумно интересно и пълно с възможности. Режисьора си е позволил да разгърне филма, на за съжаление е ограничен от любовната история, която тежи и пречи да се постигне истински успех. Гарантирам ви, че е интересно, но отново натъртвам, че положението се скапва от Дънст и жалките наченки на актьорска игра. Изненадах се на повечето хрумки и радушно приех смелите решения на сценаристите. Позволете си да изживеете историята, като почти не обръщате внимание на основната сюжетна линия – така мога да ви обещая нещо приятно.

Кон-Тики


"Кон-Тики". Много зле. Не гледайте, моля ви!

Дред


„Дред”. След като изгледах това странно нещо, което не ми е ясно кой е категоризирал като филм, порових в интернет и ми светна, че това е поредната екранизация на не знам си какъв си комикс. Преди това за Дред се е говорело в редица сериали и нискобюджетни филмчета. Истината е, че не е особено интересен. Не търсете супер сили, нито истински и героични постъпки. Впечатляващо беше превъплъщението на Lena Headey в Ма-Ма. Невероятно добро. Напоследък й обръщам внимание и все повече ми харесва тази жена. Само заради нея бих ви препоръчала лентата – останалото е под всякаква критика.

Детектив Алекс Крос


„Детектив Алекс Крос”. Уха. Напрегнато, интензивно и агресивно – това е всичко. Да, хората са мислили, но някак ми се видя повърхностно, неуместно и малко изсмукано от пръстите. Претупано на моменти, но като цяло не е най-лошото попадение тези дни. Хубаво си помислете преди да си пуснете да гледате.

Полет


Тежък филм. Не всеки зрител би могъл да види дълбокия замисъл, заради двата часа и половина, в които Уошингтън ми лазеше по нервите. Явно възрастта му влияе на актьорските умения. Въобще не можа да се справи с доста от моментите, а се налагаше, защото той бе принуден да изнесе филма на раменете си.
Относно лентата – трудно смилаема и мудна. Не е за препоръчване. Разбира се имаше си своите пикове, но като цяло не е най-доброто попадение на целия каст.

сряда, 19 декември 2012 г.

50/50


Леле... Чета някакво смотано резюме, но понеже и настроението ми не е кой знае колко по-добро, свалям лентата. На пръв поглед беше ужас. Като всеки себеуважаващ се близнак се люлях между различните етапи и съпрежиявах всеки един момент от събитията на героя. Сетне спрях за момент филма и си дадох сметка какво наистина би било да изживееш този кошмар. Опитах се да си представя адът, в който е попаднал болния...
Истината е, че лентата ни представя обикновен човек и как се справя със случващото се около него. На негово място нямаше да кажа на никого и нищо нямаше да демонстрирам болката си. Но той някак се справи с това, че го гледаха тъжно, че го съжаляваха и се опитваха да го подкрепят. Идиотизъм! Филма е нужен на всеки. Имаме право да надзърнем в ежедневието на болния от рак, да опитаме да съпреживеем и да видим болката му. Да, знам, че не всички ще се съгласите с мен... Искрено ви моля да ми спестите отрицателните си коментари. Филма заслужава похвала – нямаше нито един излишен кадър. Музиката беше на ниво. Режисурата и актьорската игра също. Обърнете му внимание, не защото аз ви казвам, а защото има какво наистина да се види тук. Трудно е да се гледа, но ще си заслужава – обещавам.

Клип



„Клип”. Трудно е да си обясня направата на подобен филм. Да, има замисъл, макар и толкова нищожен, че чак е непосилно да се отбележи. Допитах се до познати и тяхното мнение бе, че това е живо порно. Е, това са твърде силни думи за лаици като тях. Факт е, че има доста голотия и секс, но това не превръща лентата непременно в порно... Истината е, че има два вида хора, които ще гледат този филм. Първите ще го направят заради мръснишките кадри. Вторите ще го сторят, защото лентата е европейска. И двата типа зрители няма да го одобрят, защото търсеното от тях не е във вида, в който са свикнали да им го дават холивудските филми. Моето мнение е, че спокойно можете да пропуснете филма.



Училищно напушване



„Училищно напушване”. Абсолютна идиотщина! За нищо на света не гледайте, моля ви!

събота, 8 декември 2012 г.

От другата страна



Не само един от любимите ми екшъни, но и безспорно един от любимите ми филми на Мартин Скорсезе. Уникален актьорски състав: Леонардо ди Каприо, Джак Никълсън, Мат Деймън, Марк Уолбърг, Мартин Шийн, Алек Боудуин... е какво да иска повече човек. Историята се върти около ченгето новобранец Били Костиган (ди Каприо), който е отраснал сред престъпници. Това го прави съвършената къртица, внедрения човек в бандата, ръководена от боса Франк Костело (Никълсън). Неговата работа е да спечели доверието на Костело и да помогне на старшите детективи (Марк Уолбърг и Мартин Шийн) да се справят с Костело. Междувременно Колин Съливан (Мат Деймън) от "Специални разследвания" се радва на всеобщо доверие. Никой не подозира, че той е къртицата на Костело. Пресичането, двойната игра и сблъсъкът между тези прикрити самоличности са в основата на възторжено посрещнатия "От другата страна". Мартин Скорсезе режисира и води отличните актьори в тази задълбочена история за престъпления и техните последици. Приковаващ филм, от който не можете да откъснете поглед: все едно гледате в очите на престъпник, или ченге, с оръжие.
“От другата страна” носи на Мартин Скорсезе дългоочакваната награда за режисура и е отличен в категориите за най-добър монтаж и най-добър адаптиран сценарий.

От Ари

Пътят





"Пътят". Виго Мортенсен, Чарлийз Терон, Робърт Дювал и Гай Пиърс са невероятните звезди в този още по-невероятен филм за оцеляването на човешкия дух в свят лишен от закон и морал. Режисьор на филма е Джон Хилкоут. „Пътят“ е заснет по отличения с награда Пулицър едноименен роман на Кормак МакКарти.  Разтърсващ филм за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Мортенсен показва отново феноменална игра. Филма е тежък - не го крия, но за тези които ще пробват определно няма да съжаляват. Горещо го препоръчвам.

От Ари

вторник, 4 декември 2012 г.

Спешна пратка


Много зле. Удивително зле. Хареса ми единствено начина, по който се разгръщаше историята – по малко на всеки няколко минути, като си оставяха прозорчета, в които дразнеха въображението ни и накланяха везните в полза, или в ущърб на даден герой. Не ми хареса, но поради ред други причини, които не смятам да изтъквам, заради вашето собствено отегчение. От гледна точка на режисура го препоръчвам, от другите страни – не си го причинявайте.

Примката


Истината за този филм е простичка, точно както за всички в последно време – уж има идея, а на практика нещата за нищо не стават. Единственият бонус на лентата е присъствието на Оливия Уайлд, която залюбих след участието й в Хаус. Историята на лентата ни хвърля в потрес още на десетата минута – полу-голата главна героиня и обраният й от към емоции брат катастрофират с колата, в която е натъпкан уловът от обира, който очевидно са извършили. Мистерията с тези пари не се разкрива до самия край. В лентата е наблегнато основно на отношенията между брата и сестрата. Няма лошо, но всичко до преди разкритието на този бележит факт говореше за неповторим екшън. Сетне се занизват ужасно мудни и скучни кадри, които режисьора вярва, че е запълнил с мисъл. В грешка е! Лентата не струва!