Камбанка: Тайната на крилете

„Камбанка: Тайната на крилете”. Нови режисьори получава петата част за Камбанка – Робърт Ганауей и Пеги Холмс. Това определено не прави филма слаб, напротив – класира го до останалите, наравно с останалите. В последната част (за сега) от екранизациите за феята, на зрителите ни се открива нова част от ежегодната им работа. Никой не е подозирал, че зимните феи имат толкова голям принос към сезоните – замразяване, правене на сняг, приютяване на зимните животинки и т.н. При всеки един случай, в петата част се разказва за сложните задачи на тези феи. Любопитната Камбанка се опитва да проникне в този така интересен и непознат свят, в който й е забранено да влиза. Успява, разбира се. С това забърква такава голяма каша, че всичките феи се налага да се намесят, за да я оправят. Междувременно открива сестричката си. Впечатляваща музика, прекрасен актьорски състав, неописуеми кадри и още ужасно много може да очаквате от този филм за Камбанка.

Камбанка и игрите в долината на Феите

„Камбанка и игрите в долината на Феите”. Четвърта част за пакостливата фея. Напълно различен филм. Никой в Дисни не си позволява да разтяга историята до безумие, а напротив – трябва да има наистина интересна причина, за да се започне филм. Тук различните феи – на мълниите, горските, на цветята и т.н. си спретват състезание всяка година. Имаме наличен застъпен напълно нов и различен персонаж, което е впечатляващо. Лентата е кратка, но за сметка на това изключително наситена от към събития. Всеки един гледащ филма ще се забавлява на нескопосаните опити на феите да победят. Лентата носи толкова много послания, че ще ми е трудно да опитам да ви ги изброя, затова просто ще ви препоръчам да я изгледате. Режисьорът отново е Реймънд, което говори само положително – имаме опит с негови филми.

Камбанка и спасяването на феите

„Камбанка и спасяването на феите”. Третата част от филмите за Камбанка е посветена изцяло на приятелството. На какво са готови близките на любопитната фея, за да й помогнат? Тук всяко дете ще научи колко много разчитаме на приятелите си, ще се забавлява с човешкото дете и упоритият баща, който отказва да приеме съществуването на феите, просто защото е заровен в работа, котката, която е второстепенна, но доста важна роля и обичта, с която е изградена лентата. Всичко това Дисни ни поднася с финеса, който е създал с годините. Почти без да натоварва времето прекарано пред екрана с излишни локуми и безмислени диалози. Поредното удоволствие за деца. Тук отново връщат режисьора на първата лента, като му позволяват да си играе със сцените по неговия неповторим начин.

Камбанка и изгубеното съкровище

„Камбанка и изгубеното съкровище”. Във втората част от филмите за Камбанка имаме удоволствието да се запознаем с шепа интересни персонажи, първите любовни трепети на малката фея, безумното й любопитство, което винаги я поставя в най-откачените ситуации и една тежка, но наистина интересна задача. Въпреки смяната на режисьора, който този път е Клей Хол, втората част не отстъпва почти по нищо на първата. Удоволствието ни е пълно и едва ли някой би се лишил от поредната ударна доза Камбанка, особено ако сме се насладили на първата такава. Красотата на света им няма равна. Цветовете, с които Дисни пълнят минутите също. Не пропускайте, любители на анимации.

Камбанка

„Камбанка”. 2008-ма година в света на киното и по-точно в света на Дисни се роди нова звезда. Спряха екранизациите на приказки за всякакви принцеси и се насочиха към напълно обикновената Камбанка, която е второстепенна героиня в „Питър Пан”. За всяко едно дете тази лента би представлявала интерес. Като възрастен, който твърдо отказва да пусне детето от себе си – гледах филма. Прекрасната история за това какви сме и как ни е трудно да се примирим със себе си... поне в началото. Раждането на всяка една фея от детски смях, различните листенца, които мъничките човечета приспособяват по пленителен начин, за да направят работата и живота си лесен. Прекрасно филмче за напористата Камбанка, за трудните уроци и красивото приятелство. Режисьор на всичко това е Брадли Реймънд, който да си призная не бях чувала до сега, но се е справил блестящо. В лентата можем да чуем гласа на Анджелика Хюстън, което според мен не е за изпускане.

Клетниците

„Клетниците”. Добре. Тук вече ще стане дискусия. Номиниран за не-знам-си-колко-си-награди този филм би трябвало да блести. Тъжната истина е, че няма диалог – абсолютно всичко е пеене и то от актьори, от които не съм го очаквала. Книгата е срамно изменена, да не говорим за нулевите опити да се уточнят максимално историческите факти. Знам, че Юго е трудно смилаем, ама това, което ни дават тук, не би трябвало да минава за екранизация по романа. Неточностите са толкова много, че чак не знам от къде да започна! Най-фрапиращото в моите очи е, че Гаврош го убиха. Ама как, бе? Защо размазахте момчето? Как по дяволите Юго ще напише втора книга „Гаврош и Козета”, ако главния му герой е убит? Никой ли не мисли?! Явно режисьора не планира да прави втора лента и това го освобождава от желанието му да спази всичко в първата книга.
От друга страна филма е пълен с актьори, чиито имена знаем всички. Това оправдава ли бюджета? Това причина ли е да гледам с удоволствие поругаването на Юго и шедьовъра му? Твърдо не. Ако някой от вас има желание да гледа, просто от любопитство, заповядайте. Ако по някаква щастлива случайност ви хареса лентата – моля изкажете си мнението. Аз не намерих нищо, което да си струва тук.

Предимствата да бъдеш аутсайдер

„Предимствата да бъдеш аутсайдер”. Не очаквах лентата да струва. Вероятно заради Ема Уотсън, чиrто мимики не могат да не ми напомнят на Хърмаяни. После на разположение е Логън Лерман, който познавам единствено от филма за Пърси Джаксън и някак не разчитах да се е справил подобаващо с ролята. За да не си кривя душата се налага да спомена прекрасния сценарий, който тези дечица изиграват със замах. Впечатляващо е как никой от нас не би искал да си помисля, че различното в гимназията може да е нещо нормално, а тези герои се наслаждават на факта, че не са като мнозинството. Не се борят за короната на бала, за популярност, за президентските избори в средата на срока. Те просто са себе си. Вдъхновени от музиката, която харесват се отдават на любимите си занимания всеки един ден. Историите се преплитат и ни дават възможност да погледнем от доста ъгли в живота на тези хора. Силно препоръчвам лентата. Няма да ви разочарова, ако търсите това нещо хубаво.

Тежка категория

„Тежка катежория”. Преди да се появи желанието да гледам филма в нета прочетох толкова положителни коментари, че чак се стреснах, че изоставам – ама как е възможно да не съм гледала нещо, което 90% от българите харесват, като се има предвид що за народ сме. С нетърпение пускам лентата и наблюдавам доста оригинален сценарий. Да, в голяма част от лентите става дума за някой, който помага на изпаднали в нужда хора, особено когато иде реч за спорт. Интересното е наличието на идиотски план, при това осъществяван със замах. Хората са полудели, за да се кефят на подобно нещо, но много ми хареса музиката. “Here comes the boom” е и саундтрак на лентата, не от онези тежките и пълнещи половината време, а от тези, които съжаляваш, че не са по-сериозно застъпени. Главната роля е представена от Кевин Джеймс, който напоследък успява да улови дебилизма в героя си. Най-добрият учител в гимназията с времето губи желанието си да се занимава с учениците. Нима всички не можем да дадем пример за такъв даскал? Както и да е... Основният минус на филма е Салма Хайек – тази жена не й се получава и това е грандиозния ми извод. След „Фрида” не можа да създаде нищо стойностно и затова е принудена да се подвизава в треторазрядни комедийки, като ролята й е едва забележима.

Извода ми е – лента за разтоварване. Да, с удоволствие я препоръчвам на любителите на комедии.

Трилогията "Властелинът на пръстените"

Преди да започна искам да заявя, че това е огромно удоволствие за мен. Властелинът е най-любимия ми филм на всички времена.  Безспорно и книгите са ми фаворити още от дете. Първата книга, която прочетох, беше „Хобитът”, последвана от трилогията за Властелина и Силмарилиона. Грандиозни  творби, които всеки трябва да прочете поне един път през живота си.

Всичко започва през далечната  1954 г. когато е публикувана „Задругата на пръстена” от Дж. Р. Р. Толкин — първата част от неговия забележителен епос в три тома, „Властелинът на пръстените”, тя разпалва въображението и мечтите на повече от 100 милиона читатели по цял свят. Със създаването на напълно нова и вълнуващо достоверна вселена, книгата се превръща в еталон за жанра „фентъзи”. Новозенландският режисьор Питър Джаксън съживява тази фантазия в удивително филмово приключение. То представя незабравим герой — хобитът Фродо Бегинс — въвлечен във война с митични мащаби в Средната земя: свят, пълен с вълшебство… прелестните гори на елфските цраства... мрачните дълбини обитавани от слугите на злото... Но преди всичко филмът е апотеоз на преданото приятелство и личната смелост, които биха могли да надмогнат дори и най-разрушителните сили на мрака.

В първата част от трилогията младият хобит Фродо и смелата задруга от приятели и съюзници се впускат в опасна мисия, за да унищожат легендарния Единствен пръстен. По петите им са слугите на злия Саурон, Господарят на мрака и създател на Пръстена. Ако Саурон си върне Пръстена, Средната земя е обречена. Тази епична история за доброто, злото, приятелството и саможертвата, носител на четири награди Оскар, ще ви пренесе в свят, който надминава и най-смелите ви фантазии

В част втора, озаглавана „Двете Кули“, смелата група от хобити, елфи и хора се е разделила на три, опитвайки се да се противопостави на злите сили на Саруман и Саурон. В своите пътешествия, членовете на Задругата ще се сблъскат с невъобразими опасности и древни чудеса. Заедно те ще трябва да се изправят срещу могъщата сила на Двете кули. С много нови светове и завладяващи нови герои приключението продължава... с още по-богати образи, по-зрелищни визуални ефекти, повече магия...

С носителя на 11 оскара „Заврщането на Краля“ е грандиозният финал на тази епична трилогия. Пътуването на Задругата наближава своя край. Силите на Саурон са нападнали столицата на Гондор, Минас Тирит, в последната обсада срещу човечеството. Управлявано от слаб наместник, великото някога кралство никога не е имало по-голяма нужда от своя крал. Но ще има ли Арагорн силата да направи това, за което е роден и да посрещне своята съдба? Филмът печели 11 Оскара за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър дизайн на продукция, най-добри костюми, най-добър грим, оригинална музика, най-добър монтаж, оригинална песен — „Into the West” на Ани Ленъкс, най-добър адаптиран сценарий, визуални ефекти и за най-добър звук — постижение, постигнато от едва три филма в историята на наградите.

„Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” се радва и на огромен касов успех по целия свят, като става вторият филм в историята на киното (след „Титаник”), който преминава границата от 1 милиард долара приходи от кинопрожекции.

От Ари

Последният момински запой

„Последният момински запой”. По пример на онази простотия в две части (Последният ергенски запой) женската част от аудиторията си е спретнала тъпичко филмче, да не вземат да останат по-назад. В началото имаше няколко свежи момента и от там се започна една кошмарна повторяемост, както при всички петоразрядни комедии. Не очаквайте нищо и пак ще сте разочаровани. 

Животът на Пи

„Животът на Пи”. Преди близо 100 години четох книгата. Беше доста интересна и наистина впечатляваща. Всеки един прочел я можеше да си извади собствени заключения, като не се налагаше да приема зададените от лентата. Точно това беше грешката на филма – получаваме всичко на готово. Това е не само ненормално, но и неприемливо. Впечатляващото е, че са пресъздали абсолютно всичко, но е доста провлачено. Ако сте киноман като мен – не пропускайте. При всички останали ситуации недейте.

Седем психопати

„Седем психопати”. Ето такива филми не обичам. Или са твърде дълбоки, или са ненормално направени, че простосмъртните да не ги разбираме. Нищо положително не мога да кажа, освен, че персонажите са доста интересно направени. Изберете дали да гледате.

Наръчник на оптимиста

„Наръчник на оптимиста”. В рамките на два часа ни потопиха в света на откачалката Пат без грам въведение. Пълна лудост! Появи се Тифани и лентата прие доста хахав вид. Бях на път да се откажа, когато второстепенният герой на Робърт Дениро се задържа на екрана. Истината е, че не съжалявам. Вярвам, че и вие няма да го направите, ако си пуснете филма. Краят е изненадващо приятен и предвидим.

Батман: Завръщането на Черния Рицар

„Батман: Завръщането на Черния Рицар” е една невероятна екранизация по графичния роман на Франк Милър (авторът на „Син Сити”). Като фен на анимираните филми на ДиСи трябва да отбележа, че тази екранизция на Милър без съмнние заема първа позиция в моите класации. Не съм предполагал, че анимиран филм на ДиСи може до такава степен да ме омае.

В тази история Готъм сити е изправен пред ново зло, в лицето на огранизирана група терористи решени да всеят хаос и разруха. Разбира се на пътя на злото застава Батман... един остарял и измъчен Батман, който макар и да няма силите да се бори знае, че трябва да продължи въпреки всичко... той е смивола, в които хората вярват. Ако се впуснете в емоционалното приключение, водени от таланта на Милър, бързо ще забравите, че това е анимиционен филм. Страхотен сюжет, които със сигурност ще ви плени. Разбираме и съчувстваме на Батман... и какво наистина са му причинили годините прекарани в бразкрайна борба срещу хаоса и злото. Също така трябва да спомена невероятния талант на актьорите, които с гласа си даряват живот и дълбочина на героите на големия екран. Пленителен и емоциално зареден - гордо може да се изправи до колосите на на Кристофър Нолан. Дали Батман ще се пребори отново със злото? Ще успее ли да събере сили... един последен път? Разберете в  „Забръщането на Черния Рицар” част 1-ва.

От Ари

Хобит

Ето ни... Декември 2012. 7 години след като затворихме последната страница на приключението в Средна Земя, със спечелилия 11 Оскара „Завръщането на Краля“. Питър Джаксън отново зад камерата ни връща обратно в света на хобити, елфи и магьосници, битката между  мрака и светлинта. Хобита за разлика от Властелина на Пръстените, е детска приказка и тона, както и атмосферата, са по-светли и закачливи от тези на Властелина. Няма го Саурон, няма ги Деветимата конници... неспирно гонещи Фродо. Макар и създаден като история за деца, Хобита не е лишен от сянката на злото, този път превъплътено в гротескните гоблини, колосалните вълци и главният в „Неочаквано Пътешествие“ злодей - Азог. Разбира се историята на Хобита се свързва главно с величествения и ужасяващ дракон Смоуг, които обитава Самотната Планина, заровен под купища скъпоценни камъни и съкровища, някога принадлежали на джуджетата.

Първата част на хобита, озаглавена „Неочаквано Пътешествие“ Джаксън и компания ни пренесят 60 години назад в миналото - младините на Билбо. Запознанството му с познатия ни брадат магьосник Гандалф и начолото на едно приключение, което завинаги ще промени съдбата на цялата Средна Земя.  Макар и в емоционално отношение Хобита да се отклонява от Властелина, прилики не липсват. На мястото на Задругата на Пръстена тук имаме една весела, засмяна, гладна и щура компания от 13 джуджета, водени от Торин Оукъншийлд. В ролята на лидера на джуджетата е Ричард Армитидж, а в ролята на Билбо  е Мартин Фрийман, познат ни от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и феноменалният британски сериал „Шерлок“. Тук трябва да отбележа, че хората не бива да правят сравнения между Билбо и Фродо, или  Торин и Арагорн. Ако търсят Властелина из редовете на Хобита, няма да го намерят. Това е друг свят, макар и в същата вселена, но и много от познатите лица са тук. Кейт Бланшет в ролята на Галадриел, Елронд (Хюго Уийвинг), лукавия Голъм, дори и Сър Кристофър Лий, който макар и на преклонна възраст не спира да ни радва със зашеметяващия си талант. За разлика от предишните филми, тук Саруман все още е слуга на Доброто. В състава от велики магове и елфи имаме едно ново чудато и привидно смахнато попадение - магьосникът  Радагаст Кафявия, който живее в дълбинте на Мраколес. Радагаст предпочита компанията на животни пред хора и неговата сила е в необикновента му връзка с всичко диво в Средната Земя.

Грехота ще е да не спомена невероятния саундтрак на филма. Отново зад диригентското място е гения Хаурд Шор, който също спечели Оскар за музиката към „Властелина на Пръстените”. Усещат се някои нотки от амостфрата на Властелина, като например тематичната мелодия на Графството. Също феноменално е песента „Мъглявите Планини“ изпята от джуджетата.

Това на кратко, дами и господа, е” Хобитът: Неочаквано пътешествие”. Магическа приказка, която макар и детска, не е лишна от опасности дебнещи зад всеки ъгъл. Къде ли са сега нашите смели герои по пътя им към дракона? И аз като вас нямам търпение да разбера... до декември!

От Ари

Смъртоносна надпревара: Адска жега

„Смъртоносна надпревара: Адска жега”. Първата част беше много сполучлива. Там Стейтъм показваше дразнещата си мутра и финала беше приемлива. Във втората част се появи Люк и размаза продължение без капка свян. Днес гледах третия филм от поредицата. Отново Люк, знойна мадама от невиждани висоти и много прах по пистите. Нищо интересно и в голяма степен невероятно дразнещо. Краят отново се опита да ни изненада, но в следвие на първите два филма – нещата не стояха както беше предвидено от екипа. Историята беше изсмукана от пръстите и на всички ни е повече от ясно какъв е резултата от интригата. Изобщо няма да правя отчаян опит да говоря да жалките напъни на Трехо да изглежда нормално, съсипвайки и без това ужасно усещане от филма. Опитайте, но ще съжалите.

Космополис

„Космополис”. Трудно е да намеря подходящи думи за тази лента. Описват я неща като безмислена и напълно излишно заснета. Или е правена само за хора, чиито интереси са тясно свързани с икономиката, или е създадена от идиот, който нищичко не разбира от ленти, направени за да изпитват удоволствие хората, които ги гледат. Тук отново имаме „удоволствието” да наблюдаваме Робъртчо, който въобще не е израстнал умствено. Менталното му състояние отговаря на това на героя му – луда работа. Не ви го препоръчвам.

Хотел Трансилвания

„Хотел Трансилвания”. Изключително приятна анимация. След последните, които имах „честта” да изгледам от начало до край – тази ми е фаворит. Нямаше нищо припокрито с друг филм, освен напълно очаквания щастлив край, но все пак гледаме анимация – не е нормално да е с кофти завършек, щом е правена за деца. Като възрастен, или поне до някъде голям човек, се смях от сърце на събора, който направиха чудовищата в хотела. Върколакът е представен като многодетен баща, чиято единствена мечта за настоящия момент е да се наспи. Бяха изклинчили от схемата, представяйки ни един наистина приятен филм, който спокойно мога да ви препоръчам да гледате, за да разпуснете.

Лабиринт

„Лабиринт”. Поредното фантасмагорично филмче, този път в две части. Не става от която и страна да го погледнем. Не е интересно, не е разтоварващо, не е новаторско. Нищо. Не го гледайте.

Джак и Даян

„Джак и Даян”. Резюмето беше доста объркано и неочаквано откачено. Никаква логика не намерих, докато четях и съответно реших, че непременно трябва да гледам лентата. Започна с доста странни кадри на някакви местещи се косми?! Да, и аз така гледах като вас. Вътрешности, косми и ненормални звуци. След това се потопих в света на Даян, който беше пълен с идиотщини. Хубавото на филма е различната гледна точка над отношенията на тези две момичета – всичко останало мога да броя за нескопосан опит да се запълни времето на лентата. О, не си представяйте интензивни случки и много екшън. Нищо, лентата не струва от твърде много страни, затова и ще ви помоля да не я гледате.