Немислимо

"Немислимо" е определено един любимите ми психологически трилъри, да не кажа най-любимият, излезли през послените години. Наистина от дълго време насам филм не беше ме разтърсвал до такава степен. Обожавам психо трилъри изпъленени с морални дилеми, където нищо не е черно или бяло... където линията, която ни разделя от животните се изгубва. Колко струва един човешки живот... а един милион невинни хора? "Немислимо" е един филм, които определно ще ви накара да погледнете в тъмните кътчета на съзнането си... там където гледаме да не ходим... където са неприятните въпроси в емоционалното ни лимбо. В лентата Самюъл Джaксън се справя повече от блестящо в ролята си на главния персонаж с кодово име Х. Нает от правителството с цел да извлече информация относно местонахождението на три ядрени оръжия скрити в три американски града. С всяка изминала секунда се приближаваме към немислимото. Дали краят наистина оправдава средствата? Дали Х е добър или лош? Това оставам на вас да решите. Лентата е страхотна и горещо я препоръчвам.

Червена Зора

Изключително малоумен филм. Очаквах, че няма да е нищо особеноq но пък чак толкова зле... През 2011 излезе на пазара една игра на име Хоумфронт, чийто сюжет е 1:1 с Червена Зора. Единствената разлика, че сюжета на играта е хиляда пъти по-солиден от малоумния филм. Не само сюжета е трагичен... актьорската игра е под всякаква критика. За отрицателно малко време група сополиви, малоумни тийнейджъри се превръщат в елитни машини за убиване, решени да спрат набеза на Северна Корея... Жалко и трагично. По-добре си свалете Хоумфронт и ще има повече драма и емоции.Филмът не го препоръчвам... не си го причинявайте.

Чудната петорка

Прекрасна анимация. Никога не съм вярвала, че някой е способен да изгради подобно нещо от така изтъркани от снимане персонажи. Дядо Коледа е татуиран бабаит със странно чувство за хумор, феята на зъбките е откачалка на тема зъби и това е нещото, на което така се радва, че чак започват зрителите да й съчувстват, Великденският заек е стероиден гигант с мания да бъде неговата, независимо от обстоятелствата. На последно, но определено не по важност място поставям Сънчо. Такъв сладур са го направили! Тихичък. Налага му се да общува със знаци и фигурки, които изгражда от пясъка за приспиване на децата. Мъничък, кротък и невероятно сладък.
Като цяло тук намерих невероятни режисьорски решения – например, северното сияние се появава, когато Дядо Коледа иска да събере всички пазители, това са гореизброените шемети. Знаете ли защо феята на зъбките събира зъбите на децата? Защото това са щастливите спомени от детството на децата. Страхотна анимация.
Обаче всичко в лентата се върти около Джак Фрост, за който да си призная сега чух, освен едно допотопно филмче от хиляда и Балканската, когато се занимавах още с работа във видеотеката. Фрост трябва да открие какво е центъра на личността си, за да може да помогне на пазителите да се справят с отмъстителния Торбалан. Изпълзял от сенките, Бугимен се опитва да затрие пазителите от съзнанията на децата, за да може да пръска кошмарите си по света безнаказан. Успява ли? Естествено на възрастните ни е ясно как ще свърши всичко, обаче ви предлагам да гледате с децата тази лента. Ще се удивите колко много хрумки сме пропуснали с годините и как сценаристите ни ги напомнят нежно. Как Фрост е обвит в мъгла и как се разгръща като личност с течение на минутите.
Тичащи яйца, които се боядисват сами за Великден, сладурски джуджета, които могат да ви скъсат от смях с физиномиите си и купища забавни и пискащи феички, които няма да ви оставят да си починете. Не пропускайте!

Булката труп

Един от любимите ми филми на Тим Бъртън. Отдавна съм го признала – никога нещата не са такива, каквито изглеждат на първи поглед. Разбира се това не е филм само за деца. Всеки от нас ще намери нещо, което да окачестви като свое и всеки от нас ще открие частица от себе си във филма. Историята е за подземния свят на зомбитата – не се стряскайте като четете! Те са направени толкова човечни, че след петата минута ще забравите, че са на път да се разпаднат. Главната героиня е изправена пред една доста сериозна дилема, която ние зрителите намираме за безумно елементарна, докато лентата не се разгръща пред очите ни и обстоятелствата се променят.
Всичко от тъмния свят на Тим Бъртън присъства – Джони Деп, Хелена Бонъм Картър и Дани Елфман. Тези хора за мен са предпоставка за една съвършена лента. Не пропускайте.

Облачно, с кюфтета

Голяма каша. Такъв сбъркан филм не бях гледала скоро. Трудно ми беше да се дистанцирам от усещането, че ако това се случи в реалния свят ще стане мазало, но за мое щастие това е фантазия и то каква.
Впечатляващи кадри и наистина интересна исторя притежава този филм. Въпреки, че не сме вече деца – не пропускайте.

Донке Хоте

Магаре? Отново животни и то не особено успешно представени на аудиторията. Обичам, когато анимацията е направена така, че да мога и аз и децата да я харесаме. Не одобвям, когато е правена просто, за да излезе нещо ново на пазара. Тук имаме точно такъв филм – идея, слаба и куцаща в твърде много направления, разтегната в близо два часа, с идеята да забавлява, но единственото, което постига със замах е невероятното раздразнение на аудиторията. Не гледайте.

Истината за Червената шапчица

Леле... Седнах да гледам, защото не мога да си представя, че ще пропусна нещо такова. Обаче и представа си нямах какво ме очаква. Това твърдо не е филм за деца. От друга страна е и твърде изнервящо за всеки възрастен. Представено е престъплението (гледайте и ще разберете) от ъглите на всеки един герой – вълци, баби, шапчици и прочие. Като цяло не блести и определено не е нещо, което бих препоръчала никому.

Хортън

Хахавото слонце Хортън и буболечките, които живеят върху едно цвете. Точно така трябва да се казва лентата. Горкият слон, толкова непохватен и стряскащо неадекватен, но само той може да помогне на бубите, за да не се изпарят в небитието. Естетвено никой не му вярва и трябва думите му да се докажат. Като цяло е забавно, още повече че го озвучава Руслан Мъйнов, а той няма да си свърши неправилно работата. Не пропускайте за нищо на света развитието на историята.

Къща-чудовище

Страхотно. Има хора, които търсят ужасяващото навсякъде. Затова някой смело се е нагърбил да създаде подобна лента и за деца. Доста кофти кадри имаше, но е впечатляващо как всичко си дойде на мястото. Доста от децата ще се постреснат, но обещавам никое от тях да не изпада в ужас при споменаването на лентата. Всичко е представено със замисъл. Никой не е редил гадни кадри, просто за да тормози подрастващата си аудитория. Има обяснение, а това е едно от важните условия за децата. Предлагам на всеки от вас да опита. Ако не сте съгласни с мнението ми – заповядайте, изразете мнението си в коментарите.

Рататуи

Рататуи е всичко, което искат да бъдат главните готвачи, май. При всички положения не трябва да се подценяват размерите му, защото той е способен на велики дела, дори и да е около 10 сантиметра.
Самоук готвач и абсолютен сладур, това мишле ни въвежда в света си без капка свян. В началото всички са ужасени от присъствието му, сетне някак свикват с наставленията му и го причисляват към себе си.
История за това как външния вид не отговаря на вътрешното ни аз.
Опитайте!

История с акули

Лошото тук е, че децата няма да могат да се насладят на невероятния актьорски състав зад кадрите на лентата, защото българите я озвучават. Не е особено добро попадение, но все пак трябва да се гледа. Шарено, пъстро, красиво и наситено от към действие. Все пак нещо не е наред, но какво? Музиката е на ниво, дори повече от очакваното. Кадрите са красиви. Героите са развити, а не просто загатнати. Не знам какво куца тук. Замислете се преди да си пуснете лентата.

Кошмарът преди Коледа

Тим Бъртън? Спечели ме!
Това е основното. Продължаваме с невероятната музика на Дани Елфман и нуждата на Джак, главния герой, да излезе от руслото на празника си и да се вкопчи в нещо ново. Избира Коледа. Унищожава я по невероятен начин, защото не разбира празника.
Съответно кашата е забъркана и се налага всичко да започне от начало. Дядо Коледа е пленен, няма подаръци, няма щастие, няма нищо. Ами сега?
Бъртън ни потапя в света си. Неговото полумрачно настроение струи от екрана, но всичко си идва на място, нали? Не пропускайте!

Легендата за Десперо

Едно наистина храбро мишле. Една хахава принцеса. Едно приключение, което сякаш няма край.
Да, малко е провлачена лентата, но като цяло се изтърпява заради Десперо. Прекрасно и наистина смело мишле. Всичко останало сме го гледали в купища други ленти и не ни е особено интересно да проследим.

Така е на 40

Ооо, майко мила! Пак глупости! Нямат край...
Какво имаме тук? Позастаряла двойка и твърде много проблеми. Естествено на тях им е почти невъзможно да се справят и се завърта историята. Имаме 13 годишна тийнейджърка с прясно пристигнал цикъл, жена с ужасно много (психични) проблеми, сексапилната Мегън Фокс, Пол Ръд в ролята на очарователен дебил и още тонове глупаци.
Като цяло, отдръпвайки се от самата лента и гледайки обективно на предпоставката каква би могла да бъде – идеално стои всичко. На практика обаче работата се е пообъркала. Разбира се, че са се постарали да направят поне до накъде интересен филм, но между старанието да се случи и самата реализация лентата се е превърнала в боклук. Защо? Защото купищата псувни и невероятно изнервящите „комични” ситуации не могат да направят един филм стойностен. Не препоръчвам.

Роботът и Франк

Кога Петя е подхождала с желание към такъв тип филми? Никога! Именно затова дълго отлагах съзерцаването на лентата, но в крайна сметка й дойде реда. Та... Тъжна, дори натрапчиво трагична история – деменция. Наистина е страшно, спомените и целият ти живот си идват и отиват, когато преценята за добре. Самичък, нашият главен герой се опитва да се справи с настроенията на паметта си. Дъщеря му, досадната Лив Тайлър, пътува твърде много и нявга нивга се сеща да се обади на баща си, за да го чуе, а не за да го попита дали има нужда от нещо. Синът му, жененият и доста зает Джеймс Марсден, всяка седмица изминава с колата си 10 часа път на отиване и толкова на връщане, за да види баща си. Доста по-отговорен, той му подарява робот, който да се грижи за него. До тук добре. Около 40 минути след началото на лентата се завърза интригата. Удивих се на робота и всичките технологии показани тук, но това е моя типична черта, така че не го броя за бонус.
След като видях финалните кадри се запитах дали ми хареса филма. Well... има хора, които определено ще го оценят положително и аз съм сред тях, но останалите от вас, които очакват всяка лента да даде на зрителя на готово – не си го причинявайте.

Бързи и Яростни 5

Изтощени от годините неспирни битки със закона, нашите герои най-накрая намират шанс за изход от всичко това. Намират го не къде да е, а в най-колоритния и опасен град в света - Рио де Женейро. Рамо до рамо, Дом и Брайън са готови на всичко за да постигнат целта... нов живот, една по-добра съдба. След като Брайън и Миа Торето спасяват Дом от затвора, те прекосяват много граници в опита си да се измъкнат от властите. Сега, укриващи се в Рио, те трябва да изпълнят последната мръсна поръчка, която им гарантира желаната свобода. В опит да съберат отново елитната група състезатели, те осъзнават, че пътят към свободата минава през корумпиран бизнесмен, който желае смъртта им. А той не е единственият, който ги преследва. На пътя им се изправя не кой да е, а Дуейн "Скалата" Джонсън в ролята на полицай решен на всичко да спре Дом и компания веднъж и завинаги. Но... нещатата не винаги са такива каквито изглеждат. Сцената с гонката в центъра на Рио просто ми изпълни душата. Наистина страхотен екшън.

Бързи и Яростни 4

След Токио се отправяме обратно към улиците на Лос Анджелис с мускули, скорост и екзотични коли. След жестоко престъпление, старата вражда между беглеца от закона Дом Тореро и агента Брайън се възпламенява отново. В този филм има всичко, заради което заобичахме "Бързи и Яростни 1": луди състезания, страхотни коли, страшен саундтрак, бунтарство, рев на мотори и адреналин в кръвта. И разбира се светещата плешивост на Торетто и ясно-чистия поглед на Брайън. Въпреки че в по-голямата част на филма има съзтезания, не бих казал че филма е за стрийт рейсинга, по-скоро е за избора. За това че, всеки един от героите избира каква цена ще плати от избора си. За грешките и тяхното поправяне, чувството за мъст и вина.

Бързи и Яростни: Токио Дрифт

В третата част от поредицата, действието се пренася отвъд Тихия Океан. По запознатите са на ясно, че Япония е меката на дрифтинга. Когато излежалият присъдата си уличен състезател Шон Босуел (Лукъс Блек) се опитва да започне живота си на чисто в Токио, неговата пристрастеност към бързите коли и незаконните улични състезания стават причина да привлече вниманието на най-изкусните състезатели от японския престъпен свят. За да оцелее той трябва да овладее изкуството на дрифтинга  където приспособените автомобили правят невъзможни на пръв поглед маневри и взимат опасни завои с безумна скорост, загърбвайки законите на гравитацията и смъртния риск в името на върховната адреналинова тръпка. Лично на мен ми хареса третата част, повече от втората. "Токио Дрифт" беше свежо, вдъхнаха нов живот с нова история и герой. Разбира се и колите са зашеметяващи.. Mazda RX 7, Nissan 350z, Mitsubishi Evo 9... направо душевен оргазъм.

Бързи и Яростни 2

Ето ни 2 години по-късно... Браян е напуснал Ел Ей поради незаконните си действия от първия филм и сега обикаля улиците на Маями, като изкарва прехраната си чрез надбягвания с коли. Наблюдаван от митническия агент Моника Фуентес (Ева Мендес), Браян е заловен от полицията и му е предложена сделка от агенти да стане полицай под прикритие и да се опита да изобличи наркобоса Картър Вероне, като в замяна ще получи чисто досие. Браян се съгласява, но само ако му разрешат сам да избере партньора си. Търсейки помощ той заминава за Калифорния, където вербува стария си приятел Роман Пиърс да му помогне. Пиърс приема, но при същите условия, предложени на Браян. С помощта на Моника, Браян и Роман обединяват усилията си, за да арестуват Вероне... Вярно, усеща се липсата на Доминик, но Уолкър се справя добре в главната роля. Нови мацки, нови коли и зашеметяващи гонки. Газ до дупка...

Бързи и Яростни

През 2001 излиза култовата първа част от поредицата "Бързи и Яростни". Вин Дизел и Пол Уолкър са водещите лица в този екшън за любителите на високите скорости. Този филм наистина бе манна небесна за всички нас, които отраснахме играейки Need For Speed: Underground. Тунговани Мазди, Тойоти, мацки с къси полички и газ до дупка... какво повече ни трябваше да сме доволни?
Брайън (Пол Уокър) е млад полицай под прикритие, който влиза в автомобилния екип на Доминик Торето (Вин Дизел), за да разследва серия от големи обири. Но когато някои от бандата започват да се съмняват в него, атмосферата се нажежава и ченгето бързо трябва да решава до къде се простира неговата лоялност… Затегнете коланите и се пригответе за един страхотен екшън с високи скорости и горещи страсти.

Облакът Атлас

Имайки предвид, че режисьори са братята Уашовски (Матрицата) и звездният актьорски състав... ок минус Хали Бери... бях доста заинтересован от този филм. И отново, за съжаление бях разочарован. Покрай книгата, по която е адаптиран филма, много шум се вдигна... но някъде по пътя на адаптацията нещо или някой брутално се е объркало и то сериозно. Сюжета... клиширан на максимум... преплетени човешки съдби през разлчни епохи... хммм къде ли може да съм гледал подобна лента... може би "Фонтанът" на Дарън Арановски или пък "Машината на Времето". На кратко, филмът нищо ново не ми предложи и не само - актьорската игра беше под всякаква критика, въпреки имената, което е още едно доказателство, че много звезди под един покрив не правят велик филм. На края не ми издържаха нервите от баналата малоумщина и просто превъртах ,за да може визуалната агония да приключи. Гледайте го на собствен риск или просто си пуснете "Фонтанът"... няма да сбъркате.

Арго

За пореден път Бен Афлек доказва, поне на мен, че е не само добър актьор но и доста сполучлив и кадърен зад камерата. Освен режисьор Афлек изпълнява и главната роля във филма. Лентата проследява героят на Афлек, агентът на ЦРУ, а Тони Мендез, чиято задача е да състави план за освобождаването на шестима американски граждани, които се намират в дома на канадския посланик в Иран. Филмът е базиран на действителни случаи. На 4ти ноември 1979г. американското посолство в Иран бива превзето от местни фундамендалисти и повече от 50 човека са взети за заложници. Агент Мендез създава гениалният план как да измъкне хората от горещата зона. Страхотен сюжет и прекрасна игра. Ще ви държи на ръба до самия край.Силно препоръчвам.

Невъзможното

Разтърсваща истинска история за битката за оцеляване на едно семейство, разделено от смъртоносното цунами, което удари югоизточна Азия през 2004.

Мария (Наоми Уотс), Хенри (Юън Макгрегър) и тримата им малки синове заминават на зимна ваканция в тропическия рай на тайванското крайбрежие. Но сутринта на 26-ти декември, докато семейството си почива край басейна, смразяващ кръвта тътен се надига от недрата на Земята. Секунди по-късно огромна водна стена се издига над курорта и го помита.

Лентата проследява действителните събития, по време на които десетки хиляди непознати са изправени пред една от най-страшните природни катастрофи в модерната история. Но ужасът, който преживяват Мария и нейното семейство, бива облекчен от състраданието, смелостта и обикновената човечност на хората, с които се срещат в най-мрачните дни от живота си. Едновременно епичен и интимен, съсипващ и вдъхновяващ, “Невъзможното” е филм за силата на човешкия дух.

Адът на Данте

С излизането на пазара на едноименната игра, бях доста заинтерсован какво може да ми предложи лентата. Този тип анимация ми допада страшно много, а и когато добавим две три щипки от гения на Данте Алигиери се получава нещо доста сполучливо.Историята на филма проследява рицарят Данте, които минава през деветте кръга на Ада за да спаси своята любима, а може би и своята душа. За секунда не си помисляйте, че филма е подходящ за малки деца...определено НЕ Е!!! Брутален и доста кървав, но все така смислен. Докато Данте се бори с разлчните си грехове през кръговете ние се замисляме... Какво бих напраил/а за да спася тези които обичам? И ние като Данте всеки ден се борим с греховете си... понякога побеждаваме... друг път се поддаваме, но все пак сме просто хора. Важно е никога да не губим надежда в себе си и в хората. Лентата е наистина невероятна. Анимацията е просто зашеметяваща... феновете на аниме жанра биха останали крайно удовлетворени.Силно препоръчвам.

Жълтата кърпа

Току що изгледах лентата. Доста неща се въртят в главата ми и ще се наложи да простите обърканите ми мисли. Първото и най-важното е: нормална ли съм, че изгледах ВСИЧКИ филми, в които участва Кристен Стюарт? Няма рецензия на лента, в която участва тя да не плюя с всички сили пословично нескопосаната й актьорска игра! Не се е намерил нито един път, в който да не досадя на аудиторията си с проблемното й висящо чене и двете й мимики на кръст. Ама защо си го причинявам? Защо изобщо някой би бил толкова луд като мен?!
На второ място поставям играта на останалите актьори – прекрасна. Мария Бело никога не е била сред фаворитите ми, но този път със замах размаза всичките ми недоволни мисли. Уилям Хърт блести. Имаше един конкретен момент в лентата, когато бях готова да се обзаложа, че не играе. Така добре се е справил с персонажа и така искрено е приел думите и действията му.
Като оставим на една страна целия каст, това което държа да споделя с аудиторията е – не пропускайте. Историята на героите започва наистина бавно и мудно, карайки ме неистово да желая моментално превъртане на кадрите, но ако сте от по-настоятелните ще установите, че с течение на секундите историята се развива. Да, твърде нежно и постепенно, но все пак го прави. На края така исках да се изпълни желанието на главния герой, че чак не можех да повярвам колко навътре съм приела случващото се. Лентата не е правена за любителите на секс сцените, безумно скалъпените сценарии, експлозии и прочие екшън истории. Останалите от вас, които вярват, че биха се насладили на подобна лента – не пропускайте.

So undercover

Майли Сайърс никога няма да ми се стори предпоставка за интересен филм. Защо ли? Както и да е... Относно лентата – все едно гледах „Нанси Дрю”, която бе изиграна от дъщерята на бележития актьор Ерик Робъртс, а именно Ема Робъртс. Майли се представя удивително нескопосано с двете си мимики и с постоянно нацупените си устни. Все виси тази уста. Не е отворена като на Кристен Стюарт, но все пак нещо не е наред. От рокерка се трансформира в емблематичната Брук Стоун-не-знам-си-какво-си и успява да се впише в едно от онези бележити сестринства, които гледаме по американските филми. Много дрехи, страхотна кола и два мобилни телефона получава нашата героиня, за да се внедри в това, така далечно от нейната същност, общество. Истината е, че АКО лекенцето на Били Рей не унищожаваше филма с нескопосаното си игране, вероятно щях да се насладя на всичко. Не гледайте.

Сайлънт Хил: Откровение

Заглавието е продължение на лентата "Сайлънт Хил", който оглави американския бокс офис през 2006 година и реализира над 100 мил. долара приходи. В "Сайлънт Хил: Откровение" Хари ( Шон Бийн) и дъщеря му Хедър вече шеста година бягат от проклятието на миналото, винаги една стъпка пред силите на Злото. В навечерието на осемнадесетия й рожден ден, белязан от ужасни кошмари и изчезването на баща й, Хедър открива, че тя не е човека за който се смята. Разкритието я отвежда в демоничен свят, който заплашва да я задържи в своя плен завинаги. Лично на мен лентата изобщо не ми допадна. От страната на главната актриса, просто ужасна актьорска игра...без капка емоция. Слаб, евтин и предсказуем сюжет. Много слабо. Не си го причинявайте.

Сайлънт Хил

През далечната, вече 2006, когато излезе на големия екран Сайлънт Хил, очакванията от феновете на едноименната игра бяха доста високи. Разбира се атмосферата и ужасите от игрите не могат да бъдат енкапсулирани 1:1 за кинозрителите. Но ако съм честен филмчето беше доста добро попадение. Имаше си ужаси, съспенс и всевъзможни извратени създания, кое от кое по-гротескни. Сюжета беше на ниво и разбира се играта на Шон Бийн беше чудесна както винаги. Като цяло добро подадение.

Разбивачът Ралф

Филмчето ни разкaзва за Ралф, герой на една игра, който е решен на всичко да промени отредената му съдба на злодей. Колкото и трудности да среща по пътя си Ралф не се отклонява от целта си. Приятно филмче с някои забавни моменти... нищо запомнящо се. Не е от калибъра на "Играта на играчките" или "Мадагаскар", но Ралф си има своя чар. Опитайте, ще ви допадне.

Неуловим

Да си призная в началото не очаквах много от този филм...нека да не се лъжем Анджелина Джоли няма кой знае какви феномални актьорски таланти. В Лара Крофт беше... ОК... и това пак е много... но късите гащета и тесните потничета маскираха лошата игра. Да се върнем на "Неуловим". За моя радост филмчето ме изненада приятно, особено играта на шотландския актьор Джеймс Макавой, познат ни още от ролята си в Х-Мен. Разбира се да не забравяме и Морган Фрийман, който този път е в лоша светлина ( да не повярва човек!) Тайни организации на наемни убийци, страхотно хореографирани екшън сцени... има по малко за всеки. Джоли за пореден път е мъжкараната с големия патлак, но пък в това е чара й. Препоръчвам го, няма да съжалявате.

Железният човек

Наравно с "Черният Рицар", през лятото на 2008 "Железният Човек" беше абсолютният бокс офис хит... една положителна точка за Марвел. През 2007 "Спайдърмен 3" ни остави с лош вкус в устата.... крайно неприятен филм и тогава просто бях изгубил надежда за бъдещето на супергероите. Но Железния човек ми показа че има чудеса. Робърт Дауни Джуниър до такава степен си пасва в ролята на милиардера филантроп Тони Старк , че двата персонажа стават едно. Невероятна игра от страна на Робърт и разбира се Джеф Бриджис, който е главния злодей. Чудесна история, солидна актьорска игра и невероятен екшън. Отлично попадение на Марвел към прелюдията им за "Отмъстителите". Горещо препоръчвам.

Хензел и Гретел: Ловци на вещици

"Хензел и Гретел: Ловци на вещици”. Страхотен трейлър. Залепям се аз пред екрана и със затаен дъх чакам да видя впечатляващите кадри и разтърсващата история. Като никога не бях особено подведена. Имаше от всичко тук. Лошото е, че историята за Хензел и Гретел никога няма да бъде същата за мен. Тези двамата ми разказаха играта, но не като супер герои, чиито прически не помръдват, докато подскачат и се бият, а като простосмъртни – имаха синини, рани и наистина се постараха хората да унищожат героинята на Фамке Янсен, която ужасно много харесвам от „Х-men”. Разбира се, има повод да надам вой, като типичен разглезен представител на нежния пол, но няма да го сторя. Лентата оправда очакванията ми. Прекрасен актьорски състав и приятен сценарий. Музиката също беше на ниво. Препоръчвам на феновете, които се радват като мен на подобни ленти.

Замбезия

„Замбезия”. Анимация – прекрасно. Настроих се за час и половина удоволствие поднесено новите герои в тази лента. Бях неприятно изненадана от факта, че авторите не си бяха направили труда да измислят нещо наистина ново, а бяха наблегнали на добре познат сценарий с птици (точно като „Легенда за пазителите”), само че разнородни. Ново няма – т.е. не мога с удоволствие да разисквам интересни и различни части от лентата. Мога да кажа, че напомня на хиляди други, като оставя натрапчивото чувство, че не сме преживели нова история, а сме гледали все едно и също. Децата този филм ще ги забавлява, но всичко останало не е както трябва.

Vampire nation/True Bloodthurst

“Vampire nation/True Bloodthurst”. Леле, не знам от къде да започна да протестирам! Нискобюджетна продукция, смотани актьори и сценарий, съперничащ си по оригиналност с рисунка на три годишно дете. Нямаше един кадър, който да не ме подразни. Българите, които бяха разводнили лентата ми показаха за пореден път, че не можем да се справим с тежката задача да сме дори второстепенни герои. Музиката беше отчайващо неприятна. Ефектите – леле, ами дори аз щях да направя по-добри с една кофа кръв. Мистерията, която ни демонстрираха в началото, старателно обвита в мъгла, всеки един от нас ще я разконспирира в рамките на 30-тина секунди, не повече. Краят – отчайващо дебилен и написан сякаш от маймуни с химикалки и никакво свободно време, показва отново, че съм безумно издръжлива и упорита, когато става дума за кино. Не гледайте!

Убивай ги нежно

"Убивай ги нежно". Във филма Брад Пит е в ролята на Джаки Коган, наемен убиец, работещ за мафията, на когото са възлагани най-трудните и опасни задачи. След като е извършен мащабен обир по време на игра на покер и загубите се равняват на стотици хиляди долари, мафиотските босове се обръщат отново към Коган.
Разполагащ с ограничено време, Коган трябва да намери парите и да елиминира отговорните за обира. Трябва да отблежа, че съм голям фен на гангстерските филми с подобна темаитка, но този филм ме разочарова... дали слабия и адски скучен сюжет, дали ужасната актьорска игра. Брад Пит в тази роля е изключително слаб и незапомнящ се. Крайно неудачна лента... не го препоръчвам.

Джанго без окови

“Джанго без окови”. Като фен на Тарантино отново останах крайно очарован от поредното страхотно попадение. Да ви призния не съм кой знае какъв фен на актьорската игра на Джейми Фокс... но - този път наистина бях изненадан. Фокс е в ролята на Джанго, роб, решен на всичко да спечели свободата си и да намери изгубената си любов. Също трябва да спомена за феноменалната игра на немксия актьор Кристоф Валц, който в този филм играе добросърдечен и щур ловец на глави. За втора поредна година Валц печели Златен Глобус за най-добра поддържаща роля. Първият му Глобус е за ролята му в „Гадните Копелета“, който ако ви е харесал то Джанго определно ще ви плени. Невероятна игра от страна на Леонардо ДиКаприо и Самюел Джексън. Брутален, кървав и зашеметяващ... горещо го препоръчвам на всички фенове на Тарантино.

От Ари