Внушителен актьорски състав, впечатляващо съзвездие от умения и качества, но… Да, ще се запитате какво пак намерих да се размрънкам. Е, как какво? Какво ли не! Историята като начало. Наистина звучи интересно особено в първите няколко минути, докато гласът зад кадър я преплита с Колин Фарел и появата му на монитора ми. Докато Ръсел Кроу дебне и раздава команди да бъде заловен този никаквец. Докато бебенцето отплава с миниатюрната лодчица. И после? Ам, после… Нищо. Лентата не грабва, въобще. Логиката й изчезва заедно с гласът зад кадър. Уил Смит така сладко се представи за Луцифер, че ми е неудобно да обясня как отрицателните герои не са неговата сила… Някакви летящи коне, мадами, които топят снега и всичко се завърта. Кой умрял, защо умрял – мистерия. Пауза и Колин Фарел се разхожда като разлепен афиш. Среща го Дженифър Конъли – моята любимка, с отчайващо малко реплики. Сериозно? Не… Това не е лента, която носи удоволствие. Оценката ми ще е висока заради музиката написана от Hans Zimmer, но толкова. 3 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар