В „Тор: Светът на мрака“ богът на грамотевиците Тор (Крис Хемсуърт) е въвлечен в битка със загадъчен враг, расата на Тъмните елфи, същества предшестващи самата Вселена и трябва да се бори не само за запазването на Земята, но и за спасението на Деветте свята. Всички обитавани светове според скандинавската митология, които създават митичното дърво Игдрасил. Възстановяването на реда във Вселената ще изправи Бога на гръмотевиците срещу древната раса на Тъмните елфи, предвождана от отмъстителния Малекит, чийто стремеж е да опустоши всички светове и да ги потопи отново в мрак. Тъмният елф е противник, когото дори Один и Асгард не могат да победят. Тор трябва да тръгне на най-опасното и лично пътуване до сега, което ще го събере отново с Джейн Фостър (Натали Портман) и ще го принуди да пожертва всичко, за да спаси света ни. Смело заявявам, че лентата беше наистина зашеметяващо приключение. Разбира се моят любимец Локи за пореден път доказа великите си актьорски умения. Бях съпричастен с болката и гневът, изпълнили измъчената му душа. Както Бейн, така и Локи е един антигерой, към който сме безвъзвратно привързани. Въпреки делата им, осъзнаваме, че и те са раними същшества, способни на обич. Друг елемент, който грабна вниманието ми беше музиката на филма, дело на младият виртуоз Брайн Тайлър. Невероятни и изпълненени с мощ композиции, които блестящо акомпанират епичната скала на битките между Тор и Малекит, мракът и светлината, редът и хаосът. Оценка 9 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар