понеделник, 29 юли 2013 г.

Аладин и лампата на смъртта


Олигофренски опит да създадеш копие на класика и да го оцвъкаш по най-безсрамния начин. Още с първите минути ни става ясно, че това няма да е лента, която притежава специални ефекти на ниво, а сякаш е рисувано от студент по анимация първи курс. Музиката е отчайващо еднообразна, защото никой не е платил на професионалисти да се занимаят, вместо това въртят две мелодийки, докато зрителите не откачим. Аладин е някакво гримирано лекенце. Виждаме го как рови в запечатан гроб и изкопава някаква книга. Заедно с партньора си Лука и с помощта на четивото тръгват по петите на калпаво съкровище. На 11-тата минути се появява Шива – крадлива сладурана със силно напомняш британски английски акцент. След като заплашват Лука със смърт, той обещава на един озъбен търговец да го предаде и да даде книгата. Опитите за мистерия се разплитат толкова бавно, че е неприемливо да се остане два часа пред екрана, за да ни стане ясно, че всичко ще е наред и 90 процента от каста биват избивани като животни. Изобщо... Слаба работа... Не си заслужава. 1 от 10.

Няма коментари: