Predestination

Mind blowing!... Дори се наложи да си пусна музика, за да мога да започна да мисля адекватно, а не просто да прехвърлям историята в главата си отново и отново, без да продължа напред. Ето това е лента! Ето това беше удоволствие. Това представляват моите девятки. Това е!!! Сега на фона на Disturbed забелязвам някои очевидности, които не осъзнах на време, заради увличането ми, заради желанието ми това да е 10, а не тройка. Както и да е… Какво има тук? Най-обикновен бар и мъж, който разказва историята си на бармана. Мъж ли казах? Май имах предвид жена? Или не? То е ясно, че е много трудно тук да се категоризира каквото и да е. Особено когато започна пътуването във времето. 1945-та, когато е бебето, което е плод на непознат и нашето момиче, което след време става момче, а бебето бива върнато, но къде? Като се чета сега нямам представа какво се опитвам да ви кажа. Никаква! Искам да гледате, искам да се насладите. Искам да разберете любовта ми към подобни филми, защото това е нещо, което не можеш да не заобичаш, особено ако гледаш всичко, което излиза на кино. Буквално те отнася, въвежда те в света си и когато си решил, че си готов да се произнесеш – ти стоварва нова гледна точка със светкавична скорост, просто за да те обърка. Пътуването във времето отдавна ми е страст и този филм е една от причините да обичам темата така страстно. Първата ми девятка в блога. 9 от 10. Не пропускайте!

Книгата на живота

Какво ли пише в книгата на живота? Това наистина е интересен въпрос, особено поставен пред анимация, която трябва да отговори на него, при това достъпно за деца. Две божества, кралицата на земята на запомнените и краля на земята на забравените, непрекъснато са в борба. Явно има, или е имало, нещо между тях, което сякаш им дава право да залагат гледайки отстрани живота на смъртните. Всъщност не е толкова отчайващо досадно. Лентата е странно нарисувана и на моменти дори е грозна, но основното е доста приятно, което ме кара да ви я препоръчам. Оценка 4 от 10.

Извинявай, ако те нарека любов моя

Не съм убедена точно какво търсех в този филм. Може би някак ми напомни на „Три метра над небето”… Всъщност е история за 37 годишен мъж и 17 годишна девойка, които почти принудително, в моите очи, започват връзка. Той е зарязан от половинката си, а тя иска „истински мъж”. Хах. Та, Ники и Алекс преживяват красив и доста блудкав романс, който за мен завърши зле. Истината е, че този род филми нямаш широка аудитория, а испанският език направо ми размаза удоволствието. Оценка 1 от 10, заради Алекс и трапчинките му.

В изгнание

Тази лента се развива през 12-ти век в Средния изток. Тогава имало ли е английски език? Кошмарно. Все някакви доблестни, невъобразимо добри, невероятни самураи и прочие. Кой кого и защо почти е ясно, ама не вярвам на някого да му е интересно всъщност. Слаба ракия. Не гледайте.

Мистър и мисис Смит

За тези от вас, които не са гледали лентата, се налага да кажа, че това е един изключително слаб филм, ако говорим от криминална гледна точка. Въпреки приятната на места уловка, генерално не струва въобще. Приятната част е любовната история, ако посмея да я нарека така. Това, което се завърта около Брад Пит и Анджелина Джоли е толкова първично и рядко забавно, че ще е неуместно от моя страна да не го спомена. Музиката, красотата на нотите, която обгръща лентата, е повече от впечатляваща. Заради всичко изброено и това, което премълчавам в името на доброто ви прекарване – препоръчвам да видите. Не очаквайте нищо особено задълбочено, а се насладете.

Магия в полунощ

Скептик и ясновидка – това е основата на новата история на Уди Алън. Не особено впечатляващо, дори и с Франция за фон на действието. Не мога да употребя любимата си фраза „нищо ново под слънцето”, но определено това не е лента, която бих препоръчала. Героят на Колин Фърт е магьосник, фокусник или там както бихте желали да го наречете. Колкото до Ема Стоун – тя е ясновидка, на която хората вярват с цялото си сърце. Срещите им са приятни и разтоварващи за зрителите, като на моменти се стига до доста интересни въпроси. Дразнещото е развитието на лентата, случва се през 1928-ма година. Поомръзнаха ми тези му фикс идеи на Уди Алън, ама кой ме пита?! Не препоръчвам. Оценка 2 от 10.

В кръвта

Кадри в тъмнината… Някакъв надъхан глас… После наплашен… Шептящ… 12 години по-късно някакъв кон, който явно се опитва да мине за жена, встъпва в брак с Кам Жиганде. Следва меден месец. Красиви гледки, полуголи сцени, много целувки… Водят коня на клуб и се оказва, че тя може да се бие. Появява се Дани Трехо, ужасното леке, което прави мелето. В общи линии се опитвам да ви кажа, че това, каквото и да е – НЕ СТРУВА. Конят убива всякакво желание в мен да похваля лентата. Кам е твърде слабо застъпен. Колкото до Трехо, в момента, в който се появи ми стана ясно, че филмът е боклук. Не си го причинявайте.

Аз - началото

Много труден старт. Мъчително бавен и досаден. НО! Стоикът в мен остана през цялото време и се напъна. Сега, след финалните надписи, направо не знам от къде да започна да ви обяснявам защо си заслужава да се гледа. Изпипано, съвършено и трагично кратко ми се стори след неприятния старт. Очите, тези които са ни уникални точно колкото и пръстовите отпечатъци. А така ли е всъщност? Уникални са ни? А запечатани ли са всичките на снимка? Има ли програма, която да ги държи в общ сървър? Идеята идва на млад учен. Той е пленен от идеята за виждането. Опитва се някак да го обърне срещу религията. Когато се запознава с очите на живота си. Софи. Невзрачна госпожица, която преобръща света му. Разкъсван между лабораторията и нея – лентата се движи бавно. Когато… Когато всъщност става интересно. Тестове за аутизъм, а дали? Смърт, а дали? Седем години по-късно… Не пропускайте! Впечатлена съм! Оценка 7 от 10.