Темпъл Грандин

Аутисти – точно това описва лентата изцяло. Сериозността на проблемите им, нуждата на близките да ги социализират, обществото, което отказва да ги приеме, защото са различни. Живота им ни е представен от Клеър Дейнс, която познаваме от „Звезден прах” и „ Дворец на илюзии”. Впечатляваща актьорска игра, наистина мога да повярвам, че тя е аутист. Тъй като на мен лично темата с различните видове разтройства и начини за справяне с проблемите на този тип хора ми е много близък като интереси, се принуждавам да зарежа тези си предпочитания и да говоря за лентата от нейната единствена перспектива – като нещо, което би могло да се хареса на определен кръг хора. Вярвам, че не съм единствената, която ще оцени филма положително, не само заради новите гледни точки, които ни дава, но и заради посланието, което носи подобен тип представление. Драма, това е жанра и силно препоръчвам да се адаптирате към идеята, че няма да гледате специални ефекти и всичко съпровождащо ги. Темпъл е момиченце, което диагностицират, че е с аутизъм на 4 годишна възраст. До тогава тя отказва да говори. Всякакъв физически контакт я наранява емоционално, но някак е приучена да се ръкува, да казва колко й е приятно от срещата с хората и да се усмихва. Тя вижда всичко в снимки. Нужен й е поглед върху дадена страница и затваряйки очите си успява да възпроизведе всичко с невероятна точност. Животът й е низ от врати и преминаването й през тях. Разбира се, не е пожалена от учители, ученици и обкръжаващи я, но се намират няколко души, които успяват да открият уникалността й. Силно препоръчвам лентата на хора, които имат желание за нещо от живота, а не цици в изобилие.