Свят, в който никой не лъже за нищо и то никога. Това, което мислиш просто излиза от устата ти, колкото и да е неудобно, колкото и да е безсмислено, колкото и да е изнервящо. Мнението ти го знаят всички, защото то бива излято докато разговорите текат. До тук бива. Да, ама главният ни герой успява да излъже. Някак, напук на целия замисъл – той просто е способен да каже лъжа. И всички му вярват. Защо? Защото лъжата не е измислена още. Няма я. Няма дума за нея. Затова и това, което казва главният ни герой се приема за чиста монета. Ам, няма да навлизам в подробности – излишно е. Представяте си каква безмерна каша е в състояние да се забърка с този замисъл. Дали ми хареса? Не бях много отвратена, докато не разточиха момента с влюбването и осъзнаването на любовта на героите. Оценка 2 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар