понеделник, 6 май 2013 г.

Дявол на доброто


Преди близо 10 години ходих да гледам лентата на кино. Откровено – тогава си беше впечатляваща. Днес я дават по телевизията, същата съдба, която сполетява и най-касовите хитове. Малко трагично, но пък кръговрата на киното. Та – относно филма. Бен Афлек, Дженифър Гарнър и Колин Фарел са имената, на които е възложено да създадат от сценария шедьовър. Дали успяват? Трудно е да се каже. Може би ролята на побойничка не е нещото, в което Гарнър е добра. Може би Афлек не е чак толкова впечатляващ като сляп супер герой. От друга страна на Фарел много, ама много му отива да е ненормалник. Във всичките му роли кротичко търся стаената лудост, която подтиска от твърде отдавна – е, не е добре е човекът и не мога да му се сърдя. Брилянтен психар. Сценарият, до колкото му е известно на лаик като мен, е по комикс и тъй като не съм запозната с хартиения носител, няма как да ви обясня дали наистина си струва. За мое удоволствие мога да представя мнението си за лентата, а то е нещо средно между сравнително положителното и ужасяващото раздразнение. Мачото Афлек представен като оглупял от любов по една прилично миришеща женска. WTF?! Добре де – може и да не е чааак толкова зле, а аз просто да си позволявам да извлека само неприятната част.
 Истината е, че извивките на Дженифър Гарнър доставят удоволствие не само на мен, че слепият гонител на престъпници може да накара всеки да поиска да повярва и, че КингПин е изигран страхотно от моят личен фаворит сред отишлите си от този свят актьори – Майкъл Кларк Дънкан. Противниците на моето мнение – моля заповядайте, изкажете се напълно свободно. За останалите ви препоръчвам да проверите дали няма да ви допадне лентата.

Няма коментари: