Ето това е пример за динозавър в киното, който може да направи филм, без да имам усещането, че се напъва да изиграе даден вид чувство. Лента без експлозии, гонения, смърт, чума покосила половината земно кълбо. Това е един от малкото хубави филми, които съм гледала в последно време. Мел Гибсън прекрасно сътворява героя си, придавайки му онзи нюанс на естественост, към който в момента всички се стремят. Историята е обикновена, без 12 годишно дете да се превръща в герой, без специални ефекти и прочие убиващи актьорската игра елементи. Няма сълзлива любовна история - е, има, но не такава на каквато сме свикнали да сме зрители. Опитайте. Няма да сгрешите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар