Винаги съм харесвала Хилари Суонк – „Ядрото”, „Момиче за милиони”, „P. S. Обичам те”… Тази жена няма спирка. Където и да е, каквото и да играе, винаги ме кара да го усетя, да го разбера, защото е минало през мен. Не забравям и приноса на сценаристите и режисьорите, но тя е една от най-добрите. За какво иде реч тук? Суонк празнува 35-тият си рожден ден със съпруга и приятелите си. Ръката й трепери. Изтърва чаши. Не успява да овладее пианото. Година и половина по-късно е диагностицирана с ALS – Lou Gehrig’s Disease. Неспособна е да извършва най-елементарни операции със собственото си тяло. Съпругът й, който я приема като болен, който я гледа и дори ни се струва безкрайно отдаден, не е съгласен да сменят досегашната болногледачка, но Суонк вече е взела решение. Пристига една дрипла, с размазан грим, безобразно неподготвена и неподходяща. Докато… Както всичко хубаво във филмите и тук Бек, болногледачката, се превръща в първа приятелка на болната. Животът и на двете се променя. Да, всъщност знам какво си мислите – ужасно много прилича на (тук изреждаме 9000 заглавия). Прави сте. Заболяването е различното, ситуацията е нова, въпреки че звучи като минаване в същия коловоз. Препоръчвам на хора, които като мен се интересуват и са отворени за всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар