"София/Куршумът на убиеца". Невероятно глупав филм. За първи път гледам дадена лента и се налага да си водя записки какво точно не ми хареса, за да не забравя подробностите на края. Първо - смешната ни държавица е представена като някаква комбинация от Турция и Русия, като първата сериозно преобладава. Второ – са снимали 1/3 от лентата в някакъв гнусен чалга клуб в центъра на София. Неговият образ кара всеки зрител живеещ извън пределите на България да реши, че всичко, което вижда е в Турция - танците, музиката, костюмите... Трето – още в самото начало са дадени кадри от София. Какво вижда всеки един зрител? Просяци, бездомни, роми в промишлени количества, беднотия, мръсотия, стоки, които се продават буквално по улиците. Актьорският състав е под всякаква критика. Ама няма такава скръб! Българският е осакатен от англоговорящите до невиждани висоти, а английският от нашите треторазрядни актьорчета звучи като шега! Споменава се безплатното сваляне от интенет и всичката помия, която може да се види в полицията ни в XXI-ви век. Лентата е наводнена с българи, които до такава степен я осакатяват, че се плаша! Слейтър определено не го бива – или е загубил тренинг, или просто никога не му се е отдавало да играе... Усещах го как се мъчи да пресъздаде емоцията, която трябва да владее героя му. Скръъъб! Главната героиня, около която се върти безобразно слабата конспирация, е толкова фалшива, че се запитвам кой я е допуснал до кастинг изобщо, да не говорим кой си е позволил да я сложи за главно действащо лице! Сега е най-подходящият момент да оплюя и липсата на сценарий. Да, уж има, но всичко е толкова бозаво, че се размива заради хилядите други ужасяващи и трагични герои и идеи. На нищо не прилича! Най-накрая се сетиха да използват държавата ни за нещо, което може да я популяризира, освен убийства и нескопосана политика, а като резултат виждаме единствено невъобразим провал... Не си го причинявайте за нищо на света!!!
До сега не съм писала толкова дълга рецензия, но съм безобразно възмутена от представянето на държавата ни, въпреки, че няма за какво – това сме българите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар