Ако ви се гледа безумно сладък, идиотски Ал Пачино, леко истерясала, нерешителна, сприхава, абе общо взето нормална, човешка Мишел Пфайфър - заповядайте.
Филмът вдъхновен от пиеса със същото име е разказ за човешките взаимоотношения. История за това, че колкото и да е сложно всичко, колкото и да ни е страх от света и да допуснем някого, колкото и да се сме парили, всъщност нещата са много прости, ако се обичаме.
Без режисьорска претенция, претендиращ да е нормален във всяко отношение, филмът затвърждава усещането, че не наблюдаваме нещо извънредно, нещо далечно, което засяга други. Той засяга всеки срещнат Джо и всяка плаха Франки. А романтиката е за тези, които се пресегнат към нея. Защото е твърде лесно да си скептик, но е ужасно трудно да се връщаш когато любимата те гони посреднощ и да й поръчаш песен по радиото. Препоръчвам на хора, на които им е писнало от повърхностни романтични филми, в които хепи ендът е напудрен като пощенска картичка. Щастливият край на Франки и Джони е като стара снимка на любимия - истинска и простичка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар