Обаждането

С прискърбие ви съобщавам, че въпреки прекрасното резюме и огромното желание на част от аудиторията – лентата не е на ниво. Разбира се, сравнение с другите две, които гледах в същия ден, то тази получава десятка, но като самостоятелен филм и не сравнен с нищо е слаба работа. Защо? Откровено – не знам. Всичко звучеше страхотно. Call centre към спешния номер 911. Различни хора се обаждат с различни проблеми и нашите оператори се стараят да помогнат без да дават обещания, което като се замисля е много трудно, защото всички сме свикнали да казваме неща, просто за да утешим другия. В дадената ситуация Холи Бери е на ръба на истеричен пристъп, когато чува по телефона как убиват 17 годишно момиче. Никой не би могъл да съхрани разсъдъка си при такава врява от отсрещната страна. Затова и я отстраняват от работа – очевидно има нужда от почивка. Превръща се в обучаваща новите кадри в центъра, но все още се усеща като да е в центъра на събитията. Докато не се получава ново обаждане на номер 911, в което момиче е отвлечено. Естествено нашата Бери се натиква и започва да говори с девойката, докато дава информация на полицията. Както казах още в началото на тази рецензия – идеята е страхотна. Омръзна ми от престрелки и полу-голи какички с цици преливащи от въображаемите сутиени. Затова така се надявах това да е филмЪТ. Е, да, ама не. Режисьорът си мисли, че имаме хиляда часа резерв и може да се разтегне до безумие, като си вярва, че е създал атмосфера на страх и паника, а всъщност зрителите искаме да го удушим и да превъртим лентата. Не съм особено впечатлена от играта на бившата жена-котка. Не успя да ме накара да повярвам, че това й се случва реално. Музиката куцаше, заради дебилната представа на режисьора, че това трябва да е трилър със саундтрак близък на тези от ужасите. Като цяло – има какво да се види тук, не мога да си кривя душата, но да ви го препоръчам също не мога. Трябва на своя отговорност да прецените дали си заслужава двата часа, аз съм твърдо против изтезанието ви.