Филмите на Алмодовар могат да се разпознаят веднага визуално - той винаги използва страхотни палитри и принтове. В този филм това обаче е на втори план. Това, с което е впечатляващ е тънкия усет за човешките и най-вече женските емоции, с който Педро разполага. Разказът е зрелищен и сърцераздирателен, един от любимите ми на този режисьор. Дали е всичко за майка ми, или всичко за сина ми - сами ще разберете, когато изгледате филма за жената, която губи единствения си син, бременната хивпозитивна монахиня, трансексуална проститутка, баща с цици, актриса и асистентка, които се обичат, обаче една от тях прекалява с наркотиците. Ако не друго - филмът е интересен и динамичен, освен че е произведение на изкуството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар