Първата част на „Дърти хлапета” беше като глътка свеж въздух в сравнение с помиите, които бяхме гледали преди това с Адам Сандлър – давам пример с „Браво, момчето ми” и „Джак и Джил”, където Ал Пачино ми падна в очите. За всеобщо удивление и особено мое – лентата е страхотна! Смехът не е между другото, а се ръсят приятни лафчета с тонове. Цялата история се върти около остаряващите герои на Сандлър и сие. Някои вече имат по четири деца, други в съответния ден имат годишнина, като хитро Крис Рок скрива подаръка в памперса на сина си. Ам, за да не се опитвам да ви спойлвам лентата, а просто, за да си дам мнението не трябва да разказвам нищо, защото рално погледнато всичко е един гигантски наниз от смешки. Ситуациите, в които попадат героите са невероятни, но не са дразнещи, защото са нагласени, а предполагат, че ще ни е приятно да стигнем до края на лентата. Естествено, че има някои откровено просташки моменти, но като се замисля без тях сме за никъде. Страхотна комедия. Не пропускайте. Оценка 5 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар