Има ли някой от вас, който да не е гледал „50 първи срещи”? Ако има – време е да поправите грешката си. Сега идва момента да се запитате защо ви напомням за този филм? Защото това е точно негово копие, с малки и незначителни разлики, колкото да се създаде втори брой от същото. Тук Гас е този, който има аневризъм, а Моли е патката, която за разлика от оригиналната версия с Адам Сандлър и Дрю Баримор, не може да вземе решение дали иска да е с него, или не иска. Типично фустенско поведение, което е способно да изкара всеки здравомислещ човек извън миши кожи. Направо вбесяващо, ако питате мен. Та... Другата разлика се състои във факта, че Гас е на ясно с аневризма си, т.е. той всяка сутрин се събужда установявайки, че няма краткосрочна памет. Тази информация не беше предоставена на Дрю Баримор, а хората около нея старателно се опитваха да скрият всичко. Докато първата лента е източник на тонове комични ситуации, то тази е дразнеща, не единствено заради повторението на ситуацията, ами и заради липсата на комичност. Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам против сериозните филми, просто това вече веднъж ни е представяно като нещо, с което човек може да живее, стига хората около него да го обичат и въпреки пречките животът им си изглеждаше нормален. Докато в тази лента Гас на моменти не издържа. Разбира се отчитам, че това е другата гледна точка и докато „50 първи срещи” бе направен от страната на влюбения, то тази лента е изградена от името на болния. За да съм обективна и отчитайки всички факти, давам на лентата 5/10, но старателно препоръчвам гледалите първата история да са подготвени, а тези, които не са се срещали с Дрю и Адам, да видят първо това и чак тогава тяхната версия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар