В кулминацията на трилогията „Х-Мен: Последният сблъсък” е изобретено „лекарство за мутанти”, което заплашва да промени хода на историята. За първи път мутантите имат избор – да запазят своята уникалност, въпреки че тя ги изолира и отчуждава от хората, или да се откажат от силите си и да станат нормални. Противоположните гледни точки на лидерите Чарлс Ксавиер, който проповядва толерантност, и Магнито, който вярва в естествения подбор, са изправени на последно изпитание, като подпалват войната на всички войни. Краят наближава, след тежки загуби и саможертви от двете страни, мутантите и съдбата на света ще се реши на Алкатраз. Трябва да отбелжа тук, че музиката в третият филм от поредицата определено ми е най-любима до сега, все пак заслугите са на не кой да е, а на един от любимците ми Джон Пауъл. Наистина един емоционало разтъсващ саундтрак, особенно музиката по време на сцената на Ксавиер и Джийн Грей/Феникса. Но разбира се най-красивата музика е запазена за триумфалният, трагичен и грандиозен финал, където съдбата на света е в ръцете на Върколака. Знаейки, че неговата любима е обречена, смъртта неизбежна... той би умрял но не за тях, не. За нея и единствено за нея. Загубата на един и спасението на много. Един прекрасен епилог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар