Докато ролята на Бандерас в "Жени на ръба на нервна криза" е по-скоро странична и е първа за него в "голямото" кино, персонажът му в "Кожата, в която живея" е едно по-зряло завръщане към фабриката за истории на Алмодовар. Дори ако сравним младото наивно момче от първия филм и циничния, манипулативен, сложно устроен лекар във втория можем да си изградим представа за извървения път и на актьора и на режисьора, известен с женските си образи. Доста различен в детайлите от вдъхновението си - романът "Тарантула" от Тиери Жонке. За да не ви разваля хубавото от съспенса и изненадата ще ви кажа, че във филмът отмъщението и любовта се размиват по доста странен начин. Един пластичен хирург отмъщава за убийството на свой близък по доста нетрадиционен, незаконен и още много "не" начин. Като цяло филмът е доста тъмен и драматичен за Алмодовар, но това не му пречи да е гениален.
Няма коментари:
Публикуване на коментар