Кога Петя е подхождала с желание към такъв тип филми? Никога! Именно затова дълго отлагах съзерцаването на лентата, но в крайна сметка й дойде реда. Та... Тъжна, дори натрапчиво трагична история – деменция. Наистина е страшно, спомените и целият ти живот си идват и отиват, когато преценята за добре. Самичък, нашият главен герой се опитва да се справи с настроенията на паметта си. Дъщеря му, досадната Лив Тайлър, пътува твърде много и нявга нивга се сеща да се обади на баща си, за да го чуе, а не за да го попита дали има нужда от нещо. Синът му, жененият и доста зает Джеймс Марсден, всяка седмица изминава с колата си 10 часа път на отиване и толкова на връщане, за да види баща си. Доста по-отговорен, той му подарява робот, който да се грижи за него. До тук добре. Около 40 минути след началото на лентата се завърза интригата. Удивих се на робота и всичките технологии показани тук, но това е моя типична черта, така че не го броя за бонус.
След като видях финалните кадри се запитах дали ми хареса филма. Well... има хора, които определено ще го оценят положително и аз съм сред тях, но останалите от вас, които очакват всяка лента да даде на зрителя на готово – не си го причинявайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар