Как да кажа...? Както сами забелязвате Крис Нот е на постера, което неминуемо ме наведе на мисълта, че непременно трябва да видя този филм. Само, че... Беше на екран малко повече от шест минути и това е всичко. Кажете ми как да не остана разочарована?! Та... Относно самата лента – слаба ракия. Не съм фенка на Рене Зелуегер, съответно този филм не ми помогна да се превърна в такава. През цялото време стоеше ухилена и не усетих почти никаква емоция, която би следвало да тресе нон-стоп героинята й. Лерман докарваше положението, не мога да му го отрека. Друго – хм, като цяло сюжетът също не е от най-впечатляващите. Музиката ужасяваща, но е приемливо, защото става дума за 50-те години на миналия век. Като цяло не ви препоръчвам, освен ако твърдо не сте решили да се потопите в крайно мудна и стряскащо еднообразна атмосфера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар