Чета Пол Уокър и доволно потривам ръце. Отдавна не съм го гледала в нищо, а определено е приятна гледка на екрана. Ъъъ, какво написах? Този човек е изгубил и малкото си чар, който остана в съзнанието ми след 50-тата част на „Бързи и яростни”. Няма я тръпката от това да гледам усмивката му. Закачливият му поглед е бил пометен или от много пиене, или просто времето е решило да не го оставя повече на милостта си. Колкото до самата лента... Пфуф. Отново преследвания, престрелки и рали състезания. Само това ли може да прави Уокър? Само в шофирането ли го бива? Явно, защото само в тази посока е насочил усилията си. Актьорските му умения се свеждат до нула. Колкото до идеята на филма – нашият герой наема кола, за да отиде в посолството при жена си. 100 пъти й се обади, като все й казваше, че ще закъснее. А във возилото изненадващо се оказва, че има телефон, по който се получават инструкции къде да отиде Уокър. Един пистолет изпълзя около педалите и за финал – една мацка изпадна от задната седалка. Прекрасно, нали? Не си го причинявайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар