Леле… Всички тези книги и филми, които харесват 99 процента от хората, жестоко ми лазят по нервите. Може би поради точно тази причина не изгледах този шедьовър по-рано. Разбира се, ще се намерят персони, които да нададат вой, защото това не е лента за всеки. Главната ни героиня е болна от рак (и да, това на мен ми е болна тема!). Депресирана е, но обяснението е очевидно. Родителите й я принуждават да отиде в онези групи за взаимопомощ. Там се запознава с любовта на живота си, колкото и да е кратък той. Тя е на 17, той на 18, но животът им е отчайващ. Въпреки това, някак намират сили да се подкрепят и да бъдат заедно. Филмът е нежен и трагично дълъг, но почти няма излишни кадри и детайли. Красота. Оценката ми е 8 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар