Любимата ми принцеса на Дисни и по мое мнение най-красивата екранизация на приказка от Ханс Кристиан Андерсен. Всички я знаем, нали? Как малката русалка се превръща в пяна... Само, че Дисни са вложили сърцето си тук. Изградили са Ариел по един неописуем начин. Създали са такъв подводен свят, че ако има русалки – то те непременно ще им завидят. Историята ни е ясна – голямата любов между Ерик и най-малката дъщеря на Тритон, която е възпрепятствана в началото, но Дисни си позволяват да разгърнат в небивал пир за окото и душата на всяко дете. Лично аз пораснах с Ариел. Винаги е била любимата ми принцеса от цялото съзвездие от такива. Защо обаче? Защото няма дете, което да изгледа този филм и да не повярва с цялото си сърце в съществуването на русалките. Защото всеки един детайл е така нежно изпипан, че е трудно да не искаш това да е истина. Музиката! За малко щях да я забравя... Алан Менкен, създателят на музиката и към „Красавицата и Звярът”, е виновникът тук така красиво да преливат ноти и думи. Няма кадър, в който нещо да не е на място. Дори второстепенните герои като Флаундърс, Себастиян и хахавата чайка са на ниво. Да не говоря за Урсула... Жената, която я озвучава на английски... Е, шапка й свалям. Горещо препоръчвам да видите историята на Ариел, която макар да е от 1989 година, не е остаряла и с ден. Насладете се непременно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар