Филм по книга. Директно губи от оценката си, просто моментално. Да, ама не съм чела хартиеният носител, което пък може и да значи, че не е толкова зле. Прегледах коментарите в нета и оценката в любимия си сайт – е, не беше толкова зле. За какво иде реч в лентата? Зомбита. Ахахахха. Естествено, че ще подходя с неприязън. На кого му се гледа отново за някакви полу-мъртви, почти-мъртви, не живи? Аман вече! Да, ама не точно. Те пък тези зомбита ще се окажат милички и мислещи. Кой да предположи? Когато изядът нечий мозък приемат спомените му и за кратко остават нормални. Естествено има едно единствено чувство на света, което може да ги превърне обратно в хора, да накара сърцата им да бият и труповете им да се стоплят. Знаете за какво говоря. Та... Нашият главен герой, ерго мастър зомбито, ни въвежда в света си, като зад кадър ни говори и ни насочва през цялото време. Той е мил, любезен и определено не е просто ходещ не мъртъв, той е много повече. Ар (R) се запознава с главната пъшкаща хахавелка и я залюбва почти моментално, което лично мен ме докарва до нервен срив. Убива настоящето й гадже и си набавя спомените му за блондинката. От там се започват едни провлачени истории и много, ама много музика, която на места определено не е подходяща. Гледайте, гарантирам, че ще съжалявате.
Няма коментари:
Публикуване на коментар