Пепеляшка

През далечната 1950-та година, когато майка ми още не е била родена, компанията Дисни ни представя тяхната версия за Пепеляшка. За съжаление трябва да се повторя и да ви попитам – има ли някой от вас, който да не е чувал за нея? Както и преди съм си отговаряла – няма начина да не сте известени коя е тя. Имаме неудоволствието да разберем кои са сестрита на Пепеляшка – Анастасия и Дризела. Да видим мащехата на нашата героиня и да осъзнаем любовна й към всички дребни и уж напълно ненужни твари, които тя обгражда с внимание. Толкова е нежна и чиста, че се запитваме как е възможно да се държат така с нея. Как шие дрешки за мишките, как си говори с кучето и с каква обич посреща новия ден. Пепеляшка е перфектно изградена от Дисни. Не са спестили нищо от съвършения образ в главите си. Показват ни я пълната й прелест. Противните сестри и гадната майка са на ниво представени. Принца е леко хахав, ама това е нормално сякаш. Стъклената пантофка, страхотната фея кръстница и всичко това на куп превръща тази анимация в нещо, което непременно трябва да гледате (дори и да е с по-малки деца). Каляската дори е изпипана до такава степен, че е лесно да се повярва, че съществуват магии. Мишлетата наричат нашата героиня Пепеляши и като капак, след всичко хубаво казано до тук, не мога да не спомена страхотната музика. Една от най-добрите анимации на Дисни. Горещо препоръчвам.