Леле... Чета някакво смотано резюме, но понеже и настроението ми не е кой знае колко по-добро, свалям лентата. На пръв поглед беше ужас. Като всеки себеуважаващ се близнак се люлях между различните етапи и съпрежиявах всеки един момент от събитията на героя. Сетне спрях за момент филма и си дадох сметка какво наистина би било да изживееш този кошмар. Опитах се да си представя адът, в който е попаднал болния...
Истината е, че лентата ни представя обикновен човек и как се справя със случващото се около него. На негово място нямаше да кажа на никого и нищо нямаше да демонстрирам болката си. Но той някак се справи с това, че го гледаха тъжно, че го съжаляваха и се опитваха да го подкрепят. Идиотизъм! Филма е нужен на всеки. Имаме право да надзърнем в ежедневието на болния от рак, да опитаме да съпреживеем и да видим болката му. Да, знам, че не всички ще се съгласите с мен... Искрено ви моля да ми спестите отрицателните си коментари. Филма заслужава похвала – нямаше нито един излишен кадър. Музиката беше на ниво. Режисурата и актьорската игра също. Обърнете му внимание, не защото аз ви казвам, а защото има какво наистина да се види тук. Трудно е да се гледа, но ще си заслужава – обещавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар