Аууу, Александър Скарсгард и аз да не гледам? Никакъв начин! Учудващо, но не съм разочарована, но не от него, а от детето, което играеше Мейси. Толкова изразителни очи. Убедена съм, че половината неща не ги разбираше, но изглеждаше сякаш съпреживява кашата, в която я забъркаха родителите й. Джулиан Мур и съпругът й се разделиха и Мейси трябваше да се примири с новите гаджета, съпрузи, съпруги и фактът, че половината от присъстващите нямаха време за нея. Тежко е да се гледа нещо такова, но детето остана нормално. То успя да оцени всички. Постара се да ги разбере и се радваше, когато някой наистина се сетеше, че съществува. Малките неща, които хората правеха за нея на нас зрителите ни се струваха като жалки, в сравнение с това, което детето заслужаваше. Не нададе вой при хилядите премествания от къща в къща, защото точно в този момент някой се е сетил, че тя е фактор. Ам, историята на лентата е трогателна, истинска, макар и малко насилена от към действие. Препоръчвам да видите. Оценка 6 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар