Теорията на всичко

Тази седмица ще си поговорим за филмите от селекцията на предстоящите Оскари и мисля, да се пробвам да Ви ги представя във възходящ ред, въпреки че годината е доста силна и това ще е доста трудно. Започваме с "Теорията на всичко", който попада и в моята любима графа на биографичните филми. Причината да ми хареса най-малко е, че покрай цялата вдъховяваща личност на Стивън Хокинг, покрай постиженията му, можеха да разкажат една история за необятните граници на Вселената, на това което е постигнал един болен от болестта на Лу Гериг. Вместо това авторите са наблегнали на това, че е болен от болестта на Лу Гериг и че жена му се е грижела за него. Сигурно са се опитали да разкажат нещо за любовта и предаността, но не са избрали точния човек за целта. Все едно да си бил на път да се удавиш и да разказваш, че водата е много мокра. Иначе Еди Редмейн постига доста достоверен образ на болестта. Мисля, че е доста страшно да се превъплътиш в такава болест, някак си действа на психиката първичния страх, че може утре да се събудиш и да не можеш да излезеш от това състояние, колкото и да е невъзможно. Не малко са историите за актьори играли луди и в един момент са спрели да играят, просто защото не могат да се върнат от това място, на което отиват, за да изиграят ролята. Красиво заснет, хубава музика, добра игра, лош сценарий. 7/10