Ханкок

Страхотен филм. Вчера се чудехме какво ни се гледа и с другия админ взехме решение, че това е лентата, на която ще обърнем повторно внимание. Не сгрешихме, разбира се! Въпреки, че филма е вече на пет години и мисленето ни е променено, всичко си беше на място. Друг фактор е наличието на Уил Смит, който знае как да си подбира ролите („Аз съм легенда” и „Седем души” ви давам за пример). Приятно е да се види как се трансформира един герой от пропаднал пияница, до наистина впечатляващ член на обществото. В лентата можем да видим не типичния супер герой, въпреки че Ханкок е роден със супер силите си, а един наранен от света и от самотата си човек. Наистина си заслужава вниманието. Чарлийз Терон за пореден път обира овациите – страхотна е не само като героиня, но и като жена. Историята е простичка – Ханкок няма причина да бъде различен, той е сам, отритнат от обществото, заради начина си за справяне с проблемите – троши всичко без да се замисля. По стечение на обстоятелствата спасява един пи ар нещастник и от там се започва голямото приключение. Силно препоръчвам, ще са забавлявате до последната секунда.

Книга за джунглата

x

Слаба анимация, неприятно изкривена и доста далеч от оригинал – било то хартиен, или първата екранизаця. Не я препоръчвам, дори не е красива, за да си позволите да се отпуснете, докато я гледате.

Кухнята на любовта

Не гледайте!

Лак за коса

Поредната лента толкова остаряла, че си позволяват да я въртят по кабеларките. Защо си правя труда да пиша рецензия тогава? Защото филмчето е безумно приятно. Първият важен фактор е наличието на перфектен актьорски състав. Втори – музиката е наистина хубава (да, не е от типичната ми любима такава, но си заслужава). Не на последно място поставя доста важни въпроси на дневен ред, чийто пик е бил през 60-те години на миналия век, но все още са достатъчно актуални. Не пропускайте Джон Траволта в женска роля и купища приятни и забавни комични ситуации, просто защото лентата е мюзикъл.

Преобразяване

Бозичка създадена да бъде пускана по Холмарк, докато хората спрат да гледат канала. Елементарно построена, дразнещо прозрачна и предвидима до небивали висоти. Не си губете времето като мен.

Мис набиране

Напоследък наблюдавам следната тенденция в киното – лентата се развива в рамките на ден, или часове и е изключително наситена от към събития, които обаче няма как да бъдат разтеглени до безумие. Приятно е от една страна, но от друга – започва леко да се изтърква. В тази лента става дума за жена, която работи от дома си и отговаря на горещ телефон за оплаквания, препоръки и отзиви от клиентите към някаква фирма с купища продукти. Интересно е. Сетне решава, че социалните й контакти са твърде малко и започва да звъни на непознати, за да си говори с тях. Хората не били чак такива идиоти. Провежда купища разговори с най-различни индивиди – военен, пенсионер, жена, чиито деца не й идват на гости. Много, много добра хрумка на сценаристите. Докато не попада на някакъв супер „сексапилен” пич, с когото разговорът става наистина приятен. Няма да ви спойлвам, ама знаете как завършват американските филми. Като цяло не мога да не дам положителен отзив. Може би ми писна от престрелки и наджукени псевдосекси мацки, затова тази лента е като глътка свеж въздух. Етапите през които минава мадамата, докато взима едно доста важно решение не са за изпускане. Прегледайте го, може и вас да ви грабне.

Ядрото

Любимият ми филм за унищожението на земята – нашата вероятна кончина. Причината няма да е в космоса („Армагедон"), нито в извънземните („Денят, в който земята спря”), нито в метеорити, бури и прочие простотии („2012”). Това е предсказание какво сами сме си надробили и какво ще сърбаме. Точно затова лентата е уникална. Никой не търси причините извън обсега ни, а в ядрото на нашата планета. Защото сме идиоти сме увредили единственото място, което можем да наречем дом. В актьорският състав попадат Хилари Суонк и Арън Екхарт, които са основните спасители на земляните. Велик учен създава „Вергилий” – внушителна машина, способна да устои на абсолютно всичко, което може да й предложи като изпитание земната кора, мантията и ядрото. Толкова гениално е направена, че просто нямаше начин да не поддаде в даден момент. Лентата е наистина напрегната, болезнено откровена и събрала великите мозъци в Щатите, които работят по отстраняването на проблема. Няма как да не се насладите на всички прекрасно изиграни роли, на изградените характери и на перфектно балансираният сценарий. Хората не са си направили труда да снимат безкрайни и излишни сцени, за да запълнят времето от два часа. Напротив – лентата е едва събрана в близо 135 минути, като нито една от тях не е оставена на мира, докато не се е превърнала в основна, важно и неразделна част от цялото. Не пропускайте един различен филм за унищожението на планетата. Не пропускайте да видите нещо, което си заслужава, дори и да е излязло преди малко повече от 10 години.

Стар Трек: Пропадане в Мрака

Наистина не ми стигат думите, за да опиша грандиозният и епичен визуален спектаткъл, на който станах свидетел на 9-ти май. След успехът на първата част бях доста позитивно настроен към "Пропадане в Мрака", но НЕ очаквах да бъда омаян така. Наистина гледах първите няколко минути със зяпнала уста просто не вярвайки на това ,което виждам. Режисьорът Дж.Дж. Абрамс ни повежда на едно незабравимо приключение из звездите, на борда на Ентърпрайз в компанията на капитан Кърк (Крис Пайн) и верният му приятел Спок (Закари Куинто). Двамата показват невероятна игра из зрелищното визуално пътуванео от Лондон до Кронос, през Сан Франциско.Не трябва да се забравя и огромният принос на композитора Майкъл Гачино за създаването на един, на може би, най-добрият саундтрак от тази година. Музиката се слива перфектно с емоциите в лентата, а повярвайте ми, те не спират. Определено този филм е по-драматичен от първата част. Според мен, най-голям принос за грандиозното преживяване има британският актьор Бенедикт Къмбърбач в ролята на главния злодей, Хан. Неговата игра беше просто велика. Този филм НЕ Е за изпускане, гледайте го!

Горещи тела

Филм по книга. Директно губи от оценката си, просто моментално. Да, ама не съм чела хартиеният носител, което пък може и да значи, че не е толкова зле. Прегледах коментарите в нета и оценката в любимия си сайт – е, не беше толкова зле. За какво иде реч в лентата? Зомбита. Ахахахха. Естествено, че ще подходя с неприязън. На кого му се гледа отново за някакви полу-мъртви, почти-мъртви, не живи? Аман вече! Да, ама не точно. Те пък тези зомбита ще се окажат милички и мислещи. Кой да предположи? Когато изядът нечий мозък приемат спомените му и за кратко остават нормални. Естествено има едно единствено чувство на света, което може да ги превърне обратно в хора, да накара сърцата им да бият и труповете им да се стоплят. Знаете за какво говоря. Та... Нашият главен герой, ерго мастър зомбито, ни въвежда в света си, като зад кадър ни говори и ни насочва през цялото време. Той е мил, любезен и определено не е просто ходещ не мъртъв, той е много повече. Ар (R) се запознава с главната пъшкаща хахавелка и я залюбва почти моментално, което лично мен ме докарва до нервен срив. Убива настоящето й гадже и си набавя спомените му за блондинката. От там се започват едни провлачени истории и много, ама много музика, която на места определено не е подходяща. Гледайте, гарантирам, че ще съжалявате.

Вампири

Понякога наистина не мога да разбера от къде им идват идеите на тези хора. После ме осенява, че деца съчиняват сценариите и на нас ни се предлагат „творенията” на две до три годишни. Каква е историята тук? Две приятелки вампирки, здраво са се вклинили в обществото, защото не пият човешка кръв, а се задоволяват с мишешка. До тук добре – т.е. напомня ни „Здрач” и дебилните им опити да смучат животни. Едната е на около 200 години, а другата на 40 (само). Единственото, което мога да кажа против актьорския състав е наличието на Сигърни Уивър, която отново ми доказа, че несериозните роли са й присърце. Това беше кратко отклонение от сценария. Продължавам с плюенето. Възрастната вампирка не е способна да се справи с модерните технологии и не спря да се оплаква, което е разбираемо, ама досажда. Оф, какво ли ви обяснявам? Лентата е нещо средно между пародия, комедия и трагично жалка история. С нищо не блести и не заслужава да му обърнете внимание. На моменти толкова много ме подразни, че не знам дали си заслужава изобщо да ви предложа да го прегледате за убиване на време.

Железният Човек 3

След слабата втора част от култовата поредица доста фенове, в това число и моя милост, бяхме леко скептично настроени към третата част от поредицата за Железния герой. Но след култовият успех на "Отмъстилелите" надеждите ни, че новия Железен Чоевек ще бъде успех, се възвърнаха. Този път зад камерата е Шейн Блек и трябва да призная, че се справя повече от блестящо. Отново главните места си поделят красавецът, милиардер и филантроп Тони Старк (Робърт Дауни Дж.) и Гуинет Палтроу в ролята на Пепър Потс. Макар и филмът да си е запазил хумористичните елементи от преди, този път има нещо различно в атмосферата на сценария. Тук идва елементът на главния злодей Алдрич Килиън, изигран блестящо от Гай Пиърс. Той подлага нашите герои на немислими изпитания, докарвайки чувствата и психиката им до предела. За лентата се казваше, че ще има сходни елементи на атмосферата от Черният Рицар и наистина има нещо такова. Филмът е малко по-мрачен, малко по-сериозен, емоциите са повече от експлозиите. Този път залозите са много по-високи, усеща се неворятно силната връзка между Тони и Потс и колко наистина тя означава за него. Плейбойът и нарцисист Тони Старк е само минало. Тони и Железният Човеек са едно, един символ на храбоста и силата, на човешкия дух. Силно го препоръчвам, гледайте!

Мансардата

Приятна и неангажираща комедийка от далечната 2003-та година. Защо си позволявам да ви говоря за нея, след като е минало повече от десетилетие откакто е била в кината? Защото вече започнаха доста често да я въртят по всички кабеларки, като старото парче от пъзела наречен Холивуд, което би могло да спои двата часа празно пространство в програмата им. За какво се говори тук? Симпатична двойка, в лицето на Бен Стилър и не толкова лицеприятната Дрю Баримор, наема мансарда, като агентът им споменава, че на втория етаж живее сладко бабе, на което те ще бъдат хазяи. Какво предизвиква смехът тук би бил първият ми въпрос за лентата. Бабката е пълен кошмар и с всеки един опит да задоволят капризите й, нещастната двойка удря на камък. Двамата губят работата си, благодарение на възрастната жена. Не могат да спят заради шумната си съседка и през деня нямат грам почивка, защото й помагат да пазарува (броейки зрънцата грозде, защото тя не може да вземе повече, от колкото й трябват), водят я до аптеката (отново брои в несвяст) и вършат всичките си задължения като хазяи. Това не е точно комедията, която бих ви препоръчала с две вдигнати ръце, но не е и за изпускане. 

Сироп

Маркетинг в небивали мащаби. Сладникава любовна история. Игра на думи така сериозно застъпена, че никой не би могъл да я пропусне. Да, точно това представлява тази лента. Нежно и напълно безуспешно ни тласка по върховете на маркетинга, като определено не си дава сметка, че голяма част от зрителите на филма не са способни да разберат нещата до край. Но това не е най-интересното. Причината да дам положителният си вот за лентата е нескончаемият поток от идеи, които е способна да ни даде със замах, скритите игри, на които нямаме право да станем свидетели, защото сме простосмъртни, невероятните напъни и крайни срокове, които задължително трябва да бъдат изпълнени прецизно. Защо? Защото иначе задкулисните игри няма да могат да протекат нормално. Филмът е прекрасно доказателство до къде могат да стигнат хората, за да продадат идеите си, продуктите си и дори себе си. Не казвам, че задължително трябва да гледате, но пък хвърлете едно око – може и да не съжалите.

Цирк дьо Солей: Необятни светове

Не знам от къде да започна. Първо – не понасям Джейм Камерън и начинът, по който старателно се опитва да унищожи всичко хубаво, до което се докосне. Примери няма да давам – всички знаете за какво говоря. Да, ама точно тази лента... Леле. Прекрасна!!! Хиляди изречения се блъскат в главата ми и ще е невероятно трудно да избера с кое точно да започна. Така че, ако ви звуча нелогично и леко разбъркано, моля да бъда простена. Тези хора нямат кости! Напълно съм убедена, а дори и някъде да се намира някой останал кокал – то той се е превърнал в пластилин. Всичко изглежда толкова лесно и леко, докато го правят, а в един миг си даваш сметка, че гравитацията няма как да не им влияе, просто никой не е застрахован. Удивителни номера, невероятни, впечатляващи, внушителни... Няма достатъчно думи в българския език – определено не достигат. Историята е така нежно вплетена в цялото величие на лентата, че понякога губим нишката й, но милостивите сценаристи леко ни напомнят при всеки удобен случай. Определено са вложени много, много, ама наистина много пари – при всеки удобен случай това ни се забива в очите. Но не е направено пошло и кичозно, просто величествено. Номерата на артистите са толкова красиви, че се усещах как се хващам за брадичката, сякаш очаквам всеки момент да се случи най-лошото. Гравитацията определено не е проблем за тези хора, Нютон може да си хапне пасти и да си затвори устата. Изводът ми? След тази тирада силно препоръчвам да видите. Не очаквайте, насладете се. Има моменти, в които музиката е блестяща и такива, в които определено не е на място, но е простено поне от моя страна – иначе нямаше за какво да се размрънкам. Гледайте.

Бягство от планета Земя

Така... Анимация? Добре. Сини човечета. Е, приемливо. Говорят английски? Вече е непоносимо. Създателите на тази лента старателно са наблегнали върху идеята за Зона 51, която от твърде много години бърка в здравото място на хората, чиято основна цел в живота е да разберат дали наистина има живот извън пределите на нашата планета. Та – сините човечета. Страхотен екип е работил по озвучаването на лентата, което определено не я прави достойна за гледане, а просто поредната анимация за извънземни. Историята е доста простичка, като старателно са наблегнали върху обтегнатите отношения между двамата братя главни герои. Не бих казала, че е нещо, което трябва непременно да гледате, защото този въпрос дори не стои на дневен ред. Филмът е предвиден само и единствено за детската аудитория, тъй като не може да предложи нищо на възрастните – няма ги запомнящите се лафове на Сид, Шрек или някой от така обичаните герои до сега излизали на екран. Затова силно препоръчвам да се замислите преди да си пуснете лентата.

Автомобил 19

Чета Пол Уокър и доволно потривам ръце. Отдавна не съм го гледала в нищо, а определено е приятна гледка на екрана. Ъъъ, какво написах? Този човек е изгубил и малкото си чар, който остана в съзнанието ми след 50-тата част на „Бързи и яростни”. Няма я тръпката от това да гледам усмивката му. Закачливият му поглед е бил пометен или от много пиене, или просто времето е решило да не го оставя повече на милостта си. Колкото до самата лента... Пфуф. Отново преследвания, престрелки и рали състезания. Само това ли може да прави Уокър? Само в шофирането ли го бива? Явно, защото само в тази посока е насочил усилията си. Актьорските му умения се свеждат до нула. Колкото до идеята на филма – нашият герой наема кола, за да отиде в посолството при жена си. 100 пъти й се обади, като все й казваше, че ще закъснее. А във возилото изненадващо се оказва, че има телефон, по който се получават инструкции къде да отиде Уокър. Един пистолет изпълзя около педалите и за финал – една мацка изпадна от задната седалка. Прекрасно, нали? Не си го причинявайте!

Дявол на доброто

Преди близо 10 години ходих да гледам лентата на кино. Откровено – тогава си беше впечатляваща. Днес я дават по телевизията, същата съдба, която сполетява и най-касовите хитове. Малко трагично, но пък кръговрата на киното. Та – относно филма. Бен Афлек, Дженифър Гарнър и Колин Фарел са имената, на които е възложено да създадат от сценария шедьовър. Дали успяват? Трудно е да се каже. Може би ролята на побойничка не е нещото, в което Гарнър е добра. Може би Афлек не е чак толкова впечатляващ като сляп супер герой. От друга страна на Фарел много, ама много му отива да е ненормалник. Във всичките му роли кротичко търся стаената лудост, която подтиска от твърде отдавна – е, не е добре е човекът и не мога да му се сърдя. Брилянтен психар. Сценарият, до колкото му е известно на лаик като мен, е по комикс и тъй като не съм запозната с хартиения носител, няма как да ви обясня дали наистина си струва. За мое удоволствие мога да представя мнението си за лентата, а то е нещо средно между сравнително положителното и ужасяващото раздразнение. Мачото Афлек представен като оглупял от любов по една прилично миришеща женска. WTF?! Добре де – може и да не е чааак толкова зле, а аз просто да си позволявам да извлека само неприятната част.

 Истината е, че извивките на Дженифър Гарнър доставят удоволствие не само на мен, че слепият гонител на престъпници може да накара всеки да поиска да повярва и, че КингПин е изигран страхотно от моят личен фаворит сред отишлите си от този свят актьори – Майкъл Кларк Дънкан. Противниците на моето мнение – моля заповядайте, изкажете се напълно свободно. За останалите ви препоръчвам да проверите дали няма да ви допадне лентата.

Зъл, секси гений

Явно тотално съм превъртяла щом в последно време се радвам на лентите излизащи в торент сайтовете. Като се замисли човек не е нещо толкова впечатляващо, но пък си има идея. Да, идея, чиято реализация вече няколко пъти сме съзерцавали, като ще си позволя за пример да дам „Девет мъртви”, но пък е по нов начин разиграна и почти до самия финал се чудим какво точно е намислила тази Ники. Героите са така забавно подбрани и така приятно разгърнати, че през цялото време се лутаме между съчувствие и съжаление. Загатнатата голота е повече от на място в повечето кадри, без да се прекалява, за да не се загуби детската аудитория, която е прогонена със замах от бавното действие. Но не е мудно и разточително, а приятно прекарано в разплитането на загадката около откачената им позната. Та в общи линии – лентата си заслужава, но само ако сте уведомени, че нещата не стоят както си представяме още от самото начало. Подгответе се за филм с много замисъл, с неправилно режисиране и с доза истина зад всяка простотия, на която ставаме свидетели. Не пропускайте екшън, който не е способен да ви предложи експлозии и цици, но ще ви даде смисъла на близо 40 от събратята си без да му мигне окото.

Паркър

Аман от Джейсън Стейтъм. Този човек зае мястото на поостарелият Брус Уилис и старателно върви по стъпките му с екшъните. Имаше един виц: „Защо Уилис не играе в „Титаник”? Защото щеше да спаси всички и да унищожи айсберга.”... Както ни е известно Стейтъм игра доста неуспешно в трилогията „Транспортер”, след това в още няколко треторазрядни лентички като „Огън в кръвта”, като старателно затвърждаваше реномето си на безсмъртен олигофрен с принципи и мускули. Не очаквайте нищо различно тук, освен липсата на залюбване на героинята на Дженифър Лопес, която ще оплюя съвсем на кратичко – ужасяващо гримасничене, трудност с говора, гигантска трътка, на коята някакъв се късаше да се наслаждава и малоумно поведение, типично за прясно излезлите от лудницата. Историята ни е до болка позната – пет тъпака решават да оберат панаир, но героят на Стейтъм не иска да работи с тях, затова се принуждават да го убият. О, не. Не се получава. Той е безсмъртен. Сетне нашият започва да ги гони до дупка, като попада на откачената Лопес и я забърква в цялата каша. Изводът ми? Не гледайте.

Нито крачка назад

Невероятен! Страхотен! Да, не е от блокбъстърите, които непрекъснато сквернят интернет пространството и убиват желанието ни да влезем в кино салоните, но е повече от забележителен по един негов си начин. Най-великата фраза, най-важната за лентата е „The whole system is broken! It’s dead!”. Но очевидно никой не си дава сметка за този достатъчно голям проблем. Затварят си очите в името на собственото си кротко съществуване, докато от нищото не изпълзява майката на момиче с дислексия, която е изправена пред проблем, чието решение определено не е по силите й. От там тръгва и идеята – тя не иска да направи само най-доброто за дъщеря си, държи да промени схемата и за цялото училище, а един ден, защо не, и за щата. Идеята изглежда толкова проста, колкото и е, но бюрокрацията е причината целият този филм да бъде така изпълнен с удоволствие в очите съзерцаващите го. Точно когато майката и нейната нова приятелка учителка в същото училище успяват да преборят поредната пречка, която се изправя на пътя им – скапаната система размазва всякакви идеи и надежди, че има наистина светло бъдеще за децата им. Отказват ли се? Очевидно не, защото заглавието на лентата е недвусмислен показател за упоритостта на тези две дами. Големите им сърца, децата, които отчаяно имат нужда от нещо по-добро и учителите, които са влезли в коловоза и отказват да го напуснат, защото обмислят пенсионирането и някак им е все едно до къде ще стигне всичко. Нищо, че само 2% от децата от това училище влизат в колеж, а в други само 2% не успяват да влязат. Представяте ли си? Не пропускайте тази лента, но помислете дали сте от хората, които ще я оценят.

Family Weekend

Ооохохо. Рядко ми се случва да попадна на подобен род лента. Не мисля, че съм способна да категоризирам видяното, без да се опитам да го сравня с нещо. Лошото в ситуацията е, че сравнението ми е „Последният ергенски запой”, който филм прекрасно знаете, че НЕ одобрявам. Тогава как бих могла да ви обясня за какво иде реч, без да опошлявам лентата с подобни долнопробни заглавия? Едва ли е особено разумно да ви разкажа всички впечатляващи подробности, защото така не само ще ви разваля удоволствието, но и ще изневеря на себе си. Това е най-шашавото семейство, което скоро съм имала удоволствието да гледам. Дъщеря, която се състезава по скачане на въже, майка работохолик, баща художник, малка дъщеря бъдеща актриса (интересно е да се види как толкова малко дете разбира „Портокал с чаковников механизъм”), голям хетеросексуален син, който се преструва на хомосексуален и малък син, който е способен да издекламира разговори от преди седмици. Как ви звучи? Леле – направо не е истина. След дразнещото объркване и опитите за оправяне на ситуацията (точно както в тъпия запой), нещата по един сбъркан начин се нареждат и всички (типично за американските филми) разбират грешките си и започват работа по отстраняване на проблема. Не ви препоръчвам да гледате, поне не задължително, но вярвам, че има хора сред вас, които наистина ще оценят лентата и то не отрицателно.

Епоха на животните

Ооо, отново анимация и то доста слабичка. Неразвити герои, приключение, в което има смисъл, но е някак недомислено и много, много разточителна липса на адекватен диалог. Разполагаме със сурикат със странен цвят, слоница с нова прическа, Сократ – лъв философ, блондинка жирафка, пърдящ тасманийски дявол, дебилно кенгуру, умиращи костенурки, петел с голямото желание да е генерал и още купища хахавелници. Като изключим неуместното смесване на видовете животни и липсата на мозък на сценаристите – идеята на лентата е нещото, заради което може и да ви посъветвам да гледате. Става дума за глобалното затопляне и начините, по които рефлектира върху животните от саваната. Хората тук са представени като диваци, каквито наистина сме. Несериозно позиращи пред топящи се ледници и смешно събиращи се на съвещания за опазването на околната среда. Не вярвам децата да се замислят над този проблем, който някак стои в страни в детските очи, защото голямата история е как странно оцветения сурикат няма какво да пие. Затова на вас не препоръчвам да гледате, а на всички останали с далеч по-малко опит като зрители – заповядайте.

Давам им година

Сядам да гледам и си мисля: „В какво пак се забърках...” и съм права отново. Гигантска каша. Женят се двамата ни главни герои и адът под небето за тях тепърва започва. Никой не вярва, че ще преживеят първата година от брака си, но това вече ви е известно от резюмето, което сте чели. Неизвестното ви е протяжността на лентата, безмислието на усилията, които полагат, за да скрепят бракчето си и мудността на историята им. Не е забавно, въобще. Да съзерцаваш двучасовите напъни на някого да мълчи, да ходи по терапевти и нуждата им от обвързване с други хора не е приятна гледка. Затова моето скромно мнение е, че този филм не е комедия. Да, усеща се опитът на хората зад кадър да го превърнат в нещо смешно, но картинката е по-скоро жалка. Следователно – не гледайте.

Прелестни създания

Големи приказки се изприказваха за този филм, може би точно защото е голяма приказка – вещици, супер сили, магьосници и т.н. Нямам нищо против подобен род ленти, напротив – с удоволствие ги гледам, защото леко ми напомнят за Хари Потър и моето детство. До колкото разбрах за тези създания книгите са няколко (още не съм се докопала до тях, но предстои), което ясно ми показва защо така нагличко си оставиха врата за втора част, but I’m okay with it. В общи линии филма ни представя живота на едно момиче, около 150 дни преди силите й да изпълнят тялото, като зависи от вътрешното й аз дали са сили на светлината или на мрака (точно като на майка й). Пичът, в когото тя се влюбва до полуда е толкова пословично зле, че направо не е истина, но от друга страна това непременно означава, че лентата няма да е поредната мания и няма да побърква всичко и всички до такава степен. За всички любители на свръхестественото – моля, не пропускайте.

Любовни квартири

Онази вечер с един приятел дълго се чудихме какво ни се гледа. След това се сетих, че лентите на Тим Бъртън не съм си ги припомняла в детайли скоро. Та бръкнах в любимия си сайт и разгледах какво се свързва с името на любимия ми режисьор – то не са сценарии, режисура, продуциране и прочие. С интерес установих, че никога не съм гледала филм, в който той участва. Точно поради тази причина свалих този филм – звучеше приемливо на фона на това отново да гледам нещо, което знам на изуст. Гигантска грешка, драги ми читатели. Лентата започва като типичните за деведесетте години филми с хора, които гледат в камерата и приказват в несвяст. Всъщност, преди да оплюя всичко до неузнаваемост, ще трябва да спомена, че през цялото време дебнех за Бъртън и някак си развалих удоволствието. За цели 12 секунди любимият ми режисьор стоя на екран и толкова. Дори нямаше реплика. Такава трагедия! А аз трябваше да изгледам почти двучасов филм за някакви тъпаци с проблеми с обвързването и идиотска гледна точка. Затова силно препоръчвам да пропуснете, преди да останете разочаровани точно като мен.