Катастрофален филм

След като си позволих да напиша кратки и изключително несъдържателни рецензии за поредицата от „Страшни филми” и подобните пародийни ленти като цяло, се сетих че има още няколко заглавия, които не бива да бъдат пренебрегвани по никакви параграфи, просто защото аз съм несъобразителна. Тук се подиграват основно на повечето излезли до 2008-ма година ленти за катастрофи приключили същуствуването на живот на тази планета. Точно това не е най-интересната част от филма, защото въпреки основната идея не е достатъчно застъпена, а във всеки отделен момент ни се показва ново и ново извращение на гърба на касови хитове, обичани от хиляди хора. Всичко започва като „10 000 пр. н. е.”, което си е сериозно въведение. Споменават се Ейми Уайнхаус, Винс Вон, Джъстин Тимбърлейк, Джесика Симпсън, Хана Монтана, Лорди (или поне аз така разчетох пародията) и д-р Фил. Всички тези имена някак преливат в пародии на следните ленти: „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”, „Неуловим”, „Джуно”, „Батман”, „Училищен мюзикъл”, „Ханкок”, „Сексът и градът”, „Телепорт”, „Хрониките на Нарния: Принц Каспиян”, „Омагьосана”, „Step up”, „Железният човек”, „Хълк”, „Хелбой”, „Алвин и катеричоците”, „Нощ в музея”, „Беоулф”, „Кунг Фу панда”, „Любовен гуру”. Ако сте гледали дори само една единствена част от всичко изброено – значи няма как да не сте озадачени каква точно каша е забъркана и ще сте прави. Лентата не струва от гледна точка на история, но си заслужава да се види заради пословичното количество пародии на интересни заглавия.

Университет за таласъми

Като върла фенка на първата част за любимите ми таласъми се чувствам предадена от това, което изгледах току що. Никой няма право да ме накара да чакам десетилетие за втора част на нещо и накрая да се изложи така грубо. Никой! Разбира се, че анимацията е приятна, те почти всички са, но това тук не е достойно продължение (в случая предистория) на лентата от 2001-ва година.Смях нямаше особено, точно това се търси от порасналите почитатели на Майк и Съли. Идеята е грандиозна и до една степен са успели да я осъществят, но ако това е всичко – тогава защо правят втора част, е не друга, самостоятелна анимация. Така никой нямаше да пострада, нямаше да има неоправдани очаквания и всичко щеше да си е по местата. Съжалявам, но оценката ми е 4 от 10, повече не съм склонна да дам, защото не си струва...

Приемане в Принстън

На всички ни е ясно, че жените сме едни доста объркани създания, но защо във филмите имаме само това качество на лице? Защо никой не направи лента за самостоятелна и независима дама, която не е разкъсвана от емоции и не преживява всяко едно дребно нещо като грандиозен момент? Определено тази лента не е доказателство за силата на нежния пол, а е просто поредната „комедия” доказваща на света, че сме хахави. В случая една администраторка, с безумно подреден живот, без да иска се забърква с осиновения си син и с Пол Ръд в една въртележка от изключително трудни решения. Откровено – не си струва да се види, не е бележита лента, която непременно трябва да съзерцавате и да обсъждате с хората в обкръжението си.

12 рунда: Презареждане

АМАН! Точно това си мислех, докато взимах трудното решение дали изобщо си струва да гледам този филм. Защо ще ме попитате? Омръзна ми от допотопната игра на шепа остаряващи кечисти да ми трови деня. Аман вече! То не беше нещастникът Дуей Джонсън Скалата, който освини десетина заглавия струващи ми се добри, то не бе Джон Сина, Батиста, Ледения Стив Остин и т.н. Омръзна ми, уважаеми читатели да гледам героичните им изяви на голям екран, защото вече никой не плаща да гледа посмешищата им в кеча. Лентата има идея, развита, но спъната от присъствието на това лекенце – Ренди Ортън. Как би могъл да покаже нещо друго освен потене и припадъци, траещи точно толкова, че да може да нападне в гръб друг кечист? Ужасяващо оцвъкана лента, слаба и въпреки опитите да стане интересна ни е ясна още от самото начало. Имаме на лице катастрофа и ... Някой отвлича жената на лекенцето. Ахахаха. Стига ви толкова. Не гледайте.

Купонджийки

Леле... До къде я докарахме? Познатите ни “звезди” от филмите на Дисни – невинни, нежни и наивни – днес можем да съзерцаваме полу-голи, надрусани и размахващи пищови. Всеки нормален човек ще се запита как по дяволите се стигна до тук? Наистина не е за вярване. Селена Гомез, която добре познаваме от „Още една история аз Пепеляшка” и дебилната Ванеса Хъджинс („Училищен мюзикъл”), която е толкова отчайващо изрусена, напълняла и оглупяла, че ролята й стои като правена специално за нея – са две от главната четворка момичета, запътили се на пътешестивие, на което държат да опознаят себе си. Успяват ли? Не съм особено убедена. Научават лимитите си. Изправят се пред едни от най-големите си страхове и се друсат до припадък. Колкото до другото посмешище Джеймс Франко – ето това вече е върхът на сладоледа. Толкова съм разочарована от това същество... Успя със замах да унищожи хубавото ми впечатление от актьорските си умения и да ме откаже от всякаки филми със себе си. Много, много зле. Силно ви препоръчвам да стоите далеч от лентата.

Темпъл Грандин

Аутисти – точно това описва лентата изцяло. Сериозността на проблемите им, нуждата на близките да ги социализират, обществото, което отказва да ги приеме, защото са различни. Живота им ни е представен от Клеър Дейнс, която познаваме от „Звезден прах” и „ Дворец на илюзии”. Впечатляваща актьорска игра, наистина мога да повярвам, че тя е аутист. Тъй като на мен лично темата с различните видове разтройства и начини за справяне с проблемите на този тип хора ми е много близък като интереси, се принуждавам да зарежа тези си предпочитания и да говоря за лентата от нейната единствена перспектива – като нещо, което би могло да се хареса на определен кръг хора. Вярвам, че не съм единствената, която ще оцени филма положително, не само заради новите гледни точки, които ни дава, но и заради посланието, което носи подобен тип представление. Драма, това е жанра и силно препоръчвам да се адаптирате към идеята, че няма да гледате специални ефекти и всичко съпровождащо ги. Темпъл е момиченце, което диагностицират, че е с аутизъм на 4 годишна възраст. До тогава тя отказва да говори. Всякакъв физически контакт я наранява емоционално, но някак е приучена да се ръкува, да казва колко й е приятно от срещата с хората и да се усмихва. Тя вижда всичко в снимки. Нужен й е поглед върху дадена страница и затваряйки очите си успява да възпроизведе всичко с невероятна точност. Животът й е низ от врати и преминаването й през тях. Разбира се, не е пожалена от учители, ученици и обкръжаващи я, но се намират няколко души, които успяват да открият уникалността й. Силно препоръчвам лентата на хора, които имат желание за нещо от живота, а не цици в изобилие.

Kung Fu Panda: Legends of Awesomeness - Good Croc, Bad Croc

Кой не е гледал двата филма за пандата По и за пътя й към славата? Няма такива вярвам. Това тук, което интернет бълва в последно време не е пълнометражна лента, а е съставена от седем кратки, от по 20 минутки филмчета. Всяко от тях съдържа някоя от перипетиите на пандата и части от чудната петорка. Общото време, което трябва да се прекара пред екрана е 02:46 минути – доста си е... Седемте съдържащи се части са: Good croc bad croc – както е и заглавието, Princess and Po – нашата панда опаткосва работите с една кралска особа, Chain reaction – укрепването на отношенията между По и Тигрицата, Bad Po – хахавата панда съумява да се раздели на две, като едната половина е зла, Jail house panda – главният ни герой се завтича в затвора, за да помага, а отново си навлича неприятности, Father crime – бащата на Шифу се появява и нарушава спокойствието на всички, Po fans club – пандата ни си има фен клуб и се старае да го държи заинтересован. Не е нещо, което непременно бих ви препоръчала да гледате, но пък си заслужава да се види. Има си идея всяка една самостоятелна част, просто не достатъчно като замисъл, за да се разгърне в цял филм, това е проблема. Та, след като чакаме третата част от лентите за По през далечната 2015-та година, можем спокойно да се заволим с тези имитацийки, които от своя страна доставят нужната доза изнервяне, заплитане и смях.

Кръв за кръв

Никога не съм била фенка на Колин Фарел – не е достатъчно мъж, за да му лепна етикет „Гледай задължително, дори и да си на ясно, че няма да си струва”. Не съм останала с впечатление, че притежава кой знае какви актьорски умения, освен при представянето му в „Дявол на доброто”, но това може ли да бележи цялата му актьорска кариера? Там е второстепенен герой, а тук са му поверили лентата изцяло – т.е. или си е платил, или друг е забелязал потенциал, който на мен упорито ми убягва. Историята не е особено впечатляваща, но да си призная честно има идея. За съжаление не особено оригинална, но все пак някаква. Истината е, че не ви го препоръчвам, но ако сте любопитни и имате желание да ме оборите – заповядайте.

Човек от Стомана

В пантеона на ДиСи Коммикс, а и изобщо, Супермен и Батман са най-разпознаваемите и почитани персонажи. Сега, прословутия Човек от Стомана се появява отново на екрана в мащабния фантастичен екшън, дело на режисьора Зак Снайдър и продуцента Кристофър Нолан. Английският актьор Хенри Кавил изпълнява главната роля на младия Кларк Кент/Кал-Ел, който търси своето място в човешкото общество и се опитва да намери истината за своя произход. Пристигнал преди години от планетата Криптон той е израснал сред хората благодарение на подкрепата на своите земни осиновители Марта и Джонатан Крейн (в ролите Кевин Костнър и Даян Лейн). Притежаващ неограничени физически сили Кент скоро открива, че дарбите и способностите му изискват от него често да взима трудни решения и независимо от обстоятелствата да пази истинската си самоличност в тайна.
Но когато Земята е заплашена от могъщи сили, които могат да унищожат цялото човечество Кларк Кент се превръща в борещ се за правдата неуязвим герой наричан от всички Супермен. Превърнал се в последната надежда на хората Супермен се изправя срещу безмилостен и коварен враг, който няма да се спре пред нищо за да изпълни целите си. Бъдещето на Земята е заложено на карта, а Супермен е принуден да се бори не само за оцеляването на хората, но и за своето собствено съществуване във Вселената.
 От към ефекти филмът е нещо НЕОПИСУЕМО. Екшънът просто не спира! Епично, грандиозно, спиращи дъха битки. Трябва да се види на големия екран, за да се повярва. Музиката беше просто невероятна, разбира се това е нищо ново за гения - композиторът Ханс Зимер. Разбира се не мога да пропусна да спомена играта на актьорът Майкъл Шанън, в ролята на Генерал Зод. Зод олицетворява безпреклонната сила на Злото, таяща отмъщение и омраза. Макар и зъл, Зод е създаден за да е войн, за да пази хората на Криптон. Човек, за който краят винаги оправдава средствата. Цялата лента е едно грандиозно приключение. Гледайте!

Аз Съм

Една наистина необикновенна лента. Не знаех какво да очаквам от филма и до един момент бях доста объркан от това, което виждах. Действието не се развиваше така паралелно както сме свикнали в холивудските блокбъстъри. Лентата ни показва преплетените съдби на една група хора в Лос Анджелис. Кара ни да се замислим как най-малките неща могат да имат най-страшните последствия. Не ми беше познат нито режисьорът, нито актьорите, но въпреки това бях решен да му дам шанс. Морални ценности, човешки принципи и религия са втъкани в една нишка стигаща до самия край. Дали сте вярващи или не е без значение. Филмът може да ви предложи нещор върху което да се замислите. Опитайте 

Вълшебникът Магориум

Натали Портмън е фантазия на доста мъже, но не си представяйте, че в тази лента ще имате удоволствието да видите извивките й. Дъстин Хофмън не е от най-сериозните актьори, разбира се че има няколко запомнящи се роли, но обикновено не си дава зор. Точно в тази лента това му качество дава един истински отенък на историята, превръща я в жива без капчица свян. Колкото до "звездата" Джейсън Бейтмън - е, моето мнение е отрицателно (някой удивен?). Наричат го в лентата "мутанта" и нарицателното от точно тази дума на мен лично ми се струва безумно подходящо. До тук с актьорите. Какво мога да ви кажа за самата лента? Много. Но се налага да започна с първото и най-важно - това не е филм за всеки един от вас. Голяма част ще го оценят отрицателно, защото няма типичните голотии, ужаси или екшън изпълнения. Това е лента направена за деца, с гигантска препратка към възрастните. Една удивителна виси и чака да я забележим. Нима трябва да спрем да вярваме, защото сме пораснали? В никакъв случай. Това иска да ни подскаже и господин Магориум. Махони (Натали Портъм) е възрастния, който трябва да преобърне мирогледа си и да повярва в себе си, в искрата, в магията. Музиката към лентата е повече от впечатляваща. За финал ви моля да помислите дали това ви звучи като кино направено за зрител като вас, а аз давам оценка 8/10.

Ван Хелсинг

Дълбоко в горите на Карпатите се простира мистериозната и митична Трансилвания - свят, който винаги е бил обитаван от злото, където заплахата се надига със залеза на слънцето, и където, чудовищата, бродещи из най-страшните кошмари на човек, оживяват.
 Пътешествията на главният персонаж, ловец на демони и същества на мрака, Ван Хелсинг ще ви отведе в Лондон, Рим, Париж и Трансилвания от ХІХ в., там, където човечеството е в непрекъсната заплаха от превъплъщаващото се зло: чудовища, надживели няколко поколения, неподвластни на многобройните атаки на обречени смели души. В ръцете на режисьорът Стивън Зомърс, Дракула, Чудовището на Франкенщайн, Човекът-вълк и други са умело пресъздадени като достойни наследници на класическите си предшественици. Отдавайки значимото на завещаните класически образи, Зомърс ги претворява за следващото кино-поколение. Главните роли си делят Хю Джакмън като Хелсинг и любимият ни ловец на върколаци Кейт Бекинсейл, разликата обаче е, че този път Кейт убива вампири. На мен лично винаги ми е допадало филмчето и всеки път си го гледам с голямо удоволствие. Едно наистина прекрасно приключение . Гледайте.

Град на Греха

Страхотен екип от прочути филмови актьори, режисурата на Робърт Родригес, Франк Милър и специалното участие на гост-режисьора Куентин Тарантино, са съставките на този поразителен и визуално шокиращ хит. Един от най-впечатляващите филм на 2005 година.
 Брус Уилис се въплъщава в ролята на Хартигън, ченге с болно сърце и клетва да пази секси стриптизьорка (Джесика Алба), Мики Рурк играе отхвърлен от обществото мизантроп с мисия да отмъсти за смъртта на единствената си истинска любов Голди (Джейми Кинг, "Пърл Харбър") и Клайв Оуен ("Крал Артур") е Дуайт, тайната любов на Шели (Британи Мърфи), който защитава Гейл (Росарио Доусън) и нейните момичета Михо (Девън Аоки и Алексис Бледъл) от грубиянът (Бенисио Дел Торо) със склонност към насилие. Разбира се да не забравяме и ролята на Илайджа Ууд, като безмълвният сериен убиец канибал. Определено филмът грабва не само с невероятният състав от звезди, страхотният сценарий, но и зашеметяващата си кинематография. Предлага ни нещо ново и уникално. Приключение не само за феновете на комикси, но и всички други, които са готови да се разходят из тъмните улици на града на греха. Гледайте го определено!

Ергенският запой III

Щастие и радост, уважаеми читатели! Този позор за кино индустрията показа на света последното си умопомрачително парче от пъзела наречен на кратко „Кошмар”. Финито! Ура! Колкото за самата лента... Охохо, доста по-слаба от първите две. Изчерпан от към идеи няма как ни представят нищичко и позорят уж изграденото вече в първите две части. Е, аз не бях във възторг при излизането нито на №1, нито на №2, но това вече на нищо не прилича. Нямаше го пословичното объркване, което ни дадоха да видим в първата част. Нямаше я бързината, с която се развиваще втората. Историята е скалъпена около влизането на единия идиот в клиника. Успяват ли да стигнат до мястото? Не! Изправени са пред ултиматума – или да спасят едното лекенце, намирайки господин Чау, или да знаят, че нищо не са направили, оставяйки лекенцето с пръснат по паважа мозък. Не ви го препоръчвам.

САГА - Проклятието на сянката

Само положителни коментари. Това непременно означава, че лентата е пълна скръб. Нямаше трейлър, който да успя да ме подлъже и все пак бях доста позитивно настроена. Какво имаме тук? Елфка с непрекъснато отворена уста, озъбена и с доста глуповато изражение (явно „заболяването” на Кирстен Стюарт вече взима нови жертви). Орк, с нечовешки скапан костюм и блага душа. Не на последно място слагам the wonderer, човекът забъркан в кашата на равно с предните двама, но уповаващ се на някаква смотаничка богиня и вярващ сляпо в съветите й. На мен лично този микс може да ми покаже единствено, че това е опит да се изкопират героите от „Властелинът на пръстените”, но доста неуспешен. Орки и елфи – всичките са покосени от някакъв знак на сянката, странна татуировка на лявата им китка, от която доста се страхуват, други мразят, а трети тънат в страхопочитание. Защо не харесах филма ли? Защото е правен от деца на средна възраст три години и половина. Защото смисълът му се помещаваше в една лъжичка за чай и защото беше сниман от полу-идиоти. Нищо не беше като хората. Не си го причинявайте.

Земята: Ново начало

Очаквах повече заради епичния трейлър. За съжаление очакванията ми не бяха оправдани дори на половина. Историята беше тромаво загатната, неприятно разгърната и пословично слабо завършваща. Не съм убедена на кого би допаднал този филм. Името на режисьора М. Найт Шаямалан е известно с доста заглавия, но това дали е достатъчно добра причина да гледате лентата и да я оцените положително? Лично на мен семейство Смит ми дойде малко в повече. Уил е актьор, чийто ранг малкото лекенце не може да достигне, но определено се напъва. След „Карате кид” доста му се повдигна самочувствието, но трябава да признаем – известен е само заради баща си. Филмът е изцяло поверен на актьорските умения на Джейдън. Притежава ли такива? Не биха казала и това е неприятна изненада за всички ни, които вярваме на преценката на режисьора, че ще избере някой достоен. Ефектите – да, имаше ги. Не, не запълваха изцяло нуждата от екип, който да изнесе сценария на гърба си. Бяха недостатъчни за двамцата ни герои и твърде много, за да кажа, че лентата имаше смисъл. Гледайте, защото сте любопитни като мен, но бъдете предупредени, че не е особено качествено.

Епичен филм

Поредната пародия? Точно така. Вярвам, че никой от нас не таи съмнение, че лентата ще е провал, още преди да е прочел дори резюмето. Естествено ще се окажем прави. Филмът е пародия на купища касови ленти през последните години. Историята започва като долнопробна имитация на „Шифърът на Леонардо”, посочвайки ни едно от сирачетата, главни герои в лентата. Второто „дете” е открито чрез „Начо либре”, третото – „Змии в самолета”, а последното в мутантското училище на „Х-мен”. Четирите деца с имената Сюзан, Едуард, Люси и Питър отиват при „Чарли и шоколадовата фабрика”, за да получат наградите си от златните билети, обещаващи страхотно приключение. Ако имената ви звучат познато – то сте прави, основната история е пародия на „Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът”. За всеобщ ужас гаврите не спират до тук. Виждаме копия на „Карибски пирати”, „Супермен”, „Хари Потър”, „Борат” и благодарение на идеята от „Щрак” всичко се нарежда идеално. Да гледате ли?

Страшен филм 4

Ето я и четвъртата част, излязла по кината през 2006-та. Започва като „Убийствен пъзел” с Шакийл О’Нийл и доктор Фил. Да, аз също съм ужасена... Чарли Шийн отново се появява за десетина минути, докарвайки си нечовешка ерекция. Основата на филма е пародия на „Война на световете” – доста грозна при това. Имаме препратки към „Момиче за милиони” и „Планината Броукбек”, което не са ужаси и ни навява мисълта, че е възможно да посегнат и върху други ленти. Тайсън направо ми разказа играта с появата си. В общи линии – не гледайте!

Страшен филм 3

През 2003-та излиза и третата част от страшните филми. Всички се надяваме, че това ще е трилогия, но дали сме прави? Основата на лентата се върти около „Предизвестена смърт”, който е един от най-гадните филми правени някога. За кратко на екран виждаме пародии на „Властелинът на пръстените”, „Матрицата”, „Осмата миля” и Майкъл Джексън. С основната линия върви и „Децата на царевицата”, което не прави действието по-забавно. Това е първата лента, в която участва Чарли Шийн и в която Ана Фарис е руса. За мое съжаление на екрана се появява и Куин Латифа... Да гледате или не? Не!

Страшен филм 2

Година по-късно, през 2001-ва излиза втората част от поредицата за страшните филми. Сякаш нищо не се е променило. Дружинката е събрана на ново, за да ни влудява поредните час и половина. Стартът е даден с пародия на филма „Заклинателят”, доста несполучлива и определено гнусна. Основната пародия е на лентата „Свърталище на духове”, в която имахме удоволствието да гледаме Катрин Зита Джоунс, а сега просто зяпаме грозотии. Не са подминати и „Ангелите на Чарли”, които нашите ужасяващи актриси опропастяват допълнително. От тази лента остава да витае в интернет пространството картинката с Ана Фарис и топките на вратата. Заслужава ли си? Твърдо не.

Страшен филм

Преди 13 години излезе първата по рода си пародия на всички познати ни и непознати ужаси. Защо? Нямам никаква представа! Безпредметно е да се гледа. Защо? Защото любителите на ужасите няма да я одобрят, заради откритата подигравка с любимите им заглавия, а хората обичащи комедии няма да я разберат, защото не са и помирисвали ужаси от този ранг. Е, питам ви открито – има ли смисъл някой да прави подобно нещо? Не... Тук можем да видим като основа на филма лентата „Знам какво направи миналото лято”, която не е особено впечатляваща, но пък е ужас и то класически. Първата част от страшните филми започва като „Писък”, което също не е успешно копие. Ана Фарис е в разцвета си, а не странно оцъклена и изрусена хахавелка. Актьорите измират като мухи, без да се даде секунда почивка на пича с маската. От тук идва и впечатляващата реплика Wazaaa, която цял свят знае и повтаря, без да е на ясно от къде точно е тръгнала. Да гледате ли или да пропуснете? Решете си сами, моето мнение е отрицателно.

Страшен филм 5

Никога не съм харесвала особено тези пародии. Обикновено нещо сериозно не им е наред. Тук лентата се върти около копие на „Паранормална активност”, който е ужасен филм! Преплетени са „Колиба в гората”, „Мама”, „Черният лебед” и „Генезис”. Появява се Ъшър, точно за 20 секунди и най-нагло се подиграват с „50 нюанса сиво”, което за мен им беше голямата грешка. Филмът не е смешен, а просто отчайващо неприятен, заради нечовешките им напъни да се подиграят с всичко и всички. Мнението ми е ясно, вие си преценете дали да гледате.

Remember Sunday

Има ли някой от вас, който да не е гледал „50 първи срещи”? Ако има – време е да поправите грешката си. Сега идва момента да се запитате защо ви напомням за този филм? Защото това е точно негово копие, с малки и незначителни разлики, колкото да се създаде втори брой от същото. Тук Гас е този, който има аневризъм, а Моли е патката, която за разлика от оригиналната версия с Адам Сандлър и Дрю Баримор, не може да вземе решение дали иска да е с него, или не иска. Типично фустенско поведение, което е способно да изкара всеки здравомислещ човек извън миши кожи. Направо вбесяващо, ако питате мен. Та... Другата разлика се състои във факта, че Гас е на ясно с аневризма си, т.е. той всяка сутрин се събужда установявайки, че няма краткосрочна памет. Тази информация не беше предоставена на Дрю Баримор, а хората около нея старателно се опитваха да скрият всичко. Докато първата лента е източник на тонове комични ситуации, то тази е дразнеща, не единствено заради повторението на ситуацията, ами и заради липсата на комичност. Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам против сериозните филми, просто това вече веднъж ни е представяно като нещо, с което човек може да живее, стига хората около него да го обичат и въпреки пречките животът им си изглеждаше нормален. Докато в тази лента Гас на моменти не издържа. Разбира се отчитам, че това е другата гледна точка и докато „50 първи срещи” бе направен от страната на влюбения, то тази лента е изградена от името на болния. За да съм обективна и отчитайки всички факти, давам на лентата 5/10, но старателно препоръчвам гледалите първата история да са подготвени, а тези, които не са се срещали с Дрю и Адам, да видят първо това и чак тогава тяхната версия.