Паралелен свят

„Паралелен свят”. Тези, които точно като мен ще се подлъжат по интересното резюме и ще очакват кой знае какво – моля ви, недейте. В основата на лентата стои любовната история на Кирстен Дънст. Интересното във филма е начина, по който е изграден. Всичко е адски ново дори за зрител като мен, който е изгледал всичкото фентъзи на света. Двата свята, които сякаш са на път да се целунат, танцуват в космоса по един напълно нов начин. Безумно интересно и пълно с възможности. Режисьора си е позволил да разгърне филма, на за съжаление е ограничен от любовната история, която тежи и пречи да се постигне истински успех. Гарантирам ви, че е интересно, но отново натъртвам, че положението се скапва от Дънст и жалките наченки на актьорска игра. Изненадах се на повечето хрумки и радушно приех смелите решения на сценаристите. Позволете си да изживеете историята, като почти не обръщате внимание на основната сюжетна линия – така мога да ви обещая нещо приятно.

Кон-Тики

"Кон-Тики". Много зле. Не гледайте, моля ви!

Дред

„Дред”. След като изгледах това странно нещо, което не ми е ясно кой е категоризирал като филм, порових в интернет и ми светна, че това е поредната екранизация на не знам си какъв си комикс. Преди това за Дред се е говорело в редица сериали и нискобюджетни филмчета. Истината е, че не е особено интересен. Не търсете супер сили, нито истински и героични постъпки. Впечатляващо беше превъплъщението на Lena Headey в Ма-Ма. Невероятно добро. Напоследък й обръщам внимание и все повече ми харесва тази жена. Само заради нея бих ви препоръчала лентата – останалото е под всякаква критика.

Детектив Алекс Крос

„Детектив Алекс Крос”. Уха. Напрегнато, интензивно и агресивно – това е всичко. Да, хората са мислили, но някак ми се видя повърхностно, неуместно и малко изсмукано от пръстите. Претупано на моменти, но като цяло не е най-лошото попадение тези дни. Хубаво си помислете преди да си пуснете да гледате.

Полет

Тежък филм. Не всеки зрител би могъл да види дълбокия замисъл, заради двата часа и половина, в които Уошингтън ми лазеше по нервите. Явно възрастта му влияе на актьорските умения. Въобще не можа да се справи с доста от моментите, а се налагаше, защото той бе принуден да изнесе филма на раменете си.

Относно лентата – трудно смилаема и мудна. Не е за препоръчване. Разбира се имаше си своите пикове, но като цяло не е най-доброто попадение на целия каст.

50/50

Леле... Чета някакво смотано резюме, но понеже и настроението ми не е кой знае колко по-добро, свалям лентата. На пръв поглед беше ужас. Като всеки себеуважаващ се близнак се люлях между различните етапи и съпрежиявах всеки един момент от събитията на героя. Сетне спрях за момент филма и си дадох сметка какво наистина би било да изживееш този кошмар. Опитах се да си представя адът, в който е попаднал болния...

Истината е, че лентата ни представя обикновен човек и как се справя със случващото се около него. На негово място нямаше да кажа на никого и нищо нямаше да демонстрирам болката си. Но той някак се справи с това, че го гледаха тъжно, че го съжаляваха и се опитваха да го подкрепят. Идиотизъм! Филма е нужен на всеки. Имаме право да надзърнем в ежедневието на болния от рак, да опитаме да съпреживеем и да видим болката му. Да, знам, че не всички ще се съгласите с мен... Искрено ви моля да ми спестите отрицателните си коментари. Филма заслужава похвала – нямаше нито един излишен кадър. Музиката беше на ниво. Режисурата и актьорската игра също. Обърнете му внимание, не защото аз ви казвам, а защото има какво наистина да се види тук. Трудно е да се гледа, но ще си заслужава – обещавам.

Клип

„Клип”. Трудно е да си обясня направата на подобен филм. Да, има замисъл, макар и толкова нищожен, че чак е непосилно да се отбележи. Допитах се до познати и тяхното мнение бе, че това е живо порно. Е, това са твърде силни думи за лаици като тях. Факт е, че има доста голотия и секс, но това не превръща лентата непременно в порно... Истината е, че има два вида хора, които ще гледат този филм. Първите ще го направят заради мръснишките кадри. Вторите ще го сторят, защото лентата е европейска. И двата типа зрители няма да го одобрят, защото търсеното от тях не е във вида, в който са свикнали да им го дават холивудските филми. Моето мнение е, че спокойно можете да пропуснете филма.

Училищно напушване

„Училищно напушване”. Абсолютна идиотщина! За нищо на света не гледайте, моля ви!

От другата страна

Не само един от любимите ми екшъни, но и безспорно един от любимите ми филми на Мартин Скорсезе. Уникален актьорски състав: Леонардо ди Каприо, Джак Никълсън, Мат Деймън, Марк Уолбърг, Мартин Шийн, Алек Боудуин... е какво да иска повече човек. Историята се върти около ченгето новобранец Били Костиган (ди Каприо), който е отраснал сред престъпници. Това го прави съвършената къртица, внедрения човек в бандата, ръководена от боса Франк Костело (Никълсън). Неговата работа е да спечели доверието на Костело и да помогне на старшите детективи (Марк Уолбърг и Мартин Шийн) да се справят с Костело. Междувременно Колин Съливан (Мат Деймън) от "Специални разследвания" се радва на всеобщо доверие. Никой не подозира, че той е къртицата на Костело. Пресичането, двойната игра и сблъсъкът между тези прикрити самоличности са в основата на възторжено посрещнатия "От другата страна". Мартин Скорсезе режисира и води отличните актьори в тази задълбочена история за престъпления и техните последици. Приковаващ филм, от който не можете да откъснете поглед: все едно гледате в очите на престъпник, или ченге, с оръжие.

“От другата страна” носи на Мартин Скорсезе дългоочакваната награда за режисура и е отличен в категориите за най-добър монтаж и най-добър адаптиран сценарий.

От Ари

Пътят

"Пътят". Виго Мортенсен, Чарлийз Терон, Робърт Дювал и Гай Пиърс са невероятните звезди в този още по-невероятен филм за оцеляването на човешкия дух в свят лишен от закон и морал. Режисьор на филма е Джон Хилкоут. „Пътят“ е заснет по отличения с награда Пулицър едноименен роман на Кормак МакКарти.  Разтърсващ филм за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Мортенсен показва отново феноменална игра. Филма е тежък - не го крия, но за тези които ще пробват определно няма да съжаляват. Горещо го препоръчвам.

От Ари

Спешна пратка

Много зле. Удивително зле. Хареса ми единствено начина, по който се разгръщаше историята – по малко на всеки няколко минути, като си оставяха прозорчета, в които дразнеха въображението ни и накланяха везните в полза, или в ущърб на даден герой. Не ми хареса, но поради ред други причини, които не смятам да изтъквам, заради вашето собствено отегчение. От гледна точка на режисура го препоръчвам, от другите страни – не си го причинявайте.

Примката

Истината за този филм е простичка, точно както за всички в последно време – уж има идея, а на практика нещата за нищо не стават. Единственият бонус на лентата е присъствието на Оливия Уайлд, която залюбих след участието й в Хаус. Историята на лентата ни хвърля в потрес още на десетата минута – полу-голата главна героиня и обраният й от към емоции брат катастрофират с колата, в която е натъпкан уловът от обира, който очевидно са извършили. Мистерията с тези пари не се разкрива до самия край. В лентата е наблегнато основно на отношенията между брата и сестрата. Няма лошо, но всичко до преди разкритието на този бележит факт говореше за неповторим екшън. Сетне се занизват ужасно мудни и скучни кадри, които режисьора вярва, че е запълнил с мисъл. В грешка е! Лентата не струва!

Любовна терапия

Явно имам слабост към такива филми – неща от живота, преразказани от прекрасни актьори. Обичам, когато няма излишен екшън, ненормално неестествени експлозии и хумор, който никой не разбира. Чисто човешки истории, които е напълно възможно един ден да изживеем. Какво се случва в лентата? Недоволната от живота си Мерил Стрийп намира начин да оправи брака си, като замъква Томи Лий Джоунс при терапевт. От тук могат да произтекат само комични ситуации и точно това наблюдаваме. Между опитите им да поправят брака си и да останат, едва ли не, с разсъдъка си – двамата герои откриват много неща един за друг. Какво премълчаваме и какво казваме, след 31 години съвместен живот? На мен историята им много ми хареса. Да, малко е преувеличена, но е приемливо. Опитайте.

Step up: Революция

“Step up: Революция”. Гледала съм всички филми от поредицата. Някак ленти с танци зареждат зрителите и наистина доставят удоволствие. Конкретно четвъртата част от поредицата започна впечатляващо. Танц, по средата на улицата, с внушително количество танцьори. Продължи по отдавна изградената схема още от времето на „Мръсни танци” – въведоха ни в света на главния герой и ни представиха дамата на сърцето му. За разлика от всички досегашни филми тук музиката не е на ниво. Някакви безкрайни сетове, които не се запомнят и дори дразнят ухото, пълнят лентата. Може би това ми е единствената голяма забележка, защото останалото беше ясно какво ще е – никой не си играе да прави различни филми, щом вече са били добре приети. Гледайте, но не очаквайте нищо.

Огън с огън

Така ми писна от еднакви полицейски филмчета, че с днешна дата се запитвам защо си позволих да гледам това. Отговорът е, че чистото женско любопитство ме кара да съзерцавам безброй простотии годишно. Това е типичен пример. Подлъгвам се от постера, който включва Брус Уилис и Росарио Доусън. За последната мога да твърдя, че ми е фаворит. Какво получавам? Нискобюджетен екшън и ужасно много огън. Това е всичко. Историята не ме грабна, не ме накара да поискам да препоръчам някому този слаб филм. Вече няма стойностни ленти.

Необичайният живот на Тимъти Грийн

Трудно е да се опише подобен филм. Затова и няма да се наема да го направя. Отзива ми е изцяло положителен, но алармирам вниманието ви, че не е насочен към широката аудитория.

Съседска стража

„Съседска стража”. Вярвам, че никой от вас не е очаквал нещо дълбоко емоционално, сядайки да гледа тази лента. Също така, хората очакващи нещо смешно и поне до някъде забавно, няма да получат удовлетворение. Не знам защо в Холивуд има такъв свиреп недостиг на качествени хумористични ленти. Сякаш всички са забравили какво е забавно и какво може да разсмее хората. Тук гледаме опитите на Бен Стилър да ни накара да се поусмихнем плахо, преди отново вниманието ни да заемат разтеглените локумени сцени с нула замисъл. Откровено да ви кажа, да имаше един два бисера във филма, но това определено не е достатъчно, че да го категоризирам като нещо заслужаващо внимание. Не гледайте.

Обувките на мъртвеца

За феновете на британското кино искам да кажа , че "Обувките на мъртвеца" ще е невероятно и разтърсващо приключение. Режисиран от Шейн Медоус това е един суров и брутален трилър за жестокостта на хората един към друг, омразата и жаждата за отмъщение. В главната роля е Пади Консъдайн познат ни още от ролата си на репортера Саймън Рос в „Ултиматомът на Борн“.  Но в този филм виждаме актьора в съвсем различна светлина. Протагониста е суров и видимо безчуствен, но всички тъмни тайни се крият под повърхността. Пади феноменално се справя с ролята на Ричърд, бивш войник, който се връща в запустелия и забравен от Бога град от своето детство. Но това което намира, го променя завинаги.Брат му е бавно развиващ и е сам в едно морално деградирало общество, лишен от доброта и защита. Немислимото се случва и зад Ричърд остава кървавата диря на отмъщението. Нищо никога няма да е същото отново. Наистина има много тежки моменти и отново казвам, че този филм не е за всеки. Феновете на британското кино ще го оценят. Един брутален трилър, илюстираращ човешката драма и на какво е споспобен човек когато, отнемат най-ценното му. Невероятен филм. Препоръчвам го! 

От Ари

Револвер

След класическите хитове "Две димящи дула" и "Гепи" британският режисьор Гай Ричи отново уцели в десятката с криминалният екшън трилър "Револвер". Филмът ми хареса безумно много, наистина бях приятно изненадан. Продукцията изобилства от екшън и колоритни образи - Кутията, Французина Пол, Дебелия Дан, Хауърд Индианеца, Джони Уокър и престъпен бос, който се казва Дороти . Асоциациите моментално са с героите на Гай Ричи от "Две димящи дула" и "Гепи". Разбира се, основната разлика е, че поле на действие този път не е мрачния и неуютен Лондон, а столицата на хазарта Лас Вегас. Брилянтния сюжет е съпроводен от също така брилянтната актьорска игра в лицето на Рей Лиота и Марк Стронг. Нарочно не слагам Джейсън Стейтъм към тях защото честно казано не принадлежи. Разбира се всеки си има правото на мнение. Колкото и забаван толкова и драматичен е този филм. На моменти невероятно дълбок, пронизвайки рамките на лентата, ни кара да се замислим за нещата от живота - моралните дилеми, пред които сме често изправени. Борбата не само със света, но най-вече вътрешната, неспирна борба със самите нас... лицето, което виждаме всяка сутрин в огледалото. На какво сме готови само и само да стигнем крайната си цел? Няма да се хареса на всеки този филм, но тези които опитат никога няма да съжаляват.

От Ари

Това е Англия

„Това е Англия“ е друг мой любим филм, отново пример от британското кино. След невероятния „Обувките на мъртвеца“ от 2004, режисьора Шейн Медоус, по негов собствен сценарий, отново сътворява нещо адски страхотно и неповторимо. Сюжета на филма е фокусиран върху едно английско момче, Шон, от беден квартал на Шефилд и неговите взаимоотношения с група скинхедс, на фона на Фолклендската война в началото на 80-те години на 20 век. Момчето живее само с майка си, отритнат от обществото, самотен и изгубен, той намира утеха и закрила в група скинехедс и бавно започва да приема тяхното мислене и идеологии. Процесът на трансформация е болезнен, както емоционално, така и физически. Филмът засяга и темата за навлизането на белия национализъм в субкултурата на скинхедс, която се формира през 60-те години. Малкият Шон играе просто блестящо. Винаги се радвам много, когато деца актьори по толкова великолепен начин пресъздвата емоциите и реалноста от лената върху големия екран. Тогава изживяването спира да е измислено и става реално, брутално реално. Кръв, расизъм и насилие... бруталната истина за живота в Англия през 80те. Един свят несравнимо различен от този, в които сме израснали ние. За тези жадни за поредната доза брутално британско кино и гения на режисиора Медоус, горещо препоръчвам този филм. Наистина е нещо неповторимо.

От Ари

Гепи

„Гепи“  е британска гангстерска комедия, режисирана от Гай Ричи, който също така е и сценарист на филма. Лентата е с участието на Бенисио дел Торо, Брад Пит, Вини Джоунс и Джейсън Стейтъм. Действието се развива в подземния свят на Лондон и се движи по две отделни сюжетни линии: едната разказва за търсенето на откраднат диамант от Франки Четирите пръста (дел Торо), а другата за нелицензирания промоутър на боксови мачове Турчина (Стейтъм), който се оказва притиснат от безпощаден гангстер. Други колоритни персонажи във филма са ирландския циганин боксьор Мики О'Нийл (Пит), руско-узбекският бивш агент на КГБ Борис „Острието“ Юринов (Раде Шербегия), американският гангстерски бос „Братовчеда Ави“ (Денис Фарина) и безпощадният ловец на глави Тони Куршумения зъб (Джоунс).Филмът е известен и с нестандартното заснемане и нетипичен монтаж, както и изненадващи и иронични обрати на съдбата. Действието е забързано, а диалозите динамични. Идеи, теми и мотиви „Гепи“ черпи от предходния филм на Ричи „Две димящи дула“, в който освен това играе и част от актьорския състав на „Гепи“.

От Ари

Мъж под прицел

В „Мъж под Прицел“, режисиран от покойниsт цар на екшън филмите Тони Скот, се пренасяме в Мексико Сити, където бивш наемен убиец на ЦРУ, Джон (Дензъл Уошингтън), е нает от индустриалеца Самуел Рамос, по препоръка на свой стар приятел, да бъде бодигард на малката му дъщеря Пита (Дакота Фанинг) и съпругата му Лиса. Пита успява да влезе под кожата на Джон и го кара да се усмихва отново и той се привързва много към нея. Когато момичето е отвлечено, Джон се заклева да убие всеки, който е отговорен за отвличането. Спокойно мога да кажa, че това е един от най-добрите екшъни, които някога съм гледал. Трагично, но истината е че вече не се правят подобни филми. Актьорската игра на Уошингтън и (тогава) малката Дакота е просто несравнима. Един мъж готов да жертва всичко и който няма да се спре пред нищо, за да изпълни дълга си. Истински екшън от край до край. Струва си.

От Ари

  Като фен на трилогията Борн и още по-голям фен на Мат Даймън ще пиша следващите редове с огромно удоволствие (вдъхновявйки се от невероятния саундтрак на Джон Паъул). Може би се чудите къде е четвъртият Борн филм в това ревю, но за него съм отределил отделна статия. Истината е, че Джеръми Ренър не е достоен заместител на Мат Деймън и всички фенове се надяваме да го видим отново в бъдеще в ролята на енигматичния Джейсън Борн, пардон... Давид Уеб.

Всичко започва със „Самоличноста на Борн“, където ни представят главния персонаж, а именно Джейсън Борн, ранен и загубил паметта си. Борн започва да използва уменията си едно по едно, следвайки тънките нишки на разкъсаната си памет. Деймън чудесно се справя с ролята си, публиката чувства емоционалното объркване на Борн, болката, страхът. Усещаме Борн като нещо близко и реално, запитваме се как бихме се чувствали изгубени и самотни, с амнезия, без знанието от къде сме дошли и къде трябва да отидем. Франка Потенте, в ролята на Мари, прекрасно запълва емоционалния вакуум в живота на Борн. Топлината и нежноста на Мари ярко контрастират със суровата и жестока игра на котка и мишка, в която са попаднали. Ловът за Борн е воден от Брайън Кокс , в ролята Уорд Аббът, решен на всичко да заличи Джейсън и по-важно - истина заключена дълбоко в съзнанието му. Колкото по-близко до истината се приближават Джейсън и Мари до истината, толкова повече се увеличава опасността, темпото се ускорява, миналото започва да се разяснява... връзката на Борн с ЦРУ и проекта Тредстоун. Но това е само началото.

В „Превъзходството на Борн“ намираме Джейсън и Мари отделени от света, бягащи от опасността, дебнеща ги зад всеки ъгъл... миналото на Борн. Деймън отново се справя блестящ в ролята си. Виждаме Борн по-концентиран, по-наясно със ситуацията, но все така жаден да стигне до истината. Бавно пъзела почва да се нарежда, картите са на масата и Борн няма да се спре пред нищо преди да постави на колене хората виновни за ада, през който той е преминал. Карл Урбан, в ролята на руския наемник Кирил, е решен да спре Борн с цената на всичко. От остров Гоа, през Берлин, до улиците на Москва, Борн е детерминиран да отмъсти за стореното му.

Ето и феномелналият епилог „ Ултиматомът на Борн“ ...какво мога кажа за неповторимия финал на една от най-великите екшън трилогии? ЦРУ са на колене, истината е на яве. Борн е решен да стигне до самия край, дори това да коства живота му. Нищо повече няма значение, само истината. През Мадрид, Танжир, Лондон екшънът не спира нито за момент... до самия потресаващ край.

От Ари

Скайфол

“Скайфол“. Наричан от критиците и феновете най-великия Бонд филм за 50 годишната история на продукцията. Смея да твърдя, че това е факт. Режисьорът Сам Мендес вдъхва нов живот и сили в този Бонд, същевременно придържайки се към традициите. Даниел Крейг за пореден път успява да зашемети публиката с невероятните каскади и всевъзможни приключения на Бонд от Шанхай до Шотландия. Разтърсващото представяне на Даниел в ролята на агент 007 в „Казино Роял“ беше почернено от слабия и крайно незапомнящ се „Спектър на Утехата“. Скайфол е нова история, свеж поглед в света на вече застаряващия Бонд, който е принуден бързо и болезнено да се адаптира в новия свят. Показва се истинската същност на Бонд - не като агент, не като безчуствена машина за убиване, а като човек - раним и емоционален - Бонд какъвто никога не сме го виждали до сега. Новото и старото се преплитат по невероятен начин. Светлините на Шанхай и музеите в Лондон, където Бонд се среща с Бен Уишоу в ролята на Кю. Актьорът може да ви е познат от главната роля в невероятния, по мое скромно мнение, филм, "Парфюмът". Новият Кю илюстрира поредния пример за борбата между новото и света с който Бонд е свикнал. Този път няма невидими Астън Мартини и БМВта с ракети, но пък има други приятни изненади.

Трябва да се спомене и феноменалната игра на главния злодей Силва, където гения и таланта на Хавиер Бардем си проличават. Силва е сложен, той е хаос. Усеща се лудостта в очите му. Перфекния антитезис на Бонд. Дълбоко и емоционално приключение в света Бонд, както никога не сме го почувствали до този момент. Джуди Денч за пореден път показва величието на таланата си на големия екран в ролята на М. Усещат се дълбоките чувства между М и Бонд, привъзаността им един към друг. Сякаш М не е просто шефка, а закрилница, майката която животът отнема от малкия Джеймс в ранна възраст. М е връзката на Бонд с променливата и бурна реалност, а истините, които тя ще разбере за Бонд, засилват емоционалния заряд на филма. Музиката на Томас Нюман перфектно акцентира ритъма на действието и силните емоции до самия край. На кратко „Скайфол“ е грандиозен колкото е и емоционален. Не просто един Бонд филм - той Е Бонд филмът на всички времена. А сега... време за едно водка мартини....

От Арман

Руби Спаркс

„Руби Спаркс”. Страхотна идея за филм. Въпреки, че скоро гледах лента с подобно съдържание, тази успя да изклинчи от схемата и не повтори предшественика си едно към едно. Самотник, написал бестселър преди десет години, сега се мъчи да създаде нещо ново. Определено му се получи, но чак след като героинята му оживява. Да, не забравяйте това е филм, а там законите в реалния свят не важат.

Лентата беше като глътка свеж въздух в сравнение с последните, които гледах – напълно еднакви и ужасно скучни. Държа да заявя, че филма не е правен за масата и повече от вас може и да не го оценят подобаващо поради ред причини (едната е липсата на какъвто и да било екшън и секс сцени). Ако сте от останалите, за които качеството на дадена лента не се определя от стрелбата и пъшкането на главната героиня, предлагам да проверите дали ви харесва.

Храбро сърце

„Храбро сърце”. Изключително приятна анимация. За съжаление е насочена само към детската аудитория, но при повече желание всеки възрастен може да намери нещо в нея, което да разбере по свой си начин. Имам един приятел, който е луд фен на всякакви анимационни филми от рода на „Ледена епоха” и „Шрек”. Този не е точно такъв, въпреки, че ни предлага достатъчно количества хумор и атрактивни герои. Моля ви, не подхождайте като моят познат с нескрит ентусиазъм, за не останете неприятно изненадани. Насладете се на поднесеното от лентата, като не очаквате много.

Проповедникът с картечницата

Хареса ми. Не само заради главната роля на Бътлър, но и заради човешката гледна точка. Как всеки един от нас изправен пред тази ситуация ще освирепее и ще промени себе си, за да е адекватен на създалите се обстоятелства. Да, неприятно е, но е факт. Гледайте.

Лупър: Убиец във времето

Страхотен трейлър. Направен по законите на киното, които винаги са ни подмамвали в салоните, за да гледаме любимите си актьори в нови и напълно различни роли. Естествено към всеки хубав трейлър е прикачен дебилен филм... Но! За мое щастие понякога има изключения, като тази лента. Учудващо сполучлива и приятно направена. Е, има и някои брутални и напълно излишно разточителни моменти, но им е простено. Краят на лентата беше нещото, заради което си струваше да се изгледа всичко. Препоръчвам ви го. Брус Уилис както винаги трепе всичко наред, но тъй като не съм очаквала нищо друго от него не бях изненадана. Опитайте.

Невероятният Спайдър-мен

„Невероятният Спадър-мен”. Нищо не очаквах. Може би дори бях негативно настроена, защото не може да направиш трилогия по комикс, после да смениш актьора и отново да започнеш изграждането на същата тази трилогия. Леко идиотско звучи, не мислите ли? Оообаче бях приятно изненадана. Смяната на актьрите е в голяма степен положителна. Изграждането на ново, не означава копиране, както си мислех, а доста са променили нещата. Приятно съм изненадана. Моля, оборете ме, ако не смятате лентата за достойна четвърта и самостоятелна част на трилогията.

Максимална присъда

„Максимална присъда”. Ужас! Напън на Сегал да направи нещо, което никога не му се е отдавало, но поради някакви си причини отново си позволява да спами света на киното. Не гледайте.

Върколак: Звярът сред нас

„Върколак: Звярът сред нас”. Олеле, отново същата схема. Никаква идея, освен до безкрайност разчепкваната за върколаците, но... Хаха! Този път се появяват и вампири – напълно ненадейно! Ей, така. Изскачат, за да има цвят, а не защото лентата може да бъде размазана още повече. Не, не, не. Не го гледайте, дори и да умирате от скука.

Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири

„Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири”. Какво мога да кажа? До такава степен всички се стремят към пари, че разтеглиха и размиха темата за вампирите до невъобразими нива. Какво имаме тук? Ейбрахам Линкълн е бил убиец на вампири?! Невероятно глупаво! Да не говорим за самата лента. Ужасяващо отегчаваща и с адски дразнещо изпълнение. Нищо не се научава, няма ефекти... Няма причина да ви кажа да гледате. Не си го причинявайте, моля!

Уил

„Уил”. Един от бележитите мачове в историята на Милан и Ливърпул е основата история, около която се върти лентата. Тъй като през съответната година не съм била още фенка на футбола, ми беше безкрайно интересно да проследя развитието. За съжаление това не се случи. Представената ни гледна точка беше на едно дете, чийто живот подхваща различен обрат след смъртта на баща му. Също така не намерих и един кадър, в който Милан да бяха злепоставени. Реално мачът не присъства в лентата. Целта на детето е да стигне до заветния стадион. Красив филм от гледна точка на историята. Останалото ви е ясно ако следите тези два отбора, а и да не го правите – това е бележита среща, за която няма как да не сте чували. Лентата няма да представлява интерес за хора, които очакват нещо с много спорт, но силно препоръчвам да опитате.

Изгнаникът

Приятен, интересен и учудващо добър филм. Чак съм озадачена. Естествено здраво го размиха и поразвалиха на края, но им е простено. Имаше си от всичко, което би могло да достави удоволствие на почти всеки зрител. И все пак – хубаво си помислете дали ви се занимава с интригите на ЦРУ и малката, дразнеща, пищяща дъщеря на Екхарт.

Опасна плячка

Харесвам Никълъс Кейдж, но подборът на филмите му е ужасяващ в последно време. Още имам гадни спомени от „Капан”... Конкретно тази лента не е нищо особено, не заслужава внимание и не бих ви я предложила дори за убиване на времето. Това е пример за филмите, които хората правят, просто за да излизат нови и нови боклуци по кината, чиято стойност уж се определя от наетите актьори.

Червени светлини

„Червени светлини”. Вероятно подходих неправилно към точно тази лента и затова останах така приятно изненадана. До самият край, бях готова да повярвам, че нещата стоят по определен начин, естествено напълно осланяйки се на зададените параметри. Сетне нещата приеха съвсем различен курс и филма не заприлича на всички останали дразнещи лентички, които пълнят интернет пространството. Опитайте и може да не съжалявате.

Браво, момчето ми

„Браво, момчето ми”. Ужасяващ погром за кариерата на Сандлър. За пореден път ни доказва, че не може само с голата идея и кофа с псувни да се получи нещо наистина хубаво. Отново играе полу-идиот пълен с добри намерения, но този път тормози собственото си отроче. Апокалиптичен крах, както и предвидих от грижливо направения трейлър. Моля любителите на дебилни комедии да не спамят, защото двата милиона псувни не правят лентата стойностна!

Главен готвач

„Главен готвач”. Никога не съм харесвала френското кино, може би точно заради такива ленти. Слаби, посредствени и безобразно еднакви. На прима виста се сещам за четири заглавия с напълно идентичен сюжет. Изненадата тук е саможертвата, която прави главния готвач в края на лентата. Е, не мисля, че това заслужава да се види и по никакъв начин не ме обогати. Само на моменти се засмях, но бяха толкова трагично редки и кратки проблясъци, че ви гарантирам – не си струва да го гледате.

На мушка

„На мушка”. Ужасен ужас! Поредният динозавър в киното, чиито жалки опити да спечели някакви пари го правят за смях, дори пред верните му фенове като мен. Не го гледайте.

Как да си направим бебе

„Как да си направим бебе”. Учудващо интересен замисъл. Напълно логично и пословично глупаво развитие. Още докато четете резюмето се откажете. Моля ви!

Четиримата

„Четиримата”. Не знам кой одобрява подобни петоразрядни филми да се леят от екраните. Може би тази лента има някаква капчица замисъл за хората, в чията държава е направена. Може би те биха открили смисъл да се снима подобно нещо. Истината е, че простосмъртните, които едва различаваме хората и имената им, не можем да достигнем до смисъла на подобно нещо. Бавно и безкрайно дразнещо развитие съсипва вероятното ни удоволствие, а точно в края на лентата ни ослепяват с някакви прозрение в стил Конфуций, които не само не са разгърнати, но и дразнят с внезапното си появяване. Невъзможно е да се проследи каквата и да била логика в действията на недоразвитите герои. Слаба работа, не си го причинявайте.

Жената в черно

„Жената в черно”. Знаете, че не обичам ужаси. Единственото, което ме накара да гледам този филм са коментарите в интернет, които бяха повече от положителни. Истината е, че лентата не е от типичните ужаси, пълни с кръв, черва и разкъсани до неузнаваемост трупове. Имаше капчица идея, просто не беше достатъчно разгърната. Естествено присъстваше гадна музика, грозни сцени и ужасяващи писъци, но предвид жанра – нормално е и дори приемливо. Изводът ми е: на любителите на хорърите това няма да достави удоволствие, а на останалите няма да се хареса, заради жанра си. Не го гледайте, моля.

Непобедимите 2

„Непобедимите 2”. Не съм особено на ясно, кой точно се е заел да прави втора част на така неприятната първа. Ако изобщо нещо е останало в съзнанията ви от лента номер едно, то определено не е нещо, което да ви накара да си пуснете и втората. От своя страна, нямах търпение да видя как точно ще се провалят за пореден път тези актьори от хиляда и Балканската. Разбира се – постараха се да не ме разочароват. Филма сюжет няма, има замисъл сътворен в рамките на десетина минути. Актьорската игра можеше и да се покаже, но поради липса на адекватен сценарий, дори и тези динозаври в киното не можаха да разгърнат способностите си. Единственото хубаво на лентата бяха опитите за иронизиране на самите участващи. Ако, по някакви странни и независещи от вас обстоятелства, се наложи да гледате филма – не очаквайте нищо и пак ви обещавам да сте разочаровани.

Божествата на касапите

„Божествата на касапите”. Учудващо сполучлив филм. Да, дразни с мудност, с еднообразие и липса на действие, но пък разкрива доста аспекти от човешкото мислене. Лентата е правена по пиеса и това до някъде я оправдава. Хммм, предлагам хубаво да се замислите преди да гледате.

Прометей

„Прометей”. Много исках да го гледам този филм – очаквах твърде много и може би точно това съсипа удоволствието ми от лентата. Единственото положително, което мога да кажа е прекрасната актьорска игра на Чарлийз Терон – останаото е пълна скръб. Да, имаше замисъл, но някакси той се разми и унищожи впечатлението от лентата. Ако сте на противоположното мнение – моля споделете впечатленията си и ме опровергайте.

В долината

Понякога е много трудно да откриеш своя път...

В долината Сан Фернандо един младеж предпочита да живее с илюзията за свобода в компанията на непокорна бунтарка. Отново Нортън не разочарова публиката с блестящата си игра. Този път той е в ролята на Харлан, търпелив, внимателен и необичайно "мъдър" за възрастта си. Опитвайки се да намери свободата на прерията в големия град той неизбежно се сблъсква с неприятности. Тоби (Евън Рейчъл Ууд) е привлечена от странността му и иска да остане с него, баща й възразява и тя открито се бунтува. Самият Харлан чувства, че тя е неговата духовна половинка и прави планове да заминат далеч. Дълбок и емоционален филм . Препоръчвам го силно.

От Арман

Очаквай неочакваното

Учудващо неприятен филм. Да, всички влязохме в положение на героите, но някак твърде повърхностно са представени нещата. Може би са опитали да ни покажат как всъщност стоят нещата, но са разбрали, че тогава няма да могат да категоризират лентата като комедия и са се отказали. Резултатът е провал. Нито истински смешна комедия, нито стойностен филм. 

Мисли като мъж

Не става. Както и да погледна филма, с колкото и хора да му обърна внимание, все си оставам на същото мнение. Лентата не е стойностна, не носи дори мъничко хумор, въпреки отчаяните опити на сценаристите да вкарат такъв. Не си го причинявайте.  

Приятели с деца

Прекрасен филм. Интересен и приятно направен. Очаквах да претупат нещата, защото реално на никого не му се занимава с детайлите, но точно те превърнаха лентата в нещо, което си струва да ви кажа да гледате. Всичко беше представено по достъпен начин и като изключим финалът, който не отстъпва на всички холивудски бози – препоръчвам да му отделите нужното време. Ако не ви накара да се замислите, то поне ще видите другата страна на листото. 

Бел Ами

Може би основната причина лентата да ми стори под всякаква критика е присъствието на Робъртчо. Такава неприязън съм развила към всичките актьори от безкрайната сага, че всяко едно тяхно начинание ми се струва безмислено. Дори присъствието на Кристин Скот Томъс, която за мен е наистина добра актриса, не можа да смекчи ужасяващо еднаквото лице на Патинсън във всичките кадри на филма. Като се замисля – или играе луд, защото му отива и очите му определено не си стоят по местата, или играе блестящ супер герой. О, почти забравих как оцвъка ролята си на Сет Дигъри. Като цяло не го бива, или просто подборът на ленти е лош и не може да изпъкне дори мъничкото му актьорско талантче. Колкото до филма: не струва. Все очаквах нещо да се случи, нещо, което да ме накара да кажа, че точно тази лента си заслужава. Уви, нямаше такъв момент. Интриги и много жени по средата на цялата каша. Секс в промишлени количества и моят извод: Не гледайте!