Онази вечер с един приятел дълго се чудихме какво ни се гледа. След това се сетих, че лентите на Тим Бъртън не съм си ги припомняла в детайли скоро. Та бръкнах в любимия си сайт и разгледах какво се свързва с името на любимия ми режисьор – то не са сценарии, режисура, продуциране и прочие. С интерес установих, че никога не съм гледала филм, в който той участва. Точно поради тази причина свалих този филм – звучеше приемливо на фона на това отново да гледам нещо, което знам на изуст. Гигантска грешка, драги ми читатели. Лентата започва като типичните за деведесетте години филми с хора, които гледат в камерата и приказват в несвяст. Всъщност, преди да оплюя всичко до неузнаваемост, ще трябва да спомена, че през цялото време дебнех за Бъртън и някак си развалих удоволствието. За цели 12 секунди любимият ми режисьор стоя на екран и толкова. Дори нямаше реплика. Такава трагедия! А аз трябваше да изгледам почти двучасов филм за някакви тъпаци с проблеми с обвързването и идиотска гледна точка. Затова силно препоръчвам да пропуснете, преди да останете разочаровани точно като мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар