Лентата върви едновременно като историята на Сидни в училище и историята му като известен писател, който бяга от себе си. Би следвало да има някакъв дълбок смисъл, който обаче така брутално е изчезнал между сцените, че направо ти се доплаква. Оценка 1 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар