неделя, 15 януари 2012 г.

Кожата, в която живея


Това вече е нещо ново от арсенала на Алмодовар. Интересно и безумно странно. Филмът се разгръща, оставяйки натрапчивото чувство, че нещо пропускаш. Знаеш, че няма как да е толкова просто - не се връзва и въпреки това не можеш да уловиш тънката история. Докато режисьорът не даде още една щипка от историята. Като всяка уважаваща себе си жена не мога да не се размрънкам на поне един недостатък на лентата. В случая е мудността. Останалото си е наред. По един нов начин Алмодовар разбърква мислите ти и ги кара да изглеждат логични, сетне с ураган от събития изтласква това ти усещане и го превръща в смътен спомен. Опитайте. 

1 коментар:

Ari каза...

Отново Алмодовар успя да ме плени. От МНОГО време не бях гледал нещо подобно. Музика на Алберто Иглесиас е невероятна...